Една статия в CareerJournal.com за корпоративния университет на Toyota наскоро привлече вниманието ми. Намерете време, за да я прочетете и вие. Определено ще ви подейства освежаващо относно идеи за промени в организацията на обучението във вашата компания.
Не че у нас няма корпоративни университети, от чиято практика можете да се поучите. С такива разполагат Банка ДСК, Държавната администрация и други български организации.
Статията, за която ви говоря, ми се вижда интересна за българските организации, предприемачи и мениджъри, главно заради две причини:
- Първо, заради това, че “студенти” в корпоративния университет на Toyota са вече не само служителите на Toyota, но и служители от други организации - полиция, армия, въздушни сили, т.е. такива, които нямат нищо общо с производството на автомобили. Тези “студенти” са там, за да бъдат обучени от мениджъри на Toyota на философията на компанията - ценности, начин на работа, работа в екип, системи за управление на производството.
- Второ, заради формата на обучение и развитие със специалното наименование “корпоративен университет”. Както сочи практиката, този формат се оказва добър стратегически избор. Затова считам, че българските организации ще проявят нужния интерес към въпросите за неговата организация и начин на функциониране.
Какво представлява корпоративният университет?
Той е нещо по-различно от вътрешнофирменото обучение. Корпоративният университет е обвързан с целите на компанията и цялата му дейност е подчинена на изпълнението на тези цели чрез учене. Проектиран е по начин, който развива в дългосрочен план не просто някакви познания и умения на служителите, а познания и умения, които силно стимулират изпълнението на бизнес целите на компанията.
За разлика от епизодичните вътрешнофирмени семинари, корпоративният университет е интеграция от курсове и семинари, които са с фокус върху:
- Все по-доброто усвояване на познания и умения, подпомагащи служителите да се справят със сегашните задачи и отговорности;
- Усвояването на познания, умения, качества, навици, които ще са нужни след 1, 2 или повече години, за да може компанията да изпълни своите стратегически планове.
За първи път корпоративните университети се появяват към края на 80-те години на ХХ век с идеята да се подобрят резултатите на традиционните отдели за обучение в компаниите. Пионери са били General Electric, General Motors, IBM и др. Има и такива, които са били основани много по-рано, например корпоративният университет за хамбургери на McDonald’s.
Една от причините за създаването на корпоративните университети е конкуренцията. Още през 80-те години на ХХ век бизнес средата се очертавала като трудно предсказуема. Компаниите разбирали, че имат нужда от познания и умения за работа в такива условия. За съжаление програмите на колежите и университетите тогава нямали кой знае колко допирни точки с реалния бизнес, така че дори и младите хора с дипломи не можели да бъдат полезни на компаниите.
Наложило се да се преосмисли концепцията на вътрешнофирмено обучение и така възникнала новата форма - корпоративният университет.
Това прилича на сегашната ситуация у нас:
- И у нас средата е непредсказуема и конкурентна.
- И у нас има нужда от служители със силно развити познания и умения за работа в непредсказуема и конкурентна среда.
- И у нас има университети, чийто образователни програми не са фокусирани към бизнес средата, така че младите специалисти “с диплом в ръка” да са полезни със съвременните си познания и умения още със своето постъпване на работа.
Ето няколко ярки преимуществата на корпоративния университет в сравнение с други техники за обучение:
- Корпоративният университет е фокусиран много по-мощно върху практиката на учене. Затова и въздействието му върху бизнес резултатите е много по-ефективно, отколкото въздействието от вътрешнофирмените обучения.
- Корпоративният университет ограничава текучеството. По-трудно би се намерил мениджър или служител, който да е обучен в корпоративен университет и са му предоставени условия да прилага на практика наученето, който след това да поиска да напусне компанията.
- Корпоративният университет добавя стойност към компанията. Той създава силно мотивирани служители, съпричастни към целите на компанията и осъзнаващи смисъла да работят именно в нея.
Та, да се върна на въпроса “Имат ли почва корпоративните университети у нас?”
Да, корпоративните университети имат почва за развитие у нас. Тези компании, които избързат да организират свои корпоративни университети, вероятно ще бъдат “първи на пистата” и имат дори шанса подобно на Toyota да предлагат корпоративно обучение и на други организации.
Без значение колко голяма е компанията и с какво се занимава, създаването на корпоративен университет е интелигентен стратегически избор. Защо?
Преди всичко защото трудовият пазар у нас, особено за някои браншове, не е особено благоприятен за компаниите. Трудно се намират хора, които са с подходящи квалификации, в т.ч. и умения. Не биха ли могли обаче компаниите да ги създадат и задържат, като ги обучават и развиват в корпоративен университет?!
Например, McDonald’s е с доста високо текучество, но въпреки това има едни от най-старите и успешни традиции в корпоративното си “университетско” обучение и развитие. Там форматът “корпоративен университет” е доста успешен.
Без съмнение конкурентните сили ще откроят кои компании са по-конкурентоспособни, но за никого не е изненада, че конкурентоспособността включва и способностите на самия персонал. Изключително голям принос за създаването на способен персонал имат корпоративните университети.
Какъв е принципът на работа на корпоративния университет е темата на следващата статия.
Още по темата:
Ние ги лъжем, че ги учим, а те…
Някой знае ли избщо верния път?
Страхотни университети, празни зали
За студентите, образованието и бизнеса
Има ли значение какво се научава в университета по дисциплините по “Управление”?
А ако имаме обучени служители и необучени мениджъри?
Двете фатални грешки, които допускаме при вземане на решение за провеждане на обучение
Коментирай!