(Бел. ред.: Преводът на тази статия е благодарение на Владимир Банов – Когнитивна терапия онлайн. Удебеляванията в текста са от NovaVizia.com.)
Скорошно изследване в областта на мениджмънта разкри, че 46% от напускащите дадена компания служители го правят поради факта, че се чувстват неоценени, 61% казват, че шефовете им не обръщат достатъчно внимание върху тях като личности и 88% споделят, че не получават признание за извършената от тях работа.
Без значение дали сте предприемач, мениджър, учител, родител, консултант или просто приятел, ако искате да имате успехи в отношенията си с другите хора, вие следва да овладеете изкуството да давате признание.
Не познавам нито един човек, който да се оплаче, че получава твърде много позитивна обратна връзка, а вие? Всъщност, точно обратното е вярно.
Помислете върху следното: Всяка година фирма за мениджърски консултантски услуги провежда проучване сред 200 компании на тема “Какво мотивира служителите”. От списък с 10 възможни отговора на въпроса “Какво би ви мотивирало най-много?” служителите винаги посочват признанието като мотивиращ фактор номер едно.
В същото време мениджърите и супервайзърите поставят признанието на осмо място. Това е сериозно разминаване, както може да се види и от приложените класации:
10 начина да бъде мотивиран един служител
Класация според служителите
- Признание.
- Чувство за съпричастност към дейността на компанията.
- Проява на разбиране.
- Сигурност в работата.
- Добро заплащане.
- Интересна работа.
- Възможности за повишение.
- Лоялност от страна на ръководството.
- Добра работна атмосфера.
- Подходяща дисциплина.
Класация според мениджърите
- Добро заплащане.
- Сигурност в работата.
- Възможности за повишение.
- Добра работна атмосфера.
- Интересна работа.
- Лоялност от страна на ръководството.
- Подходящо дисциплина.
- Признание.
- Проява на разбиране.
- Чувство за съпричастност към дейността на компанията.
Забелязвате ли, че първите три мотивиращи фактора от списъка на служителите не струват абсолютно нищо, освен няколко секунди или минути на уважение и разбиране.
Резултати
Когато за пръв път научих за силата на признанието, това ми се стори напълно логично. Обаче аз все още забравях да го правя. Все още не бях го превърнал в навик.
Една много полезна техника, която усвоих, за да ми помогне да придобия този навик бе да нося със себе си малко картонче в джоба си и всеки път да отбелязвам на него, когато оценя и призная някого. И освен това си поставих задача да отбелязвам поне по 10 души на ден. А когато вечер се окажеше, че не съм набрал нужния брой хора, отбелязвах съпругата си и децата или изпращах мейли до мои служители или дори сядах да напиша писмо до майка ми или до втория ми баща.
Правех всичко необходимо, за да превърна това в несъзнаван навик. Правех това всеки ден в продължение на шест месеца, докато накрая вече нямах нужда от моето картонче, за да ми напомня за задачата.
Признанието като тайна на успеха
Друг важна причина да сме в състояние да отдаваме заслуженото колкото се може по-често е, че когато сме с такава нагласа, ние се намираме в едно от най-възвишените емоционални състояния.
Докато сте в състояние на отдаване на заслуженото и признание, вие сте в състояние на изобилие. Вие оценявате онова, което имате вместо да се фокусирате или оплаквате от онова, което нямате. Вие се фокусирате върху онова, което сте получили… и винаги получавате повече от това, върху което сте фокусирани.
И тъй като законът за привличането твърди, че сходните неща се привличат, колкото повече сте в състояние на благодарност, толкова повече благодарност ще привличате и за толкова повече неща ще сте благодарни. Това се превръща във възходящ спираловиден процес от непрестанно увеличаващо се изобилие.
Помислете за това. Колкото по-благодарни са хората за подаръците, които им даваме, толкова по-склонни сме да им даваме още подаръци. Тяхната благодарност и оценка засилват нашето даване. Същият принцип важи и на всемирно духовно ниво.
Призовавам ви да започнете да откривате начини за незабавно признаване на хората във вашия живот още от днес!
* * * * *
За автора: Джак Канфийлд, #1 в Америка в обучението за постигане на успех, е основател на мултимилионната книга-бестселър “Пилешка супа за душата” и водещ специалист във “Върхов Потенциал” и “Жизнен Успех”. Ако сте готови да дадете нов старт на живота си, да печелите пари и да се забавлявате с всичко онова, което правите, вземете безплатните съвети на Джак Канфийлд на адрес www.FreeSuccessStrategies.com.
