Резултатите от любопитно проучване за нагласата и действията на българските фирми спрямо служителите в предпенсионна възраст ни изпратиха от българския клон на Manpower (благодаря на Цветелина Панчева!) Ако сте работодатели или служители в предпенсионна възраст, някои от крайните резултати в проучването могат да са интересни за вас.
От Менпауър са се заели със задачата да проучат каква част от българските фирми биха се възползвали от потенцала на своите служители в предстояща пенсионна възраст. Резултатите и изводите са следните:
- От 92 включени в проучването компании, едва 9% отговарят, че прилагат програми за преквалификация на по-възрастните кадри във фирмата. 91% дават отрицателен отговор.
- На въпроса „Практикувате ли преместване на по-възрастните кадри от едно звено в друго с цел запазване на таланти”, 32% от компаниите отговарят с „ДА”, докато 68% – с „НЕ”.
- Резултатите от проучването сочат, че мнението на бизнеса в България силно се колебае дали да наеме пенсионери при внезапно увеличение на работата. Почти 60% от запитаните казват, че биха наели, а около 41% дават отрицателен отговор.
- Причините, поради които родните компании биха се ангажирали с по-възрастен персонал са комплексни. Първата е, че възрастните са с по-ниски финансови претенции, ефективни са при временни проекти. Освен това, директори и управители на различен тип компании се обединяват около мнението, че пенсионерите или хората в предпенсионна възраст са с по–добри навици и по–високи отговорности. Също така причини за евентуалното наеманe на такъв вид хора произтича от това, че може да се използва полезния потенциал и разбира се, не на последно място – ценния опит.
- Един от въпросите в проучването е бил „Получавали ли сте кандидатури на пенсионери за работа при вас?” И тук отговорите варират, като 54% казват „ДА” и 46% – „НЕ”.
- Работодателите са твърдо убедени, че техните служители в предпенсионна възраст биха желали да продължат да работят при тях и след пенсионирането си. Става дума за внушителните 91%, които са на мнение, че тези служители биха искали да продължат да работят при тях.
От изпратеното прессъобщение не става ясно какви са компаниите, участвали в проучването, като браншове например, или градове, численост на персонала и т.н. Предполагам, че това има отношение към резултатите в една или друга степен.
Във вашите фирми има ли практика за внимателна работа и сериозно отношение към служителите в предпенсионна възраст? В нашата фирма нямаме подобни “тревоги”, тъй като сме ограничен брой хора и потенциалът на всеки се използва в максимална степен – и на по-младите, и на по-възрастните.
А как стоят нещата при вас, в отделите и фирмите, в които работите?
{ 1 trackback }
{ 4 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
моника 03.12.09 в 08:44
При нас имаме един служител, който отговаря на критерия – предпенсионна възраст. Вие сами отговорихте защо все още не се отказваме от този служител и не го освобождаваме – <>
Отговарям за екип от около 40 човека, повечето от които млади момичета от 20 до 30 години, а този служител е буквално като експеримент. Истинска битка водя именно с безотговорността на младите, липсата на дисциплина и натрупан житейски опит.
Николай Колев 03.12.09 в 09:36
Добър да е денят Ви, Уважаеми Тодор Христов!
Засягате много болезнен въпрос за хората над 50г..
Това бе ужасната 2008г., когато ми връчиха предизвестието.
Стръскващо бе осъзнаването, че съм излишен. Плахо пристъпих преди година при Вас.
Сега разпространявам опита си в социалните мрежи, благодарение на Вас, че изхода е в самоосигуряващ се!
Много хора ще са Ви благодарни, ако отделяте поне веднъж месечно-различните опитности и на тази тема от световния опит.
Позволявам си и предложение. Книгата-”Как да превърнете идеите си в машина за пари”, която спечелих при Вас се оказа трамплин и обиколи трете села.
Може би е удачно да Ви предоставят от издателството и други екземпляри за томбола или с отстъпка, особенно при предстоящата безработица.
Семинарите Ви са впечатляващи, но пътуванията са трудни за нас, миналите 50г.
След китайския и словенския завод и корейци се появиха, за да строят завод за резервни части. Очертава се изключителна перспектива, но ни е нужно и Вашето подтикване.
Успешен и добротворен да е денят Ви!
С Уважение, дядо Кольо.
Преслав Недев 05.12.09 в 04:14
При временни затруднения има и “законодателен” стимул за освобождаването на персонал в предпенсионна възраст. Особено когато става дума за старият, изпитан кадър – за справка чл.222 ал.3 КТ
За съжаление от този “стимул” се възползват масово в днешно време.
От друга страна, никой няма право да обвинява работодателя, че по този начин спестява едни очаквани възможни разходи.
Незнам дали г-н Колев е преживял точно тази обидна ситуация.
И проблема не е в Кодекса на труда, проблема е в бизнескултурата на работодателите, защото освен в големите фирми, подлежащи на задължителен одит, никъде другаде на практика не се прави провизиране на такива бъдещи разходи. Или и да се прави, те се правят, защото така пише в счетоводен стандарт №19. Между другото тук има и данъчен проблем – грубо казано “защо да заделям пари, като данъчните не ми признават това заделяне сега, като го правя, а ще го признаят някой ден, като платя обезщетението”…
Темичката, за съжаление, е много широка, защото един е погледа на HR, друг на счетоводителя, трети на финансовия директор (ако има такъв) или мениджъра, четвърти на данъчната администрация, пък ако се мисли и за публичните компании – още един поглед на евентуален инвеститор – с мислите “Колко от персонала ще се пенсионира тази година и какви пари ще източат от дружеството, в което бих си купил акцийки”.
Dochka Nikolova 08.12.09 в 12:46
Tazi statiq, a i vsichki komentirani ot Preslav Nedev sa vpechatlqvashti, cheta gi s udovolstvie i mnogo mi pomagat v rabotata mi. S udovolstvie bich chela vsichki komentari!