Социалната отговорност на мениджмънта на организацията е тясно свързана с решението на етични проблеми. На практика в процеса на своята работа ръководителите се сблъскват с деликатната област, наречена “етика”.
Етичните проблеми в мениджмънта са своебразни управленски дилеми, защото изразяват конфликта между приходите, разходите и печалбата на фирмата и нейната социална отговорност.
Ако една фирма например произвежда бисквити и има на склад брашно, чийто срок на годност е изтекъл, пита се какво трябва да направят ръководителите? Да изпълнят социалното си задължение към потребителите, които винаги са харесвали и купували техните бисквити и да бракуват брашното, с което ще претърпят загуби? Или “да затворят очи” и да пуснат брашното в производство, за да не загубят собствениците от брака на брашното с изтекъл срок на годност?
Съществува мнение, че управленската етична дилема въобще не съществува, защото единственото задължение на ръководителите е да увеличават печалбата на фирмата. Има и друго мнение – етичните управленски дилеми могат да имат много алтернативи, а всяка една от тях може да има различни икономически и социални последици.
Етичните решения в управленските дилеми в никакъв случай не са избор само между “правилно” и “неправилно”. Те са изключително сложни и комплексни съждения за баланса между икономическите и социалните резултати на организацията.
Нека да видим защо се получава така.
Етиката е понятие, употребено за първи път от Аристотел (382 г.пр.н.е.). С него той обозначил една област от знания, която разработил в своите съчинения. Гръцката дума “ethos” означава “навик”, “нрав”, “характер”. Целта на етиката според Аристотел е била възпитанието на добродетели в хората.
Столетия по-късно римският император Цицерон (106-43 г.пр.н.е.) въвел в латински език думата “moralis”. Етимологически “ethos” и “moralis” са сходни думи.
В съвременните езици, включително и в българския език, когато казваме “етика” подразбираме областта на знания. Когато казваме “морал” – разбираме реалната практика, поведението на хората. Ние също така употребяваме и думата “нравственост” и подразбираме емоционалните индивидуално-етичните личностни страни на моралното. Често пъти взаимно ги заменяме, например “етично поведение” и “морално поведение”.
Етичното е качеството на отношенията на съгласие между моралните представи и поведение на двама души (две страни). Етичното, било то стандарт, или поведение се договаря между двете страни и те се съгласяват, че това е едно приемливо за тях нещо. Това е една сравнително нова тенденция в съвременното общество, съгласно която не е разумно да се търси единно мнение за това, кое е правилно и кое не е правилно, кое е добро и кое не е добро. Има много видове морал, тъй като има много видове субекти, които го изповядват. Общият диалог и съгласие определят кои норми, стандарти, поведение биха могли да бъдат етични.
Така този начин на мислене води до създаване на една нетрадиционна идея, че “съществува етика, без морал”. По друг начин казано, човешкият морал е неприкосновен избор на всеки. Обществото може и трябва да търси приемливите за всички етични норми. Тази сравнително нова тенденция за “етиката без морал” е съвсем различна от класическата тенденция, съгласно която моралът е в основата на етиката.
Етиката изучава моралните съждения. А моралните съждения са тези, които изразяват ценности. Те фокусират върху личните предпочитания, върху това, което се харесва на индивида, върху нагласата му да възприема някого или нещо. Моралните съждения също така фокусират върху това, което не се харесва, върху нагласата му да не приема някого или нещо.
Етиката изследва ценностното битие на човека, а ценностите винаги се изразяват чрез моралните съждения, които са нормативни съждения. Моралните съждения се отнасят до правилното, до доброто и злото. Кое е правилно или неправилно, добро или зло, се определя от така наречените “етични стандарти”.
А какво включват етичните стандарти и каква е връзката им с управлението можете да прочете в следващия материал на тази тема, който е озаглавен “Етични стандарти и принципи в мениджмънта”.
