Може ли да се направи комуникационна кампания без да се похарчи нито един лев? AIESEC може. Това е международна студентска организация с повече от 60 години опит (известна най-вече заради стажантските си прогарами), с която се запознах преди няколко години.
С настоящия материал искам да ви запозная с това как в AIESEC съумяват да провеждат комуникационни кампании без да харчат никакви парични средства. При това – успешни кампании. За целта съм се спрял на тазгодишната комуникационна кампания на софийския офис на организацията, базиран в УНСС (Университет за национално и световно стопанство).
Поводът за кампанията е набирането на нови членове, а активната кампанията се проведе от средата на Септември до средата на Октомври 2009г., приблизително около месец. Новите членове са във възрастова група 19–25 години, което предопределя и използвания комуникационен микс.
Бих групирал дейностите по следния начин:
- Offline (офлайн)
- Online (онлайн)
1. Offline дейности
Дейностите в тази група стартират при записването на новите студенти в университета. Тогава те получават папка с информация относно университета и специалноста им, както и листовка която ги запознава с AIESEC. Всички печатни материали са отпечатани от спонсори. Наистина за повечето организации това е неприложим вариант, но от друга страна не говорим за големи суми, така че това не променя бюджета на комуникационната кампания.
Следващите елементи от микса са:
- Информационно табло в УНСС
- Разлепване на плакати в УНСС, НБУ и ИУ, както и в прилежащите общежития
- Презентационен щанд във фоайето на УНСС
- Раздаване на листовки в университета
- Lecture shouts (двуминутни презентации по време на лекции разпределени по специалности и по курсове)
- Две 45 минутни презентации
Благодарение на съдействието на университетите всичко от изброените дейности не е свързано с разходи. Човешкият ресурс също не е, тъй като всички дейности се провеждат от членовете на организацията на доброволчески принцип.
Безспорно най-интересният елемент от тази половина на комуникационни микс е разговорът лице в лице. Той се осъществява по два начина:
- С непознати хора
- С познати хора
С непознати хора се завързва разговор на презентационния щанд, след презентациите, по време на раздаването на флаери. Един човек, с когото е общувано директно и чистосърдечно е придобил много по-добра представа за предлагания продукт, отколкото би могъл при традиционна реклама.
С познати хора – всички членове ангажирани в комуникационната кампания имат приятели, съквартиранти, колеги, познати. На принципа на «от уста на уста» се разпространява много информация и то относително достоверно.
Спомагателни инстументи са публикации в печатни издания като университетския вестник «Икономист».
2. Online дейности
Ето тук става интересно. Успях да изброя 12 различни инструмента, които са ползвани по време на кампанията, а именно:
- Уебсайт. Разбира се къде без него? Специфичното е, че се ползват два сайта – национален (http://www.aiesec.bg/) и локален (www.aiesec-unwe.net) – на тях има доста информация с успешни истории, новини, продукти, изисквания и т.н.
- Новини в университетския уебсайт (относно презентации, срокове и т.н.)
- Материали в университетския форум
- FACEBOOK група и събития
- Видео клипове в YouTube
- Информация в Twitter
- Информация в LinkedIn (социален сайт за кариерно развитие)
- Прес съобщения до интернет медии
- Теми и съобщения в група от младежки форуми
- Разпращане на съобщения до мейлинг лист от заинтересувани лица
- Публикуване на информация на сайтове на партньори
- И забележете, участниците в кампанията са комуникирали посланието си посредством написаното в т.нар. “Mood” на собствените си Skype профили, както и чрез добавяне на зантересованите към групата с приятели във Facebook.
Като цялата кампания е подчинена под шапката на посланието “I am an AIESECer”, чиято цел е да отрази многообразието на хората членуващи в организацията и техните гледни точки.
Комуникационният микс е подбран много умело и последователно, което според мои наблюдения позволява на AIESEC години наред да се позиционира доста по-успешно от повечето студентски/младежки организации в страната.
Въпросът е, можем ли да адаптираме част от тези инструменти за нуждите на нашия бизнес и как по-точно да стане това?
Ако се вгледаме по-задълбочено, “offline” дейностите са строго специфични и са полезни основно когато таргет-аудиторията ни съвпада с описаната по-горе. Използването на метода “от уста на уста” сработва лесно, защото студентите в България имат широк социален кръг и обикновено прекарват доста време в разговори.
Останалите интструменти (“online” дейностите) са по-универсални и биха могли да бъдат използвани в по-широк контекст. Нека видим как ги ползвам в ежедневната си работа.
