На много от нас ни се налага да възлагаме задачи. Както и да изслушваме задачи, които ни възлагат за изпълнение. Дали умеем да възлагаме, така че изпълнението им да ни удовлетворява напълно? И дали, когато изпълняваме, си вярваме, че ще се справим, но така, че накрая наистина да се получи?
Снимка: karenwithak, CC.
Имам един светъл пример, с който ще ви покажа как ми възложиха задача – доста обемна и непозната за мен, но и спешна за времето, за което се очакваше да я свърша. Стана така, че си повярвах, че мога да се справя. Справих се отлично, ако съдя по обратната връзка на моя ръководител.
Ето този пример.
След като се дипломирах в университета, в който учех, постъпих на работа в една току що създадена държавна агенция за туристическа информация. Беше “новост”, “неизвестност”, “винаги спешно за свършване”, “много отговорно”. Дейността на агенцията, както и нашите задачи бяха динамични, в преобладаващата си част – нерутинни, много разнообразни, често пъти сложни за изпълнение.
Имахме един “голям” шеф – неговото работно място беше в София. Имахме и “по-малки” (локални) шефове. За “големия” шеф мога да говоря много и само хубави неща. И как да не го правя, при положение, че той беше този, който правеше всичко възможно, за да ни мотивира, така че да се справяме отлично с работата си. Работеше в София, но ежемесечно навестяваше всяко едно от 22-те бюра за информация в цялата страна.
На срещите “големият” шеф изслушваше внимателно нашите въпроси, записваше ги в бележника и проблемите, които му поставяхме постепенно биваха разрешавани. Всяка седмица се обаждаше по телефона лично на всеки един от всичките 70-те служители. Кратък разговор на тема “Как си? Желая ти спорна работа!” – на нас, момичетата и момчетата (тогава всички бяхме на 22-25 години) като служители от неговата организация – това беше равнозначно на Комплимент.
Един ден получих задача лично от този мой ръководител – съвсем нова, обемна, отговорна и със срок за изпълнение от ден и половина. Съобщи я по телефона. Ставаше дума да се подготвя за “информационен” разговор по въпросите на тюнопроизводството у нас, а след това да посрещна VIP гост – експерт по тези въпроси, който щял да отседне в хотел в курорта “Златни пясъци”, както и да организирам някои подходящи срещи във връзка с интересите на госта.
И понеже помня думите, с които моят шеф се обърна към мен, нека да ги кажа дословно:
“Татяна, имам за теб една специална задача, която възлагам лично на теб, защото съм убеден, че ти си тази, която ще се справи най-добре. Задачата е следната…. Искам да помислиш какъв план ще следваш. За целта разполагаш с 4 часа. После ми кажи какво ще ти бъде необходимо. Вярвам ти, затова се обръщам към теб. Исках да знаеш това предварително.”
Чух тези думи и страхът ми, че от мен очакват да свърша определена работа, която е непозната, отговорна, обемна и срочна като че ли се смали, а впоследствие постепенно изчезна. Почувствах се специална. Казах си, че щом ми вярват, сигурно има защо. Повярвах си, че ще се справя.
Съставих план как виждам нещата. Разказах го на моя ръководител, а той на свой ред го допълни с малки, но полезни съвети. Насърчи ме да действам. Успях. Половината от успеха ми беше заслуга на моя ръководител. Едва ли мога с думи да опиша какво удовлетворение от свършената работа изпитах, когато шефът от София ме похвали пред всички. За целта в агенцията имахме “вътрешен бюлетин”, с който всяка седмица се известяваха всички новини от живота на служителите.
Този пример е за мотивация на основа очакванията. Мощен стимулатор на моите очаквания и вяра в собствените ми възможности за постигане на крайния резултат бяха очакванията на моя ръководител, че ще се справя достойно. Това за мен бе много важно. Имах усещането, че моят ръководител ми постави сякаш криле на раменете и ми каза “Хайде, лети, всичко ще е наред!” Това ме мотивира да изпълня успешно задачата. А за личното ми самочувствието и самооценка – нямам думи, с които да изразя приноса на този човек!
Как е описана мощната сила на очакванията в литературата?
В литературата по организационно поведение тези въпроси са научно доказани. По-известни са като “Ефектът на Пигмалион” и “Ефектът на Галатея”. Наименованията са от древната гръцката литратура и митология.
Пигмалион е бил скулптор, който изваял статуя на красава жена – Галатея. Влюбил се силно и молил боговете да вдъхнат живот на неговото творение. Боговете чули молитвите му и статуята оживяла – Галатея се превърнала в живо същество. Това, което Пигмалион очаквал да се случи, се случило.
