Преди около два месеца в NovaVizia.com анонсирахме провеждането на традиционното проучване на в-к “Пари” и Българската асоциация по управление и развитие на човешките ресурси (БАУРЧР) във връзка с отношението на българския бизнес към българското образование. Резултатите от проучване сред 655 души – директори/мениджъри по УЧР и специалисти по УЧР от отделите във фирми, членуващи в БАУРЧР, както и управители, директори, ръководители на отдели на други фирми от Форума на Българските Бизнес Лидери (BBLF) и от БТПП вече са огласени в специален доклад, с който ще можете да се запознаете след малко.
Основните акценти на доклада от проучването за висшето образование за тази година са свързани с това, че:
- Общата оценка на българския бизнес за българското висше образование е “Средна” – 60% от запитаните смятат така. В същото време, преди 5-6 години според същите анкетирани образованието е било на още по-ниско ниво (с една стъпка надолу – “Ниска” оценка). Почти 27% от анкетираните казват, че образованието в момента е на ниско равнище, а общо 12% – на високо и много високо равнище.
- Основните причини за неособено високата (но и неособено ниска) оценка на бизнеса са смесени, като в това се включват както учебниците, по които се учи, така и начина на обучение и самите студенти.
- Равнището на висшето образование спрямо средното ниво в държавите от Европейския съюз е оценено на “по-ниско от средното”. 21% от представителите на бизнеса обаче смятат, че българското образование към 2009г. е на същото равнище както средно за университетите от Европейския съюз.
- В Топ 3 на висшите училища с най-много новозавършили кадри в анкетираните фирми попадат УНСС, СУ “Св. Климент Охридски” и Нов Български Университет. В същата последователност за споменати тези три университета по отношение на удовлетвореността на бизнеса от специалната подготовка на новозавършилите.
- Българските фирми имат нагласата да назначават икономисти от университети в следната последователност – УНСС, СУ “Св. Климент Охридски”, Стопанска Академия (Свищов), АУБГ (Благоевград), Нов Български Университет, Икономически Университет (Варна).
- За инженери предпочитанията са към Технически университет (София), Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), Технически университет (Варна), Русенски университет, Технически университет (Габрово).
- По отношение на юристите, един университет доминира в предпочитанията много (в пъти) пред всички останали, и това е СУ “Св. Климент Охридски”.
- IT специалисти се котират най-много от Технически университет (София), СУ “Св. Климент Охридски” и Технически университет (Варна).
Интересна е таблицата на последната страница на доклада от изследването. В нея са представени началните заплати на новозавършилите кадри, в разбивки по категории специалисти (икономисти, инженери, юристи, IT специалисти и др.) С начални заплати от над 900лв. месечно се отличават над 50% от назначените новозавършили IT специалисти, следвани от 43,5% за хуманитарните специалисти и 42% за юристите.
35% от новозавършилите икономисти получават заплати в диапазона 500-700лв., а нови 30% в диапазона 700-900лв. Според изследването най-ниски са началните заплати на новозавършилите медици и фармацевти (спрямо останалите специалности).
От този линк можете да изтеглите пълното проучване (PFD от 19 страници), предоставено ни от БАУРЧР, в което цялата тази информация, която споменавам по-горе е представена по-обширно, с помощта на различни графики.
Не се наемам да правя кардинални оценки на цялата тази информация, но прави впечатление, че като цяло бизнесът е относително благосклонно настроен към висшето образование у нас. Този мой извод се разминава с изводите, които са направени вчера на дискусионния форум на БАУРЧР и в-к ПАРИ (“Доверието на бизнеса към образованието намалява”), но след като 60% от анкетираните представители на бизнеса дават средна оценка (нещо като четворка по шестобалната система) на висшето образование у нас, след като има прогрес за последните 5-6 години (когато оценката е клоняла по-скоро към ниска, т.е тройка по шестобалната система) и след като над 60% от новозавършилите студенти започват работа при начални заплати от 700, 900лв. и нагоре, значи все пак според бизнеса нещата не са чак толкова черни.
Разбира се, тук не трябва да се пропуска факта, че 54% от анкетираните бизнес представители са от София, 12% от Варна, 6% от Пловдив… Но така или иначе, сухите цифри и оценки, въпреки че не са отлични или добри, не са и критично ниски, а по-скоро гравитират някъде около средата.
Какво е вашето тълкуване на резултатите от този доклад?
