Comments on: NovaVizia.com: Благодарността и признанието подпомагат (раз)даването

By: Светомира Филчева

Светомира Филчева — Tue, 20 Oct 2009 17:31:53 +0000

@Владимир Банов
Не, това не са конкретни данни за България, този мотивационен профил е само за фирмата, където работя. Тя си има специфики: възрастов състав, образование, тип работа, пол и ред други. Познавам български фирми, които обучават специално мениджърите си да изказват благодарност, това е част от фирмената им култура.
Съмнявам се да се правят много подобни изследвания – това беше дипломна работа на наш колега. Даже си мисля, че и в Америка данните се базират на анкети, провеждани само в университети и научни институти. Имам познати и роднини и в Америка, и в Германия, които работят в големи фирми – дори двама са в Човешки ресурси. Винаги са казвали, че парите са най- важният фактор за болшинството техни колеги и приятели при оставане във фирмата /това, че не са достатъчно оценени, касае точно оценката за заплата/. Това не значи, че не държат да им се изказва благодарност. На мениджърите им не са нужни доказателства, че трябва да благодарят на хората си. Те така се възпитават и в семействата, и в училищата, и в университетите. “Кажи, баба, тенкю!”- на нас толкова ни стигат силиците.
Според мен, независимо дали изказваната благодарност е мотиватор, посочен в първите редове, тя е доказателство за човечност и възпитание, както в служебните отношения, така и в личния живот.

By: Владимир Банов

Владимир Банов — Mon, 19 Oct 2009 05:47:09 +0000

Светомира, чудесно е, че давате такива конкретни данни за България. Аз много исках да се получи нещо такова, за да направим сравнение между нашите нагласи и тези на американците. Разликата, която посочвате, може да бъде обяснена прекрасно чрез йерархичния модел на Маслоу. При него на долните нива се намират базисните (свързани с физическото оцеляване, най-общо казано) потребности на инидивидите, а на по-високите нива – потребности от нематериален характер (уважение, признание, развитие). На върха на тази структура е потребността от самоактуализация и до нея достигат 5 % от хората. Това, което вие споделяте, ни дава основание да отбележим, че изглежда американците са задоволили своите базови (предимно материални) потребности и за тях са важни потребности от по-високо ниво. За разлика от тях, ние като че ли все още се намираме там, където се налага да се задоволяват базисните потребности и затова, напълно разбираемо, не проявяваме интерес към тези с нематериален характер. Не е много красива тази картина, но това е картината на нашата действителност.

Искам за използвам случая да благодаря както на вас за информацията от първа ръка, така и на всички, които споделиха или ще споделят вижданията си по темата!

By: Светомира Филчева

Светомира Филчева — Fri, 16 Oct 2009 16:59:57 +0000

Преди две години проведохме изследване за мотивацията на персонала по метода на Йосиф Илиев, описан в книгата му “Управление на човешките ресурси”. Ето как хората ни подредиха факторите: 1.Справедливо заплащане на труда /основно и допълнително заплащане 2.Добри отношения в колектива 3.Интересна и предизвикателна работа 4.Сигурност на работното място 5.Възможности за служебно израстване 6.Възможност за повишаване на квалификацията 7.Равноправно, честно третиране на членовете от персонала в отдела 8.Признание на личните способности и достижения 9.Условия на труд 10.Социални придобивки
Анкетата беше анонимна, всеки пускаше листа си в запечатана кутия. Най- честите коментари, които се чуваха по време на проучването бяха от рода на: “За голо благодаря не работя”, “Аз благодаря не ям…”

By: GR8

GR8 — Fri, 16 Oct 2009 06:58:49 +0000

Съгласен съм с автора на статията, както и с Камен.
Ако някой непрекъснато ме хвали и ме признава, в един момент, цената на това признание, няма да е чак толкова висока. Просто, ще спре да има значение в един момент.
Заради това, признанието трябва да идва често, но на място – тогава, когато някой наистина има нужда или повод за признание.

By: Светослав

Светослав — Thu, 15 Oct 2009 22:33:01 +0000

Според мен също е хубаво човек да развие наблюдателност към старанията на всеки около него.
Може и да не си мениджър важно е цени и поощрява добрата работа на колегите.
Една добра дума може да помогне на колега да разреши труден проблем.

By: Тодор Христов

Тодор Христов — Thu, 15 Oct 2009 14:17:43 +0000

Камене, много ми допадна тази идея – “Като начало, добра работа върши например, всяка вечер да се записват минимум три забелязани през деня добри качества/прояви на хората около нас.” Благодаря и на всички останали, включили се с коментар до този момент!

