Вътрешен глас, предчувствие или интуиция, са взаимозаменяеми думи. Използваме ги, когато говорим за нашите малко по-особени заключения и решения по повод на различни ситуации, в които попадаме.
По-особеното на интуитивните заключения и решения е, че се появяват много бързо в съзнанието ни. Сякаш изведнъж разбираме какво е това, което следва да направим. Уж нямаме пълна информация, но успяваме почти безпогрешно да стигнем до съответното решение, което ни е осенило. Отгоре на всичко въздействието на интиутивните заключения и решения е така силно, че се доверяваме, а поведението ни оттук нататък е в пълно съзвучие с тях.
Така описва интуицията и Герд Гигеренцер – автор на книгата “Гласът на интуицията”, за която наскоро поместих кратко представяне. Прочетох тази книга вече 2 пъти и се чувствам обогатена с познание, което преди време очевидно ми е липсвало.
Премислих различни случки от моя живот, работа и кариера. Сравних нивото на собствената ми интуиция с тази на хора, които познавам добре. И след като осъзнах за пореден път ползата от интуцията (вътрешния глас, предчувствията), признавам, че имам мотивацията да я развивам, за да ми помага, тогава когато трябва.
За тези, които подценяват по една или друга причина ролята на интиуцията в живота и работата, предлагам този материал.Той е за интуицията, предприемаческото и мениджърското поведение и по-специално решенията, които предприемачите и мениджърите вземат постоянно в работата си. Ще видите имената на изследователи и методиките на изследване, които са използвали. Ще видите и основни заключения.
Едно от тях например е, че предприемачите на бързо развиващи се компании притежават по-голяма интуиция, отколкото предприемачите на останалите компании. Тези предприемачи са по-интиутивни, отколкото мениджърите, за които е известно знаем, че са наемни служители. Разликите са значителни на фона на сравнението между мениджърите на различни нива.
Мениджърите на висше ниво приличат по интуиция на предприемачите от бързо развиващите се компании. Колкото до мениджърите на средно и ниско ниво в йерархията на компанията, то изследванията показват, че те са с по-малко развита интуиция и най-вероятно разчитат на така наречената “съзнателна интелигентност”, отколкото на несъзнателната интелигентност, към която се причислява и интуцията.
Моят първи урок, който научих от книгата “Гласът на интуицията” на Гигенцер е какво да използваме от себе си и от това, което е около нас, за да помогнем на интуицията си.
Става дума за това, че имаме на разположение 3 неща:
- Да използваме някои прости правила;
- Да заложим на някои способности на мозъка ни (нашия личен мозък);
- Да се съобразим с околната среда (ситуацията).
Простите правила
Простите правила не са писани и събрани на едно място. Обикновено представляват житейски схеми на разсъждение, или поговорки, мъдрости, макар че в някои от книгите става дума за тях, като например: “Опростявай нещата”, “По-малко (понякога) означава повече”, “Старай се да забравяш това, което трябва да забравиш”, “Започвай от малките неща”, “Най-доброто изскача първо”, “Повече невинаги означава по-добре” и т.н.
За себе си установих, че уж ги знам, но на практика като че ли не винаги съм ги следвала. Затова и в тези случаи не съм могла да разчитам на вътрешния си глас, а впоследствие не съм била доволна от решението и крайния резултат.
Ето, например правилото “Опростявай нещата”. Хубаво правило. Сигурно и вие го обичате. Само че, когато се обсъжда определен възникнал проблем, всички са настроени да го разглеждат от сложно по-сложно и в крайна сметка, макар че всички желаят да намерят простото решение, взетото общо решение е възможно най-сложно. А това, което следва е – невъзможното изпълнение на това сложно решение. Можело е да стане по-различно с помощта на предчувствието. Стига да осъзнаваме, че по-добре е нещата да се опростяват.
Затова не е никак случайно, че добрите решения са в повечето случаи спонтанни решения, но хората могат да бъдат подпомогнати да ги генерират с помощта на специални комуникационни техники. Когато предстои да се вземе важно решение, а един от начините е да се разчита на интуицията, оперативката като форма на комуникация не помога.
Способностите на мозъка
За да задействаме интуицията си, още е нужно да използваме способностите на мозъка си. От книгата за интуицията, но и от други четива научих, че човешкият мозък “вижда” повече, отколкото виждат очите ни. Ние наблюдаваме нещо (хора, случки, процеси) и започваме да предполагаме. Природата на възприятието – както казва Гигеренцер, е само несъзнателно предполагане, но не и истинската картина за фактите. Но нашият мозък не пропуска да обвърже несъзнателното предполагане със структурата на околната среда.
Например, мозъкът ни предоставя способности, които са развивани в продължение на хилядолетия и в този смисъл отразява човешката култура. Благодарение на тях бихме могли да си спестим досадни грешки. Развитото вътрешно познание на кого да се доверяваме, на кого да подражаваме, кого да обичаме, как да се отнасяме към другите – всичко това са способностите на нашия мозък, които задвижват интуицията.
Излишно е да казвам колко полезни са тези способности, когато става дума за бизнес решения за клиенти и пазари, за инвестиции и намиране на инвеститори, за партньорство, за планиране на цели, за отношение към служителите и т.н.