{ 1 trackback }
{ 14 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Румяна Чакърова 24.11.09 в 10:31
Нещо ми липсва тук…А именно дали наистина става дума за новозавършили специалисти, които отиват да работят по конкретната си университетска специалност и от тях наистина се очаква да дадат на бизнеса знанията си от университета. Има ли я тази връзка? Защото само тогава работодателят може да реши дали е доволен или не, в противен случай изследване губи смисъл. А и с тези заплати, които сте посочили, малко ме съмнява да е така, защото това са средни заплати, които всеки интелигентен млад човек със средно образование и добър английски, може да си докара с желание и старание. Къде е възвращаемостта на парите, които се хвърлят в образованието или то все още е само за самочувствие?
Деяна Илиева 24.11.09 в 13:47
Госпожо Чакърова,
вероятно в България и особено в провинцията почти всички млади хора не са интелигентни и не знаят английски, ако имаме предвид Вашето мнение относно 900-те лева.
Румяна Чакърова 24.11.09 в 14:16
В статията се конкретизира, че става дума за големите градове.
Ами ако не могат да изкарват посочените суми, 700 – 900 лева, то най-вероятно не са интелигентни и не знаят английски
Йордан Кръстев 24.11.09 в 18:30
Обещавам да не се замислям отново и по-дълбоко!Ще се изкажа с подчертано добри намерения и без безпристрастна буквалност!
Първом ще извикам:Къде е Меда тук,по пух?!
Че кой е видял,а дори и чул,бизнеса в България да има друго,освен косвено отношение към образованието? Нещо,като отношението към косвените данъци-винаги са “мръсна дума”!
Дори и малкото потентни собствено-български фирми,не са се еманципирали по темата,за жалост!
Вижте само колко от гръмки,по-гръмки имена: сдружение,национално,работодатели,корпоративен капитал,асоциация и пр.и пр.А някъде да се прави корпоративно образование?
/ Пардон,сещам се,имаше колеж по охрана и безопасност-корпоративен/.
Разбира се,не броя купищата корпоративни”Академий”,които,кой-знае защо не се сертифицират?!Едно време,предприятията,за свои нужди си откриваха ПУЦ-ове!
Лично,не виждам някаква разлика по същество!
Та да се чуди Пух,къде е скрит меда тук?
Йордан Кръстев 24.11.09 в 21:00
Да благодаря на Nova Vizia.com за усилията,които полагат и ни дават възможност да опознаем и други полезни сайтове!
Приятно съм изненадан,дори повече, от сайта,който се представи чрез г-жа
Деяна Илиева!Много полезно четиво!
Ако Тодор постави постоянна активна връзка към Otgovori.Info,ще му бъда задължен!
Деяна Илиева 24.11.09 в 21:30
Първо се извинявам за леко агресивното мнение, по принцип избягвам да влизам във виртуални спорове. Признавам, че реакцията ми беше предизвикана от скорошен разговор с моя приятелка, живееща в областен град, която сподели с каква скорост върви надолу малкия бизнес там.
Реших обаче да подходя конкретно към темата. Разгледах внимателно презентацията. В страницата, която представя началните заплати на новоназначени кадри не е уточнено, че става въпрос за завършили лица с никакъв или малък опит. Ако се има предвид темата на проучването, може да се заподозре, че са имали точно такива лица предвид, но малко се съмнявам. За компютърните специалисти всички знаем -голяма част от тях започват да работят с възнаграждение около или над 900 лв. още докато са на студентската скамейка.
Ако обобщя за всички специалисти, по-малко от 50 % от работодателите имат нагласата да дадат заплата над 900 лв. на новоназначен специалист, често дори и с опит и допълнителни квалификации. Което ме води на мисълта, че ако г-жа Чакърова е права, то ако си интелигентен по-препоръчително е да се опиташ не да продаваш знанията и опита си, а да ги вложиш в собствен, ако ще и микро – бизнес.
По отношение на подготовката в нашите университети, смятам че тя наистина е на по-ниско равнище поради липсата на практика и наличието на повече теория в учебните програми. По този начин само наистина амбициозните, умни и упорити младежи успавят да “вземат” ценното от изучаваната наука. Е, може би пък това също е добър начин на “пресявка”
На г-н Кръстев благодаря за високата оценка и за да се изпълни неговото желание, ще поставя линк в сайдбара на otgovori.info към novavizia.com, като се надявам по този начин да получа участие в страницата “Партньори”
И…ще си призная, че когато търся решение или идея във връзка с развитието на моя блог, винаги минавам през NovaVizia.com, защото съм се убедила, че г-н Христов ги умее тези неща.
Румяна Чакърова 24.11.09 в 22:53
Даа, именно!
