П.П. Въпреки, че съм горещ привърженик на тезата “Синтезът между двата пола в управлението носи добавена стойност на организацията.”, езикът ме сърби да поспорим по въпроса за майките и ефективността на “дистанционният” ръководител, който ръководи екипа си от вкъщи, но по-добре да го оставя за някоя командировка в Русе .

Включването на жени и мъже в управлението е практика, която е съобразена с много акценти. Основана е на изводи от много изследвания и няма как да й се противим (да не се съгласяваме) и да я отричаме.

Равнопоставеността между мъжете и жените наистина може да добави “стойност” за организацията. И понеже Ивалина поставя въпрос в края на своя материал какво са наблюденията ни върху равнопоставенността в други компании, бих желала да споделя едно мое наблюдение.

Да, като че ли на пръв поглед се съобразяваме с равнопоставеността. Но по мои наблюдения в някои български компании се допускат грешки при избора на компетентен мъж или жена за съответния пост. Например, предпочита се и се избира жена за висок пост, която по всичко личи, че отстъпва на колегите -мъже. Ако щете и по интелект, и по маниер на работа, по нагласи, по други данни. Самите колеги-мъже веднага забелязват този дисбаланс. Дори си позволяват да се шегуват с нея, а също така и да й се надсмиват. След това постепенно я игнорират от участие във вземането на по-важни решения.

На практика илиза, че тази организация привидно има равнопоставеност, но ролята на колежката-жена е намалена. Като си помислиш, всичко е свързано с това, че при назначението й е допусната “умишлена” грешка.

Та, стават такива работи, които общо взето не са много симпатични и развалят хубавата идея на равнопоставеността.

Иначе Ивалина е откроила много ясно възможността от провал на тази практика.