{ 1 trackback }
{ 6 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Евгени Йорданов 04.11.09 в 16:30
Толкова ми се искаше всички тези хубави думи да бъдат приложими в БГ… или поне да бяха приложими до сега… От сега нататък най-вероятно ще се подобряват нещата, не се знае с какви темпове, но досега думи като Социална отговорност, етика и морал в мениджмънта нямаше в поне 80% от Българските компании… ако не и доста повече. И всички имаме надеждата за подобрение… Тя нали умираше последна
Lord of Strategy 04.11.09 в 18:50
Ще се съглася с горния коментар, че това са само добри, пожелания, но не само за българските компании – това важи за всички ето ви едно доказателство – http://news.bbc.co.uk/2/hi/business/8234533.stm – (дано не се приеме за spam). Пазарните действия не могат да се възприемат като турнирна борба. Никой не води пазарна кампания заради самото участие, подобно на олимпизма.
Така че – ЕТИКА И ПАРИ са толкова съвместими КАТО ВОЙНА И ХУМАНИЗАМ.
Тодор Христов 04.11.09 в 19:04
В статията аз не откривам пожелания – добри или лоши. Материалът основно очертава корените на думите “етика” и “морал” и оставя вратата отворена за следващия материал от поредицата.
Статията на колегата ми обаче привежда един прост пример, с който и аз съм се сблъсквал в качеството си на пряк свидетел (не обаче в бизнеса с бисквити, а с козметични продукти, където също има суровини, някои от тях доста скъпи, но и те – с определен срок на годност) – ще си позволя да го повторя:
Ако една фирма например произвежда бисквити и има на склад брашно, чийто срок на годност е изтекъл, пита се какво трябва да направят ръководителите? Да изпълнят социалното си задължение към потребителите, които винаги са харесвали и купували техните бисквити и да бракуват брашното, с което ще претърпят загуби? Или “да затворят очи” и да пуснат брашното в производство, за да не загубят собствениците от брака на брашното с изтекъл срок на годност?
Как бихте постъпили в този казус? Кое е т.нар. “етично поведение” в случая – от гледна точка на потребителите, но и от гледна точка на фирмата и нейните собственици?
На кое бихте заложили – на парите “днес” (спестени от небракуваното брашно) или на парите “утре” (получени благодарение на устойчивото качество на продукта)?
Помислете и ще видите, че еднозначен отговор няма. Отговорът всеки ръководител сам ще го намери, в зависимост от своята система от ценности и от своите разбирания за “етика” и “морал” в бизнес отношенията, и в двата случая вероятно ще бъде прав за себе си.
Камен Вельов 05.11.09 в 10:19
Обикновено когато чета нещо, търся готови отговори за това, което ме интересува. Но и подхода на Г-н Христов си го бива, не да дава отговори, а да провокира към размисъл и търсене!
Ето как бих постъпил при горния “казус”. Бих оценил качеството и възможните приложения на продукт, произведен от суровината с изтекъл срок на годност, и продукта се разпространява с ясно обявени параметри. Ако подобно приложение на суровината с изтекъл срок на годност все пак не е възможно, тогава се бракува, защото качеството на продукта и доверието на потребителя са решаващи за бъдещето на фирмата. Това решение според мен е етично и от гледна точка на поребителя и от гледна точка на фирмата , тоест “казус” като че ли няма.
Иван 05.11.09 в 23:33
винаги съм си мислел, че за две неща не можем да правим компромиси … едното са обувките .. другото е храната … ако имаме казус за хляб … едва ли можем да правим компромис с продукта … т.е. не бива да се подаваме на компомис със здравето на хората и да се надяваме никой да не разбере или да не прочете нашите бележки по съдържанието ..
все пак, въпрос на личен избор.
Александрина 06.11.09 в 13:06
Както в България, така вероятно и по света много фирми често пъти правят неща, заради които след това с основание посрещат общественото негодувание (когато тези неща станат публични). Водени от алчност или обикновена недалновидност, те вземат решения, които са само и единствено в техен интерес и може би – в ущърб на големи групи други хора, което обаче няма как да не се отрази на бизнеса на същите тези фирми след време, ако на пазара има и по-коректни пазарни играчи, които не гледат на бизнеса си единствено като на дойна крава, която само да се дои, а като на една внимателно поддържана градина, която дава плодове, но и изисква грижи и внимание.