Аз също разгледах графиките и ми стана чак смешно! Ами как да не са най-много кадрите от УНСС, СУ, ТУ, ПУ и т.н. като тези университети бълват най-много бройки. Вижте само как звучи? БРОЙКИ! Просто истината всички я знаем, а именно, че като изключим адвокати, лекари, големи компютърни специалисти, всичко друго е…..на принципа на случайността и такива анкети просто поддържат още повече заблудите, с които живеят кандидат-студентите и студентите!
Василена Визева 24.11.09 в 23:18
Преди 3-4 години тенденциите бяха същите, участниците – тоже! Само паричните възнаграждения май бяха по-различни.
Изумително е как този пазар на труда (любима фраза от едно време) си остана все така статичен, погледнат от дистанцията на времето.
Истината е, че (с редки изключения) няма значение какво учиш/ си учил, важното е какво умееш и как се “промотираш”. Т.нар. “софт скилс” отново са на преден план, плюс езиците, разбира се.
Изумително е и друго – нито работодателите промениха гледната си точка към младите, нито младите – към работата. У едните остана нагласата, че българското образование не струва, а в другите – че можеш да пробиеш само, ако си с връзки.
Честно казано ми е все едно кой ще инициира проучванията, важното е кой се бори за промените. Не виждам особено голямо раздвижване, но оставам все така позитивно настроена, че скоро средата ще се промени.
Христо Стоянов 25.11.09 в 10:31
Това е една болезнена тема за нашата действителност. Във връзка със служебните ми задължения, както и членството ми в БАУРЧР, на практика съм пряк участник в този процес от много години. Основният извод за съжаление за мен е, че диалога между бизнеса и висшите учебни заведения продължава да има ФОРМАЛЕН характер. Или почти няма диалог. Преобладаващо е следното:
- университетите: ние имаме автономия, правим каквото трябва и можем, знаем, че нивото е ниско, но така идват от средното образование. Ако завишим критериите, ще отпаднат много студенти, а от там и държавната издръжка. Имаме добро отношение към бизнеса, но само към тези, които дават пари за университета. Но бизнеса не може да ни се бърка в учебните планове и програми, защото това е наша работа.Единствена промяна от това положение според мен има само на база лични качества на ректора. При неговата смяна всичко тотално се променя.
- бизнеса: непрекъснато мърморене за ниското ниво и неподготвени специалисти. Но все по-малко се сещат, че трябва сами да потърсят контакт с университетите, че трябва да организират подходящи стажантски програми, че като дадат “Х” лева на някой университет не могат да очакват, че всички отличници ще отидат да работят при тях.
По повод проучванията: принципно е добре да има такива инициативи. Проблем е интерпретацията на цифрите. Най-вече от хора, които са далеч от процеса. Но в България всички разбираме от всичко.
Василена Визева 25.11.09 в 11:33
@Христо Стоянов
И в допълнение …
– там или преподавателите извличат най-добрите още във 2-3 курс, или ги “продават” на компаниите, които финансират Университета (било то чрез Кариерен център, било то чрез изграждане на лаборатория и пр.).
Университетите (хуманитарни) – не е наша работа да “възпитаваме” практически умения у студентите – при нас е събран интелектуалният потенциал на България и това следва да е предостатъчно за Бизнеса; в Строителните/ инженерните ситуацията е малко по-различна
Бизнесът – на мнение съм, че в сравнение с предходни години работодателите доста се отвориха към стажове! Не може да се сравнява 2004-2005, напр. като тенденция с 2009-а …
НО тук все още стои въпросът със заетостта на стажантите и техните отговорности, заплащането и възможностите за последващо назначение в Компанията. И още нещо – нека не забравяме, че много от младите предпочитат нискоквалифициран, но високоплатен труд (или в сивия сектор, или в чужбина – на бригада … ). Иначе адски много фирми търсят контакти с Уни-тата, но и адски малко са готови да заплатят за услугите, които им се предоставят от (например) Кариерните центрове или преподавателите …
Gr8 26.11.09 в 12:14
Новия министър на МОН е от сферата на висшето образование. Четох негови интервюта и смея да твърдя, че на нашето висше образование му трябва такъв човек като него. Дано не се окаже, че е само на думи, като много други…но все пак, да му пожелаем успех!
Проблема който нито ректора на университета, нито министъра може да разреши, според мен, е в манталитета на студентите. Защото те са основен елемент в образованието и те трябва да инициират промяната! Имам много познати, които се записват да учат магистратура, защото “трябвало нещо да учат” ?!? Не защото това ще им бъде от голяма полза, а защото трябва да се учи за спорта. И наистина се учи, колкото за спорта. Те не изискват от преподавателите да бъдат по-отворени към студентите, по-добри професионалисти, по-полезни, а да не им правят проблеми с оценките, за да минават!! Преподавателите пък, се демотивират от “днешната младеж”, на която “не й се учи”.
