Логиката е велико нещо – чували сте това, нали?
“Мисли логически”, “Няма логика в изказването ти”, “Логиката изисква да… “, “Логическият извод, който следва е…” – ето само част от изискванията, които съм срещала още в училище, а после и в университета, както и на работното място. Имала съм случаи, когато съм вярвала в някакво мое твърдение или мнение. Но са ме питали: “А каква е логиката ти?”. И тъй като не винаги съм можела да се аргументирам, моето твърдение (мнение) не е бивало приемано.
Питала съм много пъти доколко съм била права в тези случаи да вярвам, че мнението ми е имало смисъл. Мислила съм си разбира се, че това може да се дължи на интуицията – на оня вътрешен глас, който упорито твърди, че съм права и това е! Въпреки, че е нямало логика да е така.
След като почетох сериозно книгата “Гласът на интуицията”, имам вече конкретно обяснение. Авторът на тази книга – Герд Гигеренцер, на страница 111 в книгата си (издателство “Изток-Запад”, София 2009), обяснява, че добрата интуиция не трябва да бъде логична. Тя, интуицията, е не-логична и това е самата истина.
Няма как да не цитирам ето този пример:
Представете си, че ви поканят да участвате в психологически експеримент. Експериментът ви предлага следния проблем. Линда е на тридесет и една години, неомъжена, с отворен характер и много интелигентна. Тя завършва философия. Като студентка е била дълбоко загрижена от проблемите на дискриминацията и социалната справедливост и е участвала в антиядрена демонстрация.
Коя от двете алтернативи е по-вероятна?
- Линда е банкова чиновничка.
- Линда е банкова чиновничка и активистка във феминистко движение.
Наистина, хайде да се запитаме коя от двете възможности ще изберем. Помислите и кажете кое е вярно. Че Линда е банкова чиновничка? Или, че Линда е банкова чиновничка и активистка във феминистко движение?
Ако интуицията действа, както при повечето хора, вие сигурно ще изберете втория отговор – обяснява Гигеренцер. Същевременно той казва, че други изследователи (става дума за Тверски и Канеман) твърдят, че вторият отговор не е верният отговор, тъй като той не следва принципите на логиката. А именно, че съединяването на две събития (“Линда е банкова чиновничка”, плюс “Линда е банкова чиновничка и активистка в движение) “в едно”, не би могло да е по-вероятният отговор, отколкото едното от тях. Защото логиката изисква да считаме, че второстепенното не може да бъде по-голямо от главното.
Според тези изследователи (Тверски и Канеман) интуицията е израз на т.нар. “заблуда на съединението” – в случая съюзът “и” съединява “в едно” двете твърдения и тези, които приемат втория отговор на по-горното условие, за верен отговор, се заблуждават.
Ако става дума за интуиция, всъщност не можем да кажем кое е вярното твърдение. Според Гигеренцер “логическите норми са слепи за съдържанието и културата, тъй като игнорират развитите способности и структурите на околната среда.” (Вж Гигеренцер, Г. Гласът на интуицията, с. 123). За разлика от логическите норми, интутивните норми са открити за способностите на човека, както и за интерпретацията на околната среда, в която протича едно събитие (или се развива някакво поведение).
Така че можем, да, можем да разчитаме на интуицията си, за да определим по-вярното твърдение за Линда, не на база на логиката, но за тази цел трябва да притежаваме т.нар. “социална преценка”. Във всеки случай тя е тази, благодарение на която ще отидем отвъд зададената информация, т.е. отвъд логиката. Тогава и интуицията ни (предчувствието ни) ще е вярното твърдение.
Коя е всъщност Линда? Каква е културната й среда? Какво означава, че тя е на “31 години”? Че е “неомъжена”? Че има “отворен характер”? Че е “интелигентна”? А какво означава, че е “завършила философия”? Както и че “работи като банкова чиновничка”? Че е “активистка” във “феминистко движение”? А какво означава това, че е участвала в “антиядрена демонстрация”?
Ето това са въпросите, на които няма да можем да получим отговор, ако разчитаме на логиката си. Но ще можем да си отговорим вярно, ако използваме интуицията и нейните “правила”.