Моята практика в “Роберт Бош”
В ролята си на продуктов мениджър в отдел за „Автомобилно оборудване”, аз отговарям и за комуникацията на няколко продуктови групи – запалителни свещи, филтри, ремъци и т.н. Целя посланието ми да достигане три ясно обособени групи. Тъй като реализираме продукцията си чрез мрежа от национални и регионални дистрибутори, които от своя страна имат свои клиенти – основно автосервизи и магазини за авточасти, то разграничаваме три нива на комуникация:
- Първо ниво: Дистрибутори
- Второ ниво: Автосервизи и магазини за авточасти
- Трето ниво: Крайни клиенти
Решенията за покупка се вземат и на трите нива, поради което и трите нива са важни. Употребата на „онлайн” инструменти обаче е най-подходяща при комуникацията с крайни клиенти и ето какво правя по въпроса:
- Facebook фен група, наименована: „Обичам моята кола. Тя има нужда от Bosch.” (http://www.facebook.com/home.php#/group.php?gid=81445640078&ref=ts)
- Видео клипове в YouTube. Индийският офис има и собствен канал
- Публикуване на 2 статии месечно на официалния уебсайт (относно новости, награди, събития и т.н.)
- Редовно разпращане на актуални материали до специализираната онлайн преса
Засега достъпът до аудитория с инструментите използвани в кампанията на AIESEC се изчерпва с това.
Убеден съм, че ползването на тези канали (а и на още много други) е подходящо за изграждане на известност и дори убеденост в марката, което е едно добро начало.
Какво е вашето мнение?
Темата е често коментирана и все пак ми е интересно да чуя:
Дали добрият пример на AIESEC е приложим и във вашия бизнес и какво правите за да се случват нещата?
* * * * *
Тази статия се публикува за първи път в NovaVizia.com благодарение на Росен Георгиев.
Благодарим ти, Росене!
Росен Георгиев е продуктов мениджър в Роберт Бош ЕООД, част от Robert Bosch GmbH (водещ глобален доставчик на технологии и услуги, с оборот 45,1 млрд евро през 2008 г.). Отговорен е за развитие на няколко продуктови групи автомобилно оборудване за България и Република Македония.
Предишният му опит е свързан с Eagle’s Flight България и международната студентска организация AIESEC. Професионалните интереси на Росен Георгиев са в сферата на маркетинга и комуникацията.
{ 2 trackbacks }
{ 15 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Яница 08.11.09 в 12:39
Страхотна статия
)
Факт е,че комуникационните канали изискват създаване, укрепване и поддържане на мрежи – било то онлайн или офлайн.
А все още има ефективни методи за създаване на комуникационни ,неизискващи финансови средства.
И опитът,който имаме с тяхното създаване в AIESEC, го доказва.
Здравко Зафиров 08.11.09 в 13:35
Уау, просто великолепно…. и много вдъхновяващо.
Университети 08.11.09 в 21:18
Добре подготвена и реализирана кампания. Единствено заглавието не е съвесем точно. “кампания с 0лв. разходи” не може да има дори и за организация от ранга на AIESEC. Факторите пари и време важат във всяко начинание.
Хараламби Калев 08.11.09 в 22:27
Аз искам също да изкажа положителното си мнение от AIESEC, като продукт на техните стажански програми. Но може би успеха им произхожда от тяхната първоидея, а именно че там отиват най-напористите, желаещи развитие студенти. Хората там са социално отговорни и може би ако се направи една статистика, то едва ли ще има неуспял член на AIЕSEC или техен последовател.
Светослав 09.11.09 в 06:40
Заглавието е интересно и привлича вниманието, но аз не съм съгласен с това, че нещо може да се направи за 0 лв…… може би медитация
Има разходи за транспорт, хартия, принтиране … и др.
Никъде не е спомената цената на времето, която човек инвестира за да направи нещо т.е. има opportunity cost (http://en.wikipedia.org/wiki/Opportunity_cost)
Росен Георгиев 09.11.09 в 09:37
Привет и от автора на статията. Радвам се че толкова бързо се появиха и първите коментари. Светослав, прав сте относно алтернативната стойност на времето. Позволих си да озаглавя по този начин статията защото комуникационната кампания наистина е осъществена без разход на парични средства. Както съм описал по-горе, малкото изискуеми средства (за плакати, примерно) са осигурени от спонсори.
Martin 09.11.09 в 10:08
Интересно, но за жалост неприложимо за големи фирми и организации, ще се радвам да ако освен информация за това къде сте качили дадена информация споделиш и някакви трафични данни, за да знаем все пак кой канал е работил най-добре за Вас, кой е публикувал прес и кой не и тн.
