Аз все пак написах своя коментар и изразих своята гледна точка, която се изразяваше в това да изясня каква е причината за “малките препъни-камъчета в големите супермаркети”.Очевидно, че не приемате моята теза, че основната вина се състои в персонала.

Това е точно цитатът: “За съжаление г-н Танев идеите са Ви твърде утопични и неприложими в България все още.”
Не зная къде живеете и работите, но бих искала да ми посочите 1 верига супермаркети където да няма текучество на персонала и причината не е една от трите посочени от мен?

Колкото до това, доколко коментрът ми е по темата мисля,че ако погледнете “Препъни-камъчетата от #2 до #6 включително ще се уверите, че те са в пряка връзка с казаното от мен.Все пак мисля, че 5 от 7 си е добро съотношение.

Искам просто да отбележа, че коментарът Ви е напълно извън контекста на статията. Разсъждавате като типичен мениджър от средно управленско ниво, който не е отворен за нови идеи и предизвикателства, като се крие зад изтърканото извинение, че те са утопични и неприложими в България.

Искам да Ви уверя, че коментираните от Георги Танев похвати се използват вече и в България.

Колкото до наблюденията, които споделяте относно българския служител като цяло /които аз считам за особено генерални заключения/ те говорят, че самата вие не познавате похватите за мотивация на служителите, след като смятате, че се заключават единствено до заплата, работно време и професионално издигане.

Колкото до автора на статията, мога само да го поздравя!

Не си мислете, че мениджърите и целите им екипи не виждат тъй наречените “малки препъни-камъчета”, за които пишете, но просто причината е винаги в персонала, понеже “Клиентите винаги имат право”.

Ще Ви обясня защо: когато служителят е доволен и щастлив, то той е и по-усърден, и по-дисциплиниран, и по-изпълнителен и всичко “по-” каквото се сетите.НО! Как можете да накарате един служител да се чувства значим, ценен и разбира се да е доволен.Отговорът е прост – НИКАК, защото за него или заплатата ще е малка, или работата ще е тежка, или работното време не ще го устройва, или акое доволен от всичко гореизброено, то само при мисълта, че някой негов колега може да мързелува за същите пари и при това да го показва явно, нашият идеален служител ще се побърка и ще почне и той да клинчи и да се чуди как да скатае.

Ето я схемата:

1.Започва служителят за Х лева през първия месец.

2.Втори месец – Х+У лева за увеличение на заплатата.

3.Работи така 6 месеца и почва да се пита, защо не му увеличават пак заплатата като ето вече на Пенка 2 пъти й вдигат заплатата.Следва веднага еретичната мисъл:”Тя сигурно си има това-онова с еди си кой”.Само че никой не се сеща да погледне от другия ъгъл нещата, ами Пенка е инициативна, има лидерски качества, умее да обучава новия персонал, умело работи в екип, умее да работи под напрежение – ето защо нейната заплата е увеличена по-рано,а нашият служител не ги разглежда така нещата.

4.Идват Коледа, Великден – всеки чака бонуси.Нашият служител също взима бонус, нопак започват “да си ги мерят с другите служители” и вече за каква мотивация може да говорим?!

5.Нашият човек е горе-долу доволен вече от заплатата, от работното време от отпуските, от бонусите.Работи му се обаче вече работа” с един пръст, т.е. шефска”. Чува се, че ще има вътрешно конкурсче за мениджъри, ето той е с година и половина стаж вече ( стажът е произволно посочен), значи има големи шансове, а пък и различава всички продукти, познава добре асортиментната гама и ЧАКА, разбира се.

Не щеш ли изненада, не е той, ами Стойка, дето е започнала преди 3 месеца, и на всичкото отгоре не може да различи “плешка” от “бут”.И представяте ли си тя ще му е началник, айде няма нужда си казва той, тогава и заплатата започва да му се вижда малка, и работното време май не го устройва вече, а пък и отпуска като поиска нему дават.Айде едни “майни” и да се спасяват.Но през цялото това време страда единствено КЛИЕНТЪТ, защото него тези дребни недобори въобще не го интересуват.

