Радослав Кондаков от блога Bogatstvo.net ме е поканил да споделя защо имам и поддържам блог. Това е от онези верижни блог игри, в които един блогър подхваща някаква тема, след което “хвърля” ръкавицата на други блогъри, а те от стоя страна на други…
И така, защо имам блог? Напълно съм наясно с отговора на този въпрос, но вместо да ви обяснявам надълго и нашироко как стоят нещата, бих искал да споделя едно много кратко видео, в което двама известни специалисти – Сет Годин (по маркетинг) и Том Питърс (по мениджмънт) дават обяснение по темата:
Напълно споделям формулировката, която и Сет Годин, и Том Питърс дават за т.нар. “блогване”. Особено точни в моя случай са думите на Том Питърс:
“Моят първи блог-пост бе през Август 2004. Нищо друго в моя професионален живот през последните 15 години не е било по-важно за мен от блогването. Това промени живота ми, промени гледната ми точка и начина, по който гледам на света, промени емоциите ми. Да имам блог се оказа и най-доброто и най-важно маркетингово оръжие, с което разполагам.”
Напълно споделям тези думи, с тази малка разлика, че моят първи блог пост в NovaVizia.com бе през Февруари 2006, а първите ми стъпки в интернет чрез писане на авторски статии – през Януари 2005г. с първия български сайт за работа в екип Websita.com.
За да продължа идеята на тази блог игра, отправям покана към други двама блогъри да споделят (стига да искат) със своите читатели защо имат и развиват блогове – това са брат ми Белчо Христов от блога за фитнес BelchoHristov.com и Йоана от кулинарния блог Кулинарно – в кухнята с Йоана (не я познавам, но и завиждам благородно на уменията й да готви).
{ 2 trackbacks }
{ 10 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
radislav 03.11.09 в 15:36
Благодаря ти за споделеното и за това, че се отзова.
Тодор Христов 03.11.09 в 15:37
Моля, моля
Йордан Кръстев 03.11.09 в 16:26
Тодор,толкоз трудно ли е да има и субтитри?!Официялен европейски език говорим вече!Слянгът,не мисля ,че е на мода още!
Чакам с нетърпение Белчо да се провокира!
Убеден съм,че има какво да сподели!
Тодор Христов 03.11.09 в 16:31
Искате да направя субтитри на това видео ли?
Йордан Кръстев 03.11.09 в 16:44
Мисля,че е редно на всяко,вече!
Принцип!
Тодор Христов 03.11.09 в 16:54
Съгласен съм, със субтитри ще е хубаво.
Предвид на това, защо не организирате поставянето на субтитрите към това видео (а и към всички други, ако качваме такива в бъдеще), конвертирането и качването му наново в YouTube, а аз от своя страна се ангажирам да заменя старото видео с новото (със субтитрите), когато стане готово?
Петър Чолаков. 04.11.09 в 01:50
Здравейте скъпи блогъри! Ами, какво да кажя, видеото говори само по себе си…и отговори вместо Тодор. А, за субтитрите мисля, че вече е време да се научи Английски въпреки, че и аз мисля, че трябва да ни дават повече респект като нация и да има Български субтитри както и на другите езици.
Йордан Кръстев 04.11.09 в 12:25
Ще се възползвам да изкажа разсъждение ,провокиран от формата(с ударение върху предпоследно А) и темата.Ще го направя под формата на реторичен(дублетно с риторичен) въпрос./Клавиатура!/Убеден съм,че възможните отговори,които могот да се дадат,по един или друг начин кореспондират с темата и философията на темата!
А разсъждението,под форма на въпрос,може да звучи и така:Какво би се случило,ако Светите братя Кирил и Методий не бяха озарили поднебесната шир и Свети Борис Михаил не бе припознал тяхното творение? Кое триезичие би се практикувало тук и сега-Горнобаварски,Средносаксонски и Долнопруски Немси,или Британски,Американски и Австралийски Английски?Или,може би в бъдеще,ще минем на някое китайско?!
Задължително е да се изучават езици.По много причини.Но небива да се забравя,че има и ХохДойч!
trendoffice 04.11.09 в 12:46
Наистина добро описание – на причината и на следствията от поддържането на блог, но дали това важи и за България? Аз мисля, че все още не.
Тодор Христов 04.11.09 в 12:51
Важи за мен, а и за колегите ми, мисля. За други хора – те трябва да кажат, но и от тях зависи все пак, който както си го направи. В блогосферата това е характерното, че всеки сам кове съдбата си.
Не казвам, че е лесно. В света има милиони блогове, но едва ли всички техни собственици са доволни от резултатите (ако например блоговете са тематични или фирмени). Изискват се определени знания, умения, усилия, планиране, стратегия, приложение…