Ако има повече конкуренция на пазара на висшето образование, ако има повече будни и дейни студенти, ако стане ясно, че на пазара на труда се търсят не хора с дипломи, а хора със знания и умения… този проблем ще отпадне…
Струва ми се, че нещата малко по малко почват да се променят…
Gr8 26.11.09 в 14:01
“Красимир Георгиев, който е по-известен като Красьо, се оказа задочен докторант в Свищовската стопанска академия.През 2007 година той е завършил магистратура с отличие, след което е кандидатствал за докторант. От юни месец обаче, след като гръмна скандалът, Георгиев не се е явявал в университета и скоро ще изгуби правата си на докторант.
Ректорът на академията Адамов призна пред bTV, че се познава с Красимир Георгиев, и го определи като умен, контактен, амбициозен и правещ силно впечатление човек. “Красимир Георгиев е временно отстранен, защото не плати последните 1-2 вноски за докторантурата си”, каза ректорът Величко Адамов.
Оказа се, че и приятелката на Красьо, фолкпевицата Магда, също учела в академията, разкри преподавателят Емил Михайлов.По думите му тя си взимала изпитите, без изобщо да се вясва в университета.
Михайлов разкри още, че в академията дипломи се взимали лесно и посочи за пример братя Маргини. “Маргините не са учили тук, но фолкпевицата Ивана има диплома от нас”, опонира му ректорът Адамов. “Не сме близки приятели с Красьо, както се твърди, само се чувахме”, допълни той. За снимките и видеото в интернет, на които се вижда как ректорът и докторънтът Красьо пият и пеят заедно, Адамов коментира, че те са направени на студентските празници.”
Източник dnes.bg (по репортаж на бТВ)
Румяна Чакърова 26.11.09 в 14:25
Gr8, всяка дума, която си написал е вярна. И аз все се надявам, че нагласите се променят, но все се случва да срещна пример, който да ме върне в реалността. Последният: Разхождаме си бебетата с една майка и си говорим за образование: Тя: “Аз съм учила комуникационни системи и нещо си….за бакалавър и “транспортен мениджмънт и логистика” – магистратура, при което аз възкликвам: Ооо, аз работя това, от 5 години работя в международна фирма за транспорт (нямам нейните дипломи), НО общата ни тема на разговор се изчерпа до тук, тъй като тя никога не била работила по специалността и не би и могла да работи, тъй като не знаела езици. Е? Пак питам, за какво са им тези дипломи като няма възвращаемост на инвестицията, която са направили, ощетяват семействата си, някои отделят от залъка си, както се казва, за да ги изучат. Това е идиотско направо!
Пламен Господинов 26.11.09 в 16:26
Завършил Стопански факултет на СУ тази есен. Имах щастието да ми преподават немски професори по основните предмети. Как да ви кажа – разликата е огромна в сравнение с програмите на други преподаватели. За пример мога да дам маркетинг – по лекциите на преподавателя може да се изгради работеща маркетингова стратегия за всяка фирма, докато учебника на българският преподавател бе лошо преведена и събрана информация от различни източници.
След този дълъг увод бих желал да коментирам “бройката” на завършилите икономисти в СУ – това са тези специалност Икономика: 3 групи по 50-тина човека. Още толкова приблизително сме завършилите Стопанско управление, но ние не сме икономисти, а по-скоро неспециализирали ръководители : – ) Знам какви математически дисциплини изучават по Икономика и смея да твърдя, че УНСС няма как да се бият в гърдите, че са икономисти, след като може да запише специалност Финанси с кандидатстване по хуманитарна наука, като география или литература например – това е абсолютно несериозно. Също така от УНСС бълват с пъти повече “икономисти” : – )
За това е съвсем нормално по-голям брой икономисти да са наемани на работа.
ТУ София в действителност се развива в правилната посока, а УНСС събира сериозен финансов ресурс, който управляван правилно дава възможност за подобряване на образованието. СУ за мен е закостеняла структура, която лежи на стари лаври и има нужда от сериозно разклащане във всички факултети, особено тези базирани в Ректората. Старите лаври се дължат най-вече на високия критерии (преди години, който сега се намаля, за да се напълни университета), благодарение на който там влизаха едни от най-добрите ученици, желаещи да се развиват в България.