Благодарности на Владимир Банов за превода!
{ 1 trackback }
{ 11 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Пламен Хараламбиев 15.10.09 в 12:25
Чел съм “Принципите на успеха” на Джак Канфлийлд. Макар и да не ги спазвам (засега
), определено книгата е доста вдъхновяваща.
Кремена Джорджева 15.10.09 в 15:09
Много позитивно! Аз ще изразя своето признание към Нова Визия за положителните емоции, които почерпих тук отново.:)
Мартина Иванова 15.10.09 в 16:00
Тези принципи са абсолютно приложими и успешни във всяка сфера на живота. Ако хората на бизнеса действително се поучат от простичките истини в живота и ги приложат в бизнеса, резултатите биха били огромни. Тъжното е, че все още по-голямата част от хората с ръководни функции не са склонни да се обърнат към тези прости истини, а пък тези, които все пак провяват някакъв интерес изобщо не стигат до там да приложат на практика прочетеното. Ако повече мениджъри минат през фазите намерение -> действие, ще има много повече доволни и пълноценни служители, респективно – по-успешен бизнес.
Ивалина Ташева 15.10.09 в 16:11
Благодарността и признанието са безспорни, изпитани в живота феномени за привличане на съзидателна енергия към нас. Тя всъщност е в нас, а чрез признанието и благодарността ние я активираме да ни служи. Бих си позволила да заместя “благодарност и признание” с “любов и благодарност”. За да си благодарен, значи си признателен, значи признаваш нечия или твоя заслуга. Благодарността е следствие на признанието, ето защо аз си служа с “любов и благодарност”.
Любовта е чувство генериращо силна вътрешна енергия с позитивна и градивна стойност. Тя ни кара да даваме най-доброто от себе си за себе си и другите.
Благодарността е способност да оцениш, признаеш и покажеш признанието си. Това освобождава и зарежда, извисява и разкрасява както ума, така и душата.
Ето защо комбинацията Любов и Благодарност е мощен енергиен източник за даване-получаване на блага и постижения.
Камен Вельов 15.10.09 в 16:48
Приветствам Нова визия за тази статия и искам да добавя нещо важно /според мен/. Признанието трябва да е искрено. Ако някой реши да го прави формално, няма да постигне додър резултат, даже може да стане обратното. Един от най-често срещаните форми на признанието във всекидневието е ‘комплиментът’. Спомнете си, да ли са ви били приятни неискрените комплименти, или тези които са по скоро “за протокола”. Затова, ние първо трябва да се научим да забелязваме в околните добрите, силните страни. По този начин ще започнем да ги откриваме и в самите нас. Като начало, добра работа върши например, всяка вечер да се записват минимум три забелязани през деня добри качества/прояви на хората около нас.
Тодор Христов 15.10.09 в 17:17
Камене, много ми допадна тази идея – “Като начало, добра работа върши например, всяка вечер да се записват минимум три забелязани през деня добри качества/прояви на хората около нас.” Благодаря и на всички останали, включили се с коментар до този момент!
Искам да взема отношение към статията на Джак Канфийлд във връзка с работата ни по този блог. Просто да споделя личен опит от практиката ни, стига да ви е интересно.
Не знам дали сте забелязали, но от време на време (доста често всъщност) в NovaVizia.com публикуваме кратки материали, които са свързани с изказването на благодарност и признателност. Благодарност, че някой е харесал блога ни и е поставил линк към него в сайта си, благодарност и признателност, че някой рекламира в блога ни, благодарност към читатели (под различни форми), спомоществуватели, гост-автори и др.
Както казва Камен, благодарността и изказаното признание трябва да са искрени. За нас (като екип) винаги е било много приятно да изкажем искрена и публична благодарност към някого и това ни кара да се чувстваме добре. Лично аз съм убеден, че това автоматично и по непринуден начин създава една позитивна нагласа в нас самите към работата ни и към хората, които са свързани с нея (в т.ч. и всички вие) и в крайна сметка това ни носи по-висока мотивация, повече приятни мигове и в крайна сметка – повече успехи.
В същото време, позитивната нагласа, създадена чрез изказване на благодарност и признание гарантирано отблъсква другия тип хора – намусените, нелюбезните, мрачните, вечно недоволните, мърморещите, мразещите… Има такива, за жалост немалко, особено в интернет. Те обаче не могат да виреят дълго в една относително позитивна/конструктивна среда и смятам, че това автоматично отблъсква част от тях от блога ни, което е само в наша полза и винаги ни е радвало. Защото, и това си е някаква форма на успех, като се замисли човек.