И след цялата тази тирада за мене изводът е: че тъй нареченият средностатистически служител не се стреми да работи, а се оглежда все наоколо и почва много да си пъха носа, където не му е работа и все гледа”Не на него да му е добре, а на Вуте да му е зле”.И това за съжаление е народопсихологията на тъй наречения средностатистически БЪЛГАРСКИ служител.

Колкото до идеята Ви за “таен клиент” или “mystery shopper” както е по-известна, смятам, че е открита доста по-отдавна.

“Най-успешния търговец на дребно в света, който аз познавам, няма голяма верига магазини. Фирмата му е в съседство със Великобритания, която има мощни супермаркети. Всички са и в Ирландия. Но малката му фирма държи 60% от пазара на сандвичи в страната. Собственикът прекарва по 2 дни в седмицата в някои от своите магазини и обслужва клиенти от входа до изхода. Той знае защо хората плащат за сандвичите му.”

Може да открият рационална идея в предложенията си и кой знае – да я приложат.

Нищо няма да ти струва – може би 30-40 минути да намериш е-мейлите, но вероятно повечето големи вериги имат сайтове.

Ако намираш идеята за добра и искаш да я реализираш, ще ти изпратя имената на Топ 20 на веригите в страната.

За комерсиализиране, не съм мислил. Зависи от това дали ще има пазар за подобна идея. А сега след като прочетох мненията, ми дойде една идея за подобно комерсиализиране тип – “таен клиент” но доста икономичен, а ако наистина някой мениджър на подобни обекти прецени че подобна услуга ще е добре дошла, ще развия идеята. Ако нещо също ме подтикне също ще се замисля за развитие на идеята.

Относно мениджъра и професионалното му изкривяване, ще спомена само че Дракър пише за една доколкото помня ирландска верига супермаркети, които одържат на великобританските. Там има практика 2 пъти седмично мениджъри (доколкото помня) да отиват в конкурентните супермаркети и да трупат опит- да научават какво искат клиентите, какво харесват и не харесват и т.н.

Също така един от по-главните мениджъри (не помня на коя фирма) понякога обслужвал сам клиентите. Пo този начин минавал през цялата верига – от продукта който купува, до получаването му от клиента. И кой друг мениджър ще научи по-добре от какво се нуждае клиента?! Или просто какво може да се подобри по цялата верига?

За съжаление нямам статията от която е част от информацията която написах. И не помня къде точно съм чел тези думи на Дракър.

И ако едно подобно “професионално изкривяване” е толкова непреодолимо, то само отдалечава мениджъра от клиента. А доколкото знам работата на мениджъра е да направи доволни акционерите, доставчиците и КЛИЕНТИТЕ. Разбира се и доста други неща трябва да направи. Нo по темата клиентите трябва да са доволни. Мениджъра може поне да се опита, или да използва методите описани в другите точки, или други които да са ефективни.

Относно книгата за потребителите – в някои магазини е трудно да я намериш. И наистина потребителите избират, могат да отделят време за едно телефонно обаждане или няколко реда. Но могат да станат клиент и на конкурентния супермаркет. Клиента има избор както и мениджъра. Промяната могат да направят и двете страни. Въпросът е кой ще я направи пръв.

Например по т.1 и 2, мога да се хвана на бас, че почти никой мениджър няма да може да се “влезе” в кожата на средностатистически клиент.

Защо? Терминът е “професионално изкривяване”. Това, което се вижда през очите на професионалиста, невинаги съвпада с това на потребителя.

А за съжаление по т.6, моите наблюдения показват, че българинът рядко се възползва от книгата за препоръки, поради характерния психологически профил на обществото ни в момента… (няма да задълбавам на тази болна тема).

Изразявам пълна подкрепа на идеята на автора и се надявам, че ще ги прочете и някой от топ-мениджърите на търговските вериги.

Имам и един въпрос към Георги – смята ли той, че в бъдеще може да опита да комерсиализира по някакъв начин тези свои идеи за супермаркетите?

Идеите, които Георги предлага намирам за съвсем удачни и лесно осъществими, в същото време не скъпи, както би се получило при използването на услуги тип “Таен клиент”.

Замисълът е коренно различен от този на тайния клиент, защото се търси въвличане на служители и мениджъри, а не на клиенти, на които се заплаща за посещенията в обектите.