Григор Йовов 09.11.09 в 12:32
Чудесна статия! Сега остава да видим как може тази идея да работи на практика и на други места. Във времена на криза такива идеи са доста навременни.
Евгени Йорданов 09.11.09 в 15:27
Абсолютно съм съгласен с Мартин, направо ми е взел думите от устата
Ева Широкова 09.11.09 в 16:58
Здравей Росен,
Хубав материал и определено заинтригуващо вниманието заглавие. Споделям личен опит от добрите комуникационни кампании на AIESEC, тъй като съм имала удоволствието да участвам в 2 проекта на организацията, за които разбрах по метода “от уста на уста”. И по време на един такъв дори намерих настоящия си работодател! Истина е, че кампаниите на AIESEC са успешни, защото самата организация е социално отговорна, с явни ползи и за студентите, и за партньорите. Но за да се достигне до момента, в който не се харчи нито 1 лев за комуникационна кампания, са се хвърлили други усилия, които са много по-ценни – използвана е доброволната сила на спечелените за каузата членове. А за търговските компании това наистина е много трудно – да спечелиш любовта на клиентите.
Росен Георгиев 09.11.09 в 17:52
Приложението на използваните от AIESEC интструменти в големи компани е възможно, но доста по-трудно поради много причини. Опитът с фирмата за която работя го доказва.
Що се отнася до питането на Martin и на Евгени Йорданов – за жалост не мога да предоставя допълнителна информация. Като външен наблюдател и съмишленик просто реших да споделя доброто си впечатление от кампанията, а от NovaVizia любезно се съгласиха да публикуват материала.
Кръстьо Иванов 09.11.09 в 23:07
Статията е актуална и според мен има образователен ефект. Определено след, като прочетох заглавието имах очаквания доста по различни от съдържанието по-долу. Американците казват, че няма нищо безплатно в този живот. От написаното става ясно, че тук се плаща с време, извинете с много време.
Диян Дочев 10.11.09 в 12:30
Поздравления за статията.На всички ни е ясно, че “абсолютната нула” е понятие от физиката, но заглавието привлича вниманието.Благодаря на г-н Георгиев!Ние също сме в неговия бранш и в статията открихме “наши неща”, който ще са ни от полза.
Тихомир Желев 11.11.09 в 02:29
Роска много добра статия. Поздравления. Няма по-силна реклама като тази “от уста на уста” между приятели.
Илиян Лазаров 12.11.09 в 22:46
Здравейте, понеже прочетох питането за статистически данни от една AIESEC промоционална кампания искам да дам малко цифри.
Аз също съм член на организацията и през март тази година проведохме за 4-ти пореден път проек наречен Business in Practice. Целта на кампанията беше да се привлекат талантливи студенти (100 броя подбрани по критерии и най-качествените), които да вземат участие в инициятивата и също така да се популяризира в публичното пространство.
След като изяснихме целта на кампанията идва ред и на цифрите:
80% и най-ефективен канал за контакт със студентите се оказаха социялните мрежи и по-специално Facebook.
10% промотиране вътре сред членовете на организацията
7% On-line медии и хартиената версия на ежедневниците(няма да споменавам кой за да не правя реклама, но става въпрос за сериозните и четени)
3% се дължът на плакати и флаери (Интересното е че те имат най-високата парична стойност и както виждате са най-неефективни)
Резултатът е около 200 кандидата, като интересното в случая, е че 80% от тях бяха подходящи, което говори за 1 много добро таргетиране и самото подбиране отне доста време тъй като хората бяха доста качествени(Както ги оцениха в последствие и партньорите на събитието имащи възможността да комуникират и работят с тях в рамките на събитието).
От гледна точка на медийното отразяване мога да кажа, че се отрази от 1 телевизия, няколко радиостанции, за вестници и списания мисля, че бяха доста но пребройх около 100 публикации.
Това е относно само 1 събитие в 1 населено място в случаят София. Относно успехът каквъто несъмнено беше тази кампания мога да каже, че се дължи и на името на проекта тъй като се организира за 4та поредна година. Относно финансовата част на кампанията имаше разходи не бяха 0лв. и отделеното време беше доста, но мога да твърдя, че ако подобно събитие организира някоя друга организация или компания ще и струва в десетки пъти повече. Това естествено се дължи и типът организация, каквато е AIESEC, която организира подобни кампании вече 19 години в Бълария. Много организации и компании определено нямат толкова дълга история и традиции в организирането на подобни кампании. Тъй като и самата тема е доста обширна, мога да изпиша още доста, понеже имам опит и в организиране на кампании и в друг тип организации и предполагам, че на някой може да му е интересно нека пише и можем да продължим дискутирането извън форума.