Ливингстън се сочи за авторът, който за първи път описва как може да бъде използван ефекта на Пигмалион и Глатея от мениджърите. Неговата статия “Pygmalion in Management” (“Пигмалион в мениджмънта”) е публикувана в “Harvard Business Review” през 1988г.
За какво става дума в тази статия?
Ефектът на Пигмалион се отнася до ролята на позитивно мислене на мениджърите и очакванията им за успех. Това се проектират върху поведението на служителите.
Ефектът на Галатея описва как стимулираните от мениджъра очаквания ръководят поведението на служителите така, че те стигат до изпълнение на очакванията. Двигател на поведението са по-високото самочувствие, вярата в самия себе си и личната самооценка.
Според мен двата ефекта – на Пигмалион и на Галатея, са като скачените съдове – единият трябва да вдъхновява, другият трябва да може да приема посланията и да ги претворява в реалност. Ако приемем, че мениджърът е Пигмалион, то той би следвало да вдъхнови своите служители, като формира очаквания у тях. Същото се отнася и до служителите. Ако те искат да се радват на по-добри резултати (изпълнение на задачите, съответно и по-добри възнаграждения), то би следвало да си вярват, че ще се справят.
Нека ви запитам: Колко от вас имат мениджъри с името “Пигмалион”? И колко от вас се възприемат като “Галатея”?
{ 1 trackback }
{ 9 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Владислав 05.03.10 в 10:17
Много е хубаво ,когато в началото на своята трудова кариера имаш ръководител, който умее да те мотивира отлично. Такъв късмет ти дава шанс да поставяш пред себе си и пред бъдещите си ръководители летвата достатъчно високо, така щото прескачането й да те отведе на ново, по-вискоко стъпало в кариерата и личностното то развитие.
Калоян Бациков 05.03.10 в 10:43
Отново чудесна статия, г-жо Христова!
За жалост е доста рядко явление това “пигмалионството” в нашата бг реалия, а от там и “галатейството”, естествено… поне според моите лични наблюдения и опит. Аз лично никога не съм имал мениджър Пигмалион, както и не съм чувал позитивни и вдъхновени от управника си хора около мен… а за краткото време, в което аз съм ръководел хора, мисля, че е имало моменти, в които съм се чувствал Пигмалион, да. Безусловно смятам, че по-добрия стил на управление е с доверие и мотивация, а не чрез всяване на страх и стрес, каквото всъщност наблюдавам в едно 80% от висините в йерархията..
Иван Красимиров 05.03.10 в 11:42
Браво за статията!!!
)). Г-жа Христова, дали този тип мениджър и този тип служител някак си се “надушват” сами или и двете страни търсят усилено (поне аз така правя, като служител)?
Дай Боже, всекиму мениджър тип “Пигмалион” или поне на мен, колкото и егоистично да звучи
Весел уикенд.
Милена Дреновска 05.03.10 в 12:25
Не мога да се похваля с шеф “Пигмалион”, но за сметка на това най-добрия ми приятел и мой съпруг е точно това.
Елена Петкова 05.03.10 в 12:45
Това е един от любимите ми митове и е така, защото би могъл да се използва, като отправна точка, метафора и пример за много и различни ситуации в различни сфери на живота!
В случая бих могла да определя себе си и като Галатея (в ролята си на служител), и като Пигмалион (в ролята си на лидер и бивш работодател, а защо не и като потенциален бъдещ!).
Чудесна статия отново!
Деница 05.03.10 в 12:50
И при мен във фирмата, както във Вашия случай, “най-големият” шеф е нашият “Пигмалион”, а той си има не една “Галатея”.
))
и все пак пожелавам на всички повече усмивки, най-вече в трудни моменти 
Но проблемът е в преките ни ръководители, които за съжаление са като “кучета пазители” за собственото си работно място, а останалите служители не ги интересуват.
Румяна Чакърова 05.03.10 в 13:20
Аз погледнах статията от друга страна. Приятна ми е връзката между литературната образованост и бизнес концепциите.
“Дано изучаването на гръцката и римската литература остане завинаги база за по-висока образованост” – Гьоте
Йорданка Иванова 05.03.10 в 21:44
Поздрав за статията!
Много ме вдъхнови и ми припомни, че бях споменавала за ефекта на Пигмалион в една курсова работа в студентските години в любимия ми факултет по журналистика и масова комуникация (СУ), (там и въздуха е интелектуален). Не знаех за ефекта на Галатея. Очаквам шефовете ми да имат пигмалионски очаквания за мен и колегите ми.
Пак прочетох статия в НоваВизия, пак се обогатих.
Татяна Христова 06.03.10 в 16:39
Благодаря сърдечно на всички, които споделихте мнение за тази статия. Поздравявам тези, които имат мениджъри с поведението на Пигмалион и им желая да се вдъхновяват и от поведението на Галатея.