Ако трябва да направя някаква практическа аналогия, която да ви бъде полезна в търсенето на повече интуитивни отговори на подобни въпроси, отколкото само и единствено на логическите отговори, то аз бих ви насочила към три такива ситуации:
- Трябва да изберете един от няколкото кандидати за вакантно работно място. Можете ли да разчитате повече на интуицията си, отколкото на логиката? Според мен не само че можете, но и трябва да можете да разчитате и на интуицията си. Особено когато четете автобиографиите и мотивационните писма на кандидатите.
- Трябва да определите месечната оценка на служителите, които ръководите. Можете ли да разчитате повече на интуицията си, отколкото на логиката? Според мен, да. Особено, когато обмисляте различните прояви на служителите през този период. Да, в тях можете да търсите безусловно логика, но вероятно има случаи, когато не бива да разчитате на логиката, а на интуицията.
- Трябва да вземете важно решение за “пазара” на вашия бизнес. Налага се да си обясните поведението на вашите клиенти. Можете ли да разчитате на интуицията, или винаги ще търсите логика в тяхното поведение? Според мен интуцията може да ви помогне много, за да подобрите бизнес резултатите. Използвайте я, непременно я използвайте.
Четенето на книги, а така също и на статии е полезно. Стига да ни ориентира към поуките и уроците. Лично за мен вторият научен урок от книгата “Гласът на интуицията” (между другото, вижте и първия научен урок) е, че интуицията има своите обяснения. За себе си мога да кажа, че мога да подобря още и още умението си да разчитам по-добре социалния контекст на събитията (на човешкото поведение). Това може да стане чрез по-доброто разпознаване на знаците (символите). Само така ще съм в състояние да не се притеснявам и да вярвам по-силно на своя вътрешен глас.
{ 21 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Йордан Кръстев 16.12.09 в 16:49
По-често,наличието на мистика е положителен елемент,при поставянето на даден въпрос,поради съдържащата се в характера и провокативност.
Но в никакъв случай,повече от това!
И без да се впускам в пространни основания и разсъждения,ще се опитам да дам кратка формулировка на това,що е интуиция от гледна точка на логиката,така,както аз получих моя урок:
Интуицията е заместващ процес,извършващ се поради необходимост от логическо действие,целящо да осъществи логическа връзка,но проявяващ се следствие наличието на недетерминираност и съдържащ в себе си логическо противоречие,при необходимост от логически избор.
Или казано по друг начин – липсата на формулирани знания в дадена сфера,в процеса на логически действия, се заместват от “интуицията”,поради, налично логическо противоречие,по пътя на определяемостта/или не/ на разглежданата област.
Или,още веднъж-интуицията е форма/проявление/на логически процес, при наличие на логическо противоречие, в активна фаза-заместител в логически процес, при нужда от логически избор! Защото,на мозъка му е заложено да решава задачи и да дава отговори,а при необходимост-да избира! Тоест,да мисли.
От друга страна, интуицията е процесуална форма на логическа принуда,поради липса,а не поради наличие.
И от тази гледна точка следват поне две неща,че човек е обречен да бъде и интуитивен в своето битие,доколкото е богоподобен,но не Бог.Който пък от своя страна,знаейки всичко,си е самодостатъчен и не му е необходимо да мисли,тоест,е лишен /или се е самолишил/ от интуиция.
В някаква степен,страда от липса на налично разнообразие на процеси.
Последните реплики са написани с цел да съм по-близо до пасторските съждения на автора на книгата!
В крайна сметка,от познавателна гледна точка,няма никакво значение,дали има Бог или не!Има значение само от морална гледна точка!
Леле-мале,каква станя тя !
Мирена 17.12.09 в 00:42
Г-жо Христова, хората, които не са учили под някаква форма задълбочено точни науки, се опитват да обяснят “необяснимите за тях” явления и процеси в природата с мистика.Не ни връщайте в 12-13 век преди Коперник, Галилей и Да Винчи.