Искам да взема отношение към статията на Джак Канфийлд във връзка с работата ни по този блог. Просто да споделя личен опит от практиката ни, стига да ви е интересно.

Не знам дали сте забелязали, но от време на време (доста често всъщност) в NovaVizia.com публикуваме кратки материали, които са свързани с изказването на благодарност и признателност. Благодарност, че някой е харесал блога ни и е поставил линк към него в сайта си, благодарност и признателност, че някой рекламира в блога ни, благодарност към читатели (под различни форми), спомоществуватели, гост-автори и др.

Както казва Камен, благодарността и изказаното признание трябва да са искрени. За нас (като екип) винаги е било много приятно да изкажем искрена и публична благодарност към някого и това ни кара да се чувстваме добре. Лично аз съм убеден, че това автоматично и по непринуден начин създава една позитивна нагласа в нас самите към работата ни и към хората, които са свързани с нея (в т.ч. и всички вие) и в крайна сметка това ни носи по-висока мотивация, повече приятни мигове и в крайна сметка – повече успехи.

В същото време, позитивната нагласа, създадена чрез изказване на благодарност и признание гарантирано отблъсква другия тип хора – намусените, нелюбезните, мрачните, вечно недоволните, мърморещите, мразещите… Има такива, за жалост немалко, особено в интернет. Те обаче не могат да виреят дълго в една относително позитивна/конструктивна среда и смятам, че това автоматично отблъсква част от тях от блога ни, което е само в наша полза и винаги ни е радвало. Защото, и това си е някаква форма на успех, като се замисли човек.

Просто споделям някои общи мисли и опит (мои и на колегите ми) по повод статията от Джак Канфийлд. Без да искам да обиждам никого – не очаквам, че абсолютно всички ще разберат какво разяснява Канфийлд, подобни идеи не са за всеки.

By: Камен Вельов

Камен Вельов — Thu, 15 Oct 2009 13:48:56 +0000

Приветствам Нова визия за тази статия и искам да добавя нещо важно /според мен/. Признанието трябва да е искрено. Ако някой реши да го прави формално, няма да постигне додър резултат, даже може да стане обратното. Един от най-често срещаните форми на признанието във всекидневието е ‘комплиментът’. Спомнете си, да ли са ви били приятни неискрените комплименти, или тези които са по скоро “за протокола”. Затова, ние първо трябва да се научим да забелязваме в околните добрите, силните страни. По този начин ще започнем да ги откриваме и в самите нас. Като начало, добра работа върши например, всяка вечер да се записват минимум три забелязани през деня добри качества/прояви на хората около нас.

By: Ивалина Ташева

Ивалина Ташева — Thu, 15 Oct 2009 13:11:42 +0000

Благодарността и признанието са безспорни, изпитани в живота феномени за привличане на съзидателна енергия към нас. Тя всъщност е в нас, а чрез признанието и благодарността ние я активираме да ни служи. Бих си позволила да заместя “благодарност и признание” с “любов и благодарност”. За да си благодарен, значи си признателен, значи признаваш нечия или твоя заслуга. Благодарността е следствие на признанието, ето защо аз си служа с “любов и благодарност”.
Любовта е чувство генериращо силна вътрешна енергия с позитивна и градивна стойност. Тя ни кара да даваме най-доброто от себе си за себе си и другите.
Благодарността е способност да оцениш, признаеш и покажеш признанието си. Това освобождава и зарежда, извисява и разкрасява както ума, така и душата.
Ето защо комбинацията Любов и Благодарност е мощен енергиен източник за даване-получаване на блага и постижения.

By: Мартина Иванова

Мартина Иванова — Thu, 15 Oct 2009 13:00:25 +0000

Тези принципи са абсолютно приложими и успешни във всяка сфера на живота. Ако хората на бизнеса действително се поучат от простичките истини в живота и ги приложат в бизнеса, резултатите биха били огромни. Тъжното е, че все още по-голямата част от хората с ръководни функции не са склонни да се обърнат към тези прости истини, а пък тези, които все пак провяват някакъв интерес изобщо не стигат до там да приложат на практика прочетеното. Ако повече мениджъри минат през фазите намерение -> действие, ще има много повече доволни и пълноценни служители, респективно – по-успешен бизнес.

By: Кремена Джорджева

Кремена Джорджева — Thu, 15 Oct 2009 12:09:45 +0000

Много позитивно! Аз ще изразя своето признание към Нова Визия за положителните емоции, които почерпих тук отново.:)