Ситуацията
И накрая, можем да задвижим интуицията си, като използваме особеностите на ситуацията, на околната среда. Да кажем, че вътрешното чувство (предчувствие) ни е помогнало или предпазило, защото е било “добро”, “лошо”, “рационално” или “ирационално”, няма никакъв смисъл. Колко е стойностно, зависи от конкретния контекст на ситуацията.
Това, което аз научих е, че трябва да подобрявам начина, по който използвам неписаните правила. Най-вече дали и с какво подхождат на една конкретна ситуация. А за тази цел се иска почти безупречно разпознаване на “сигналите”, които ситуацията (средата) излъчва.
В резюме
Всеки има какво да научи, стига да иска, независимо кога, как и къде ще стане това. Разказах накратко за моя първи урок от една книга за интуицията.
А какви са вашите научени уроци?


{ 1 trackback }
{ 8 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Йордан Кръстев 08.12.09 в 11:41
Винаги да сме внимателни с получаването на уроци!
И най-вече с обстоятелството,дали сме подготвени предварително за да ги получим!
Това е един от уроците.
Кремена Джорджева 08.12.09 в 17:53
Целенасочено използвам вътрешното си чувство, когато съм изчерпала всички разумни доводи “за ” и “против”, а не мога да взема решение. Тогава спирам да мисля рационално, “изключвам” и току отнякъде се появи знак (усещане, случка, дума, човек), който по категоричен начин ме насочва.
Lord of Strategy 08.12.09 в 18:52
Приветствам това обяснение!
Направих коментар в предишната публикация, че интуицията е резултат на информацията. Висшите мениджъри са по информирани и е нормално да са по “интуитивни”. Бързо развиващите се компании са водени от хора, които се актуализират и информират перманентно и това им осигурява конкурентност. Мозъкът има архипатерни за разчитане на невербално поведение и способност за нива на обобощение, тъй нареченето “опростяване”. Добре е да “опростяваме”, опасно е когато повярваме в простите си схеми. Ако някой е много информиран може да компенсира това, че е генетично лимитиран… но “просветлението” идва при този, които има и от двете.
Христо Стоянов 09.12.09 в 10:09
Както винаги интересен и полезен материал. Моето кратко допълнение: в голята си част това се дължи на житейски опит. А той е едно от нещата, което понякого трудно се описва в изискванията за дадена длъжност -:)
Ева Добрева 09.12.09 в 14:27
Аз не съвсем по темата ще вмъкна въпроса – защо преподавателите в университетите и училищата в САЩ пишат книги, които са интересни и увлекателни четива, с ясно очертана практическа приложимост, а българските преподаватели пишат учебници на високо научно ниво с термини и гръмки думи, които са чисто теоритични /естествено не говоря за абсолютно всички, а за болшинството/? Иска ми се да има книга на български преподавател, която да си струва да разгледаме и изкоментираме тук.
Ивалина Ташева 09.12.09 в 15:40
Кремена, интуицията не бива да е резервния вариант – когато рационалното не работи, дай да видим какво ще каже “вътрешния глас”. Интуитивните сигнали обикновено дават подходящата насока, защото интуицията е “отговорът” на “вътрешния ни компютър”.Той работи с информация от всички нива на психиката, дори тези, които са скрити от нас – ирационалните. “Вътрешния компютър” миксира всичко, търси и когато намери отговора го изпраща. Кото се заемеш да свършиш неговата работа, ти си в най-горното ниво, черпиш само от складираната там информация и има риск да не отчетеш съществен фактор при избора на решение. Ето защо, както човекът е система от рационалност и иррационалност, така и неговите решения трябва да “отчитат” условията, факторите и на двата компонента.
Всеки човек притежава интуиция, но не всеки я развива, за да му служи.
Татяна Христова 09.12.09 в 20:48
Аз лично се обръщам все повече към интуицията. И съм съгласна с Ивалина, която – както и аз – счита, че всеки притежава интуиция, но не всеки я развива, за да му служи.
Мнението на Христо, разбира се си е “негово”, но житейският опит при някои хора идва успоредно с натрупването на “годинки” (възраст), а при други – с повече интензивитет на житейските събития. Както и с извличане на поуки от тях. И понеже статията е за моят урок от прочита на една книга, споделям тезата, че всеки човек като че ли е “натоварен” (може би от Вселената) да научи поне един свой житейски урок. Не всеки успява, обаче.
И накрая, ще ми се да отговоря на Ева. Ева, няма лошо, ако учебниците има термини, понятия. Точно такива неща трябва преди всичко да има. Лошо е, че и лекциите, и семинарите, а и всичко останало се поднася сухо, скучно, често пъти без желание, без примери, без желание и от страна на самите студенти да слушат примери, житейски уроци, в това число. Всички чакат с химикал в ръка да пишат. Дойде ли ред да се обяснява – скръстват се ръцете и се гледа, извинете, но се гледа с досада.
Иначе – да се коментира учебник, тук на страниците на Нова Визия – ми харесва като идея. Благодаря!
Радосвета 22.03.11 в 08:59
Аз подкрепям Ева!!! Наскоро реших да разгледам учебниците си по български език за 5 и 9 клас. Първо – запитах се какво съм разбрала тогава? Второ – не бях и не съм сигурна, че го разбирам сега. Трето – защо тези които са писали учебника са решили използвайки термини, понятия и научни фрази са решили, че това ще стигне до едно дете?!
Вярно е, че не помня как ми е била поднесена тази информация, но същота така е вярно, че си спомням как не обичах да уча по този предмет. Затова подкрепям Ева за коментара!