Христо Стоянов 17.12.09 в 10:38
Този втори материал още повече засили интереса ми към тази книга, непременно ще я прочета. Поне в професионалната област интуицията ми е помагала доста. Но във връзка с това имам един въпрос – според мен определено в изясняването на тази интересна тема конкретно за България има някои особености.Сравнително малка страна в която всички коментираме и споделяме непрекъснато, има много начини за безплатна информация. Това според мен определено внася нюанси в интуицията, логиката и т.н. А според Вас ?
Колежка 17.12.09 в 11:07
Според мен интуицията е логика на по-друго ниво
Кремена Джорджева 17.12.09 в 11:22
Йордан Кръстев, Мирена, първият ми импулс беше да ви подкрепя. Но се запитах дали мнението ни за водещата роля на логиката във вземането на решения и пренебрежението към интуицията не е продукт на образованието ни. Дали ако не растяхме и не учехме в среда, която развива интуитивните и ирационални умения, щяхме да разсъждаваме така? И дали щяхме да разсъждаваме
?
Аз имам късмета да наблюдавам отстрани откриването на едно ново знание в област, която всички смятат за отдавна проучена. Говорила съм с откривателя за процеса, за пътя, по който е минал до момента на оформянето на идеята. Той казва, че през цялото време е бил воден от усета и интуицията. И то не защото знае по-малко от останалите, напротив, има нужното образование. И го ползва преди, по време на откритието си, както и след това, за да обясни логическата връзка със съществуващото вече знание. Но нали толкова много хора знаят поне колкото него? Защо точно той прави пробива?
Така че, според мен, интуицията не е “необходимото зло”, а етап във формулирането на ново знание, което всички ние започваме да учим в училище, да прилагаме и накрая приемаме за даденост.
Татяна Христова 17.12.09 в 12:39
Аз не искам никого да връщам нито в 12, нито в 13 век. Нито имам намерение да разубеждавам. Нека всеки си стои там, където иска да стои – със своето си познание и своите виждания.
Дали като твърдим, че някакво “нещо” не е това, което ние си мислим, ни прави по-знаещи?
А какво ще кажете за вече отдавна наложените като стил на мислене и поведение открития в областта на социалната психология за социалното познание, за социалната компетентност, за социалната перцепция? Та всички те са свързани с това “да подхранваме” интуицията си с повече зрими и незрими символи на поведението и събитията, които протичат край нас.
Отговарям и на Христо Стоянов. Мисля като него – нека всеки първо да прочете и се запознае с книги, статии, мнения – и нека тогава да споделя своите виждания.
Кремена, коментара, който правите ме заинтригува много. Има ли начин да споделим повече неща?!
nedagog 17.12.09 в 13:47
Колежка го е казала много кратко, а Кремена е внесла малко повече яснота …
Проблемът в неразбирането (че и неприемането понякога) на интуицията се корени в наличието на няколко типа интелектуални процеси, които наричаме с едно име. Не съм чел Гигеренцер, но като гледам какво е писала Татяна, се чудя дали си заслужава … Видовете интуиция са обусловени от степента на познаване на проблемната област, относно която ще вземаме решение, както и от личностния подход, който е обусловен от …
Темата е голяма. Работя над нея от години и е възможно да е обект на разглеждане на някоя от следващите ми работи. … Виждам, че интерес не липсва :0)
Стоян Михалев 17.12.09 в 13:59
Повече от ясно е, че интуицията има значение в живота ни и без съмнение вземаме решения, базирани на нея. Съществуват много случаи, в които се налага да се вземат подобни решения, когато няма възможност, време или смисъл да се събира цялата информация по един или друг казус/въпрос. Точно тогава преценяваме, на база на вътрешната си преценка, минал опит, мироглед и инстинкти как да постъпим и подобни преценки не винаги са в унисон с желязната логика. Това не означава, че същите тези преценки са погрешни.
Хората, които твърдят, че вземат решения единствено и само по пътя на логиката, се заблуждават, че това е наистина възможно. Не е възможно – както на работа, така и в личния живот, да разполагаш с цялата информация за всичко, за да си 100% убеден, че вземаш логически аргументирано решение винаги и по всеки въпрос.
Така че, интуицията има място в ежедневието и всички хора ползват услугите й. Иначе нямаше да са хора, а компютри – на последните не им се налага никога да действат интуитивно.
nedagog 17.12.09 в 14:54
Не съществуват като абсолют “верни” или “неверни” решения. Това зависи от това, в какъв план разглеждаме ефекта от дадено решение. Интуицията е вярна, дори когато дава невярно решение в рамките на един план (който на нас ни се е искало). Има закономерности за това и ако абсолютизираме проблема, само ще навредим на вярното му разбиране.
Digital Rebel 17.12.09 в 18:24
аз съм привърженик на логиката – един задълбочен анализ на действията или бездействията на когото и да е, може да доведе до някакъв резултат. интуицията е нещо по особено, приближава се към съдбата, шестото чувство и често не би могла да се свърже с логиката – почти винаги е точно обратното.
но да разчитаме на интуицията си относно наши клиенти – е това със сигурност може много да ни заблуди и доведе до отрицателни резултати, докато с логиката поне се минимизира този риск.
Владимир Йосифов 17.12.09 в 18:36
Добър ден г-жо Христова, както вече сте разбрали днес съм си пил лекарствата и не съм озлобен.
—
Според мен интуицията се наследява.
Няма връзка с интелекта или възпитанието.
Може да се развива. Хората, които имат подходящи гени и полагащи усилия / четат, слушат, разглеждат, анализират, “правят мозайки”, срещат се с колеги и клиенти, тренират / се запознават с вътрешния си глас и започват да му се доверяват.
След време им става ясно, че могат да живеят според интуицията си.
Не може да се обясни. Вижда от околните. Понякога е по-добре да скриват какво мислят / чувстват, защото плашат хората. Може Ли затова на изток да ползват пръчка и махало ?
Като обяснение за обществото ?
Със силна интуиция :
………………………. Весели празници !
Lord of Strategy 17.12.09 в 18:47
Ще се включа в дискусията, въпреки че вече писах коментар по отношение на “експлоатацията” на термина – интуиция. Интуицията предполага, натрупана, логически подредена и свързана информация, която ни дава решение в някой момент, когато имаме или дори когато нямаме нужда от това решение. Когато човек проиграва много пъти определена ситуация вече успява да намира решения, защото ги взима в позната среда. Така че дали чрез опит грешка /т.е. чисто емпирично/ или чрез четене ние захранваме потенциалните си възможности за мислене, т.е. интелекта и интуицията си като част от него. Интуитивното решение може да бъде изкривено от емоците, може да е нещо, което сме срещнали другаде и да го припишем на себе си без да го осъзнаваме. Така че анализирайте и търсете логиката в интуитивните си решения. Не ги приемайте като просветления “с Висше”. Интуицията е продукт на нашия мозък.
Примера в статията звучи като въпроса “от какъв плод се прави компота от сливи?” и ще го използвам, за да покажа, че на базата на познаване и екстраполация на опит, може да се направят логически изводи, без да се приписва имагинерност на интуицията.
Владимир Йосифов 17.12.09 в 19:26
Шофьор извадил 400 зъба с клещи
“Сам преценявам дали мога да вадя зъба, или трябва да се иде на стоматолог, ако ще възникнат евентуални усложнения. Инстинктът не ме е лъгал никога досега”, обяснява Николов.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=317328#comment
Lord of Strategy 17.12.09 в 20:10
Нека да не профанизираме!
Примерът не е свързан с интуицията /insights/.
“Опит” /Life experience/ означава нещо друго в контекста на интуитивното поведение и интуицията, а пък инстинктите – какво общо имат с темата!?
И все пак “и от морето да гребеш, ще нагребеш толкова, колкото събира кошницата ти” индийска поговорка.
Хидроизолации Варна 18.12.09 в 11:54
горната индийска поговорка е велика, но в България ловим с големи мрежи, таляни, и хващаме какво ли не, понякога дори и “делфини” but who cares?
по-големи от нас няма, хаха!
nedagog 18.12.09 в 14:33
Lord of Strategy,за мен е удоволствие да прочета едно дълбоко разбиране за интуицията. Това, което описваш в първия си поуст е Интуицията.
Но хората наричат с това име и ред други феномени на интелекта … така че оня “зъболекар” също разчита на интуиция. Той я нарича “инстинкт” – още едно преексплоатирано понятие.
Бъди здрав!
Мирена 18.12.09 в 15:53
Цитат: “Няма как да не цитирам ето този пример:
Представете си, че ви поканят да участвате в психологически експеримент. Експериментът ви предлага следния проблем. Линда е на тридесет и една години, неомъжена, с отворен характер и много интелигентна. Тя завършва философия. Като студентка е била дълбоко загрижена от проблемите на дискриминацията и социалната справедливост и е участвала в антиядрена демонстрация.
Коя от двете алтернативи е по-вероятна?
1.Линда е банкова чиновничка.
2.Линда е банкова чиновничка и активистка във феминистко движение.
Наистина, хайде да се запитаме коя от двете възможности ще изберем. Помислите и кажете кое е вярно. Че Линда е банкова чиновничка? Или, че Линда е банкова чиновничка и активистка във феминистко движение?”
По повод даденият пример в статията, който ме разтресе от точност на заданието и обективност на решението, считам следващото обяснение на основният философски въпрос: “КОЛКО ДЯВОЛА МОГАТ ДА СЕ СЪБЕРАТ НА ВЪРХА НА ЕДНА ИГЛА? ” за много по-точно , изразен в числа и стандартни мерни единици: http://www.meridian27.com/Mer27/Vol1/f30.htm
Аз лично предпочитам да вярвам на числата и математиката(http://www.math10.com/bg/algebra/veroiatnosti.html) , отколкото да се лутам в абстрактнатни науки като логиката или в доказване на вече доказаното като интуицията, защото тя е чувство, вследствие на опита ни. Подсъзнателната ни интелигентност отвежда към собствения ни минал опит и събития, които са били от житейско значение за нас и затова са белязани с емоционални (позитивни или негативни) маркери. Сблъскаме ли се с нова ситуация, тя бива сравнена с вече съхранените модели. Удобството се състои в това, че този процес трае изключително кратко и не пречи на вниманието ни. Като резултат се появява предчувствие, чувство или дори решение на проблем.
Владислав 18.12.09 в 16:55
Дали имате телефона на Линда?
Хем неомъжена, хем с отворен характер, хем много интелигентна, хем завършила философия…Просто трябва да се запозная с нея
Владимир Йосифов 19.12.09 в 12:20
Официална част :
Добър ден г-жо Христова, радвам се, че novavizia.com става все по-популярен. Сайтът Ви е полезен на много хора. Дано да сте доволни.
Пожелавам Ви добро здраве !
—
Сега, на работа :
Ура а а ! На но о ож !
Lord of Strategy, червените избиха десетки хиляди интелегентни хора в България. Хора със сериозно образование, опит в професията, възпитани, уважавани …
Овчари и свинари, откровенни гадове ги избиха с песен на уста, без съд и присъда или в Името на Масата/Народа.
Интелегентните хора /като цяло/ ползват интуицията си САМО, когато са дивеч – гонени, малтретирани, заплашени, в стрес, борят се за кариера или са от другата страна – ловците.
Интелигентните хора /повечето/ не полват инстинкт, защото възпитанието им е “добро” и не позволява да го показват.
Колко от ловците в България могат да четат без да мърдат устни ?
—
Lord of Strategy, моля, извинете моята гледна точка. Тя е създадена с години живот между същества със силни инстинкти.
Преди много години изчегъртах доброто си възпитание и ползвам успешно инстикта си за живот и интуиция за откриване място на удар.
Интелигентността си крия, за да оцелея.
С пожелание за Весели празници :
………………………………………….. два камиона книги *
* Преди много години г-н Дмитри Иванов каза, че е прочел 2 вагона книги.
Йордан Кръстев 21.12.09 в 19:19
Интересно нещо е логиката ,но и философията си я бива.
Йордан Кръстев 21.12.09 в 22:13
@20 – Няма две мнения по въпроса,адаш!
Същевременно се радвам,че нещата,които представяш,са представителни!
Бъди здрав!
А,някой забравя,някои свои задължения!