Просто споделям някои общи мисли и опит (мои и на колегите ми) по повод статията от Джак Канфийлд. Без да искам да обиждам никого – не очаквам, че абсолютно всички ще разберат какво разяснява Канфийлд, подобни идеи не са за всеки.
Светослав 16.10.09 в 01:33
Според мен също е хубаво човек да развие наблюдателност към старанията на всеки около него.
Може и да не си мениджър важно е цени и поощрява добрата работа на колегите.
Една добра дума може да помогне на колега да разреши труден проблем.
GR8 16.10.09 в 09:58
Съгласен съм с автора на статията, както и с Камен.
Ако някой непрекъснато ме хвали и ме признава, в един момент, цената на това признание, няма да е чак толкова висока. Просто, ще спре да има значение в един момент.
Заради това, признанието трябва да идва често, но на място – тогава, когато някой наистина има нужда или повод за признание.
Светомира Филчева 16.10.09 в 19:59
Преди две години проведохме изследване за мотивацията на персонала по метода на Йосиф Илиев, описан в книгата му “Управление на човешките ресурси”. Ето как хората ни подредиха факторите: 1.Справедливо заплащане на труда /основно и допълнително заплащане 2.Добри отношения в колектива 3.Интересна и предизвикателна работа 4.Сигурност на работното място 5.Възможности за служебно израстване 6.Възможност за повишаване на квалификацията 7.Равноправно, честно третиране на членовете от персонала в отдела 8.Признание на личните способности и достижения 9.Условия на труд 10.Социални придобивки
Анкетата беше анонимна, всеки пускаше листа си в запечатана кутия. Най- честите коментари, които се чуваха по време на проучването бяха от рода на: “За голо благодаря не работя”, “Аз благодаря не ям…”
Владимир Банов 19.10.09 в 08:47
Светомира, чудесно е, че давате такива конкретни данни за България. Аз много исках да се получи нещо такова, за да направим сравнение между нашите нагласи и тези на американците. Разликата, която посочвате, може да бъде обяснена прекрасно чрез йерархичния модел на Маслоу. При него на долните нива се намират базисните (свързани с физическото оцеляване, най-общо казано) потребности на инидивидите, а на по-високите нива – потребности от нематериален характер (уважение, признание, развитие). На върха на тази структура е потребността от самоактуализация и до нея достигат 5 % от хората. Това, което вие споделяте, ни дава основание да отбележим, че изглежда американците са задоволили своите базови (предимно материални) потребности и за тях са важни потребности от по-високо ниво. За разлика от тях, ние като че ли все още се намираме там, където се налага да се задоволяват базисните потребности и затова, напълно разбираемо, не проявяваме интерес към тези с нематериален характер. Не е много красива тази картина, но това е картината на нашата действителност.
Искам за използвам случая да благодаря както на вас за информацията от първа ръка, така и на всички, които споделиха или ще споделят вижданията си по темата!
Светомира Филчева 20.10.09 в 20:31
@Владимир Банов
Не, това не са конкретни данни за България, този мотивационен профил е само за фирмата, където работя. Тя си има специфики: възрастов състав, образование, тип работа, пол и ред други. Познавам български фирми, които обучават специално мениджърите си да изказват благодарност, това е част от фирмената им култура.
Съмнявам се да се правят много подобни изследвания – това беше дипломна работа на наш колега. Даже си мисля, че и в Америка данните се базират на анкети, провеждани само в университети и научни институти. Имам познати и роднини и в Америка, и в Германия, които работят в големи фирми – дори двама са в Човешки ресурси. Винаги са казвали, че парите са най- важният фактор за болшинството техни колеги и приятели при оставане във фирмата /това, че не са достатъчно оценени, касае точно оценката за заплата/. Това не значи, че не държат да им се изказва благодарност. На мениджърите им не са нужни доказателства, че трябва да благодарят на хората си. Те така се възпитават и в семействата, и в училищата, и в университетите. “Кажи, баба, тенкю!”- на нас толкова ни стигат силиците.
Според мен, независимо дали изказваната благодарност е мотиватор, посочен в първите редове, тя е доказателство за човечност и възпитание, както в служебните отношения, така и в личния живот.