Когато бях на 19 години и живях известно време във Франция при моя първа братовчедка (родена и омъжена в тази страна), се запознах с една възрастна жена. Сигурно не бих я запомнила, ако всичко в нея и около нея тогава не беше от странно по-странно за мен.
Тази жена живееше в отдалечено от цивилизацията място – в планината, в малка каменна къща заедно с едно куче, няколко кози и малка градина с картофи и боб. Беше приятелка на семейството на моите роднини, а те я посещаваха веднъж на два месеца, за да й донесат някои продукти от сорта на брашно, зехтин, сол и други дреболии.
Снимка: Randy Son Of Robert, CC.
70 годишната жена беше всъщност истинска дама – с висше образование по философия, научна титла и добра кариера на учен-изследовател. Решила да се уедини и да заживее далеч от суетата на големия град, след сполетялото я нещастие – нелепата смърт на нейните двама синове. Преди да я видя на живо си я представях като повехнала старица-отшелница, която гасне тихо в полуразрушения си дом сред спомените от живота си. И бях така изненадана, когато видях, че изглежда твърде одухотворена и живее и разсъждава като мъдрец.
Тя ни разведе из малкото си и подредено стопанство, похвали се с картофената и бобена реколта, показа своите книги, наредени грижливо на няколко дървени лавици, почерпи ни с козе мляко и хляб, който беше изпекла преди това, а за добре дошли ни гости с кафе от цикория. Показа и каква книга чете, а аз все още не мога да забравя листите хартия с нейните бележки, които си беше водила.
Всъщност тази жена не живееше в пълна самота макар, че живееше сама и откъсната от света. Когато можеше, канеше свои приятели да я посещават и се радваше на възможността да поговори с тях, да даде някой друг съвет или да чуе какво става в света извън нейния затворен свят. Приятелите й не бяха много, но всички бяха достойни хора, на които тя се доверяваше, а те се отнасяха с уважение и любов към нея.
Тази жена прилича на жената, която Фани Хорн – героинята от романа “Осъдени души” на Димитър Димов – среща по планинския път. Изглежда че такъв стил на уединение не е изненада в тези географски ширини. Ако вярвам на думите на жената, която срещнах толкова отдавна в Франция, че е доволна от този начин на живот, мога да заключа, че тя без съмнение бе намерила баланс и хармония между уеденението и общуването по този свой, макар и доста странен за мен начин.
А какво можем да правим всички ние, които живеем в населени места, сред хора, коли, медии, информационни технологии? Ако вярваме на думите на експерти по баланса и хармонията в живота, начини има, но животът само в едната, или само в другата крайност (уединение или общуване) не е за препоръчване.
Три разпространени поведения
Ето 3 разпространени поведения в нашето съвремие:
- Имате близки, приятели, познати, колеги, но по-скоро се чувствате самотен.
- Контактите ви с близките, приятелите, познатите, колегите, са по-скоро объркващи, дразнещи, изненадващи, изнервящи, нежелани от вас и вие ги избягвате умишлено.
- Контактите и общуването с близки, приятели, познати, колеги ви носят удовлетворение, защото ви зареждат с енергия.
Според Пол Сорджи, автор на книгата “Балансът”, въпросният баланс между уединението и общуването е вроден баланс и е добре да го познаваме, за да го поддържаме, вместо да залитаме ту в едната, ту в другата крайност:
“Кръгът на нашите предци бил сведен до няколко познанства и общуване с няколко човека. Нашите предшественици са живеели в контакт приблизително със 150-175 души. Преобладаваща част от хората в тази група са били добри познати – роднини и членове на същата общност.
Уменията, структурата на ума, схемите на взаимоотношения са се развили в хармония с житейските обстоятелства. Макар праисторическият живот на нашите предци да е бил скотски, да е бил съществуване, прекарано в отчаяни опити за избягване на болести, глад и насилствена смърт, той е бил предсказуем. Тогава малцина са знаели това. Житейските изпитания са били ясно определени и предскауеми подобно на смяната на сезоните и атмосферната обстановка.
Това бил балансиран и естествен живот.”
(Сорджи, П. Балансът. изд. “Кръгозор”, София, 2009, с. 50)
Човешкият мозък и балансът
Както казват експертите, има няколко дяла на човешкия мозък, които работят в баланс и поддържат естествено равновесие помежду си:
- Единият от тях е така устроен и усъвършенстван в продължение на векове, че може балансира нервната възбуда, а благодарение на това индивидът реагира адекватно на различни житейски потребности.
- Друга част от мозъка е устроен и усъвършенстван да доставя чувството на удовлетвореност и когато взаимоотношенията с други хора са резултатни, той ни подтиква да продължаваме да общуваме.
- А има и трети дял, който ни предупреждава (сигнализира), че определени хора и обстоятелства могат да ни навредят и с това ни подтиква да избягваме контакт с тях.
Излиза, че наистина сме родени с баланс между тези три дяла на нашия мозък, следователно сме биологически подготвени за балансиран живот. И по различни причини (понякога и незнание кое, кога и как да правим) дисбалансираме иначе своя най-висш и балансиран човешки орган – мозъкът, който ръководи поведението ни.
4 правила за баланс
В книгата “Балансът” има 4 прости правила за баланс между уединението и общуването, за които съм убедена, че могат да бъдат разбрани и прилагани от всеки един от нас, който е наясно, че трябва да лавира между уединението и общуването, за да е удовлетворен и щастлив от себе си.
1. Намерете начин за уединение
Това е времето, което трябва да прекараме без телефон, без телевизия, без компютър, без разговори и срещи. Това е времето за размисъл, а най-добре е да размишляваме в уединение. Дали ще го посветим на спомени, на минали случки, на планове и намерения – това няма значение. Значение има доколко спомените, случките, плановете и намеренията носят удовлетворение, позитивни чувства, добро настроение. Това е здравословното уединение, което балансира.
2. Работете активно за поддържане на поне пет стабилни познанства
Става дума за запознанства (контакти) с хора, във взаимоотношенията с които откриваме съпричастие, доверие, сърдечност, благосклонност, морална подкрепа, взаимно доверие. Това са здравословните контакти, без които се чувстваме зле, потиснати, с малко самочувствие и без обратна връзка какви сме като хора.
3. Поощрявайте подходящите запознанства и прекратявайте онези, които не са такива
Емоцията, която изпитваме, когато общуваме с друг човек вероятно е най-добрият ориентир кое запознанство е здравословно и кое не е. Така че доверете се на личната емоция – какво изпