Ако приемем, че само два от 3-те фактора са изпълними, то аз бих заложил на качество и срокове. В цената влизат твърде много фактори, които може да нямат нищо общо с качество и срокове. За пример давам вече леко баналните Apple и компанията за вино Yellow Tale. Вторите успяха да качат цената на продуктите като опростиха продукта си и му придадоха имидж на нещо лесно и забавно (избягвайки от клишето за пиенето на вино, като сложен процес разбиран едва ли не само от сомелиерите). Т.е. възможно е цената да се вдигне (и хората да са готови да я плащат) дори при константни цена и срокове.

Мога да препоръчам на всеки книгата Blue Ocean Strategy където авторите показват, как сев избяга конкуренцията, така че да не се изпада в отчаяна война за перфекционизиране на процесите, борба за пазарни дялове и т.н.

На г-н Христов моите почитания, страницата изглежда много интересна и мисля да я посещавам редовно.

Антон Гигов

Проблемът е, че в примера, който давате, конкурентът Ви прави всичко перфектно. Това на теория е лесно да се допусне и звучи романтично, на практика е значително по-трудно да се случи. Хем продуктът (стоката, услугата) да е с много високо качество, хем да се работи страшно бързо и експедитивно при 100% от клиентите, хем да се поддържат най-ниските цени…

Посочете ми една фирма, от който и да е бранш в България, която да отговаря перфектно на тези три условия, и тя би следвало отдавна да е монополист, т.е. отдавна да е смазала всичките си конкуренти.

Разбира се, идеята Ви я разбирам – да се търси баланс между качеството, сроковете и цената, да се работи целенасочено и в трите направления (аз съм “За”). Според мен обаче рано или късно всяка фирма разбира, че е по-добре за нея да е перфектна само в едно или две неща (измежду качество, срокове, цена), отколкото просто “добра” в трите едновременно.

Да разгледаме следния казус:
Притежавате чудесен бизнес. Справяте се отлично с него. Всичко е идеално. Клиентите ви са доволни. Занимавате се с търговия, доставка и монтаж на дограма за битови и промишлени нужди. Изведнъж на пазара се появява незнаен, нов конкурент, който прави всичко по правилата и при това има по къси-срокове, по-изгодни цени и по-високо качество на услугите, които предлага, спрямо вашите. Мислите си, че скоро ще се откаже, тъй като знаете със сигурност, че това е невъзможно. Но вече минава шести месец, а вашият месечен оборот непрекъснато намалява през последните три.

Тук следва поредица от въпроси и колкото повече въпроси си зададете, толкова повече отговори ще получите.

Това се получи добре … и аз ще се позабавлявам с него.

При всички положения ще се провокира мисъл, за конкретни действия водещи към осъществяване на дадена цел.

Вие казвате, че става дума за действие. Аз го разбирам като манипулация при преговорите с клиенти, което не отъждествявам с конкретно действие. Казвате, че е невъзможно да се оптимизират едновременно стойностите на тези три параметъра. Аз казвам, че е възможно. Това са просто твърдения и докато не бъдат подкрепени от факти ще си останат такива!

Да предположим, че вашият единствен клиент е вашият шеф и той е монополист в това отношение. Имате еднопосочна връзка с него – той поставя условия, вие ги изпълнявате. Той иска от вас да намалите производствената стойност, да повишите качеството и да скъсите производствения цикъл, на дадено изделие. В противен случай – умирате, казахме, че той е монополист. Ще му кажете ли, че е невъзможно или ще предприемете някакви действия?

Цел – точно тук е началото. Ако не си поставите за цел оптимизирането на трите, няма да е необходимо пораждане на мисли и действия за това. За това казах, че статията предлага извинение – да не поставяте пред себе си подобна цел. Да сделката може да се осъществи, вероятно и така ще стане, в случая вашата цел е това да се случи…
Аз допускам, че е възможно да желаете да си свършите работата както трябва – тогава оптимизирането на трите параметъра едновременно ще бъде вашата цел.

Ще бъда честен, като кажа, че съм чел и други ваши статии и в тях съм намирал добри попадения, за себе си. Целта ми е да провокирам мислене, у себе си най-вече… Просто смятам, че в много ситуации могат да бъдат афектирани едновременно и трите посочени параметъра, само трябва да се знае „как”, а и това да е необходимо, поради някаква причина. Това „как” е променлива, която в някой случаи е възможно да остане неизвестна, а в някой случаи бива намирана нейната стойност, също вероятно тя има множество от отговори/стойности. Това „как” обикновено е субективен фактор, от гледна точка на това, че не всички имаме равни способности.

Не казвайте, че нещата са абсолютни, така се поставят прегради!

Ще дадете ли пример, за да се разбере най-добре тезата Ви?

С извинения ли трябва да се живее или с действия?

Знам, че сте чували фразата “всичко е относително” и от тази гледна точка задачата е напълно решима!

Тези три така наречени “променливи” са част от Параметрите за ефективност …

Този тук показан триъгълник, всъщност трябва да е хексагон и при все това, задачата отново е решима, стига да има верни начални условия …

Поздрави!

Колкото до това какво искат клиентите, максимата “Клиентът винаги е цар!” е вярна – сама по себе си…но у нас има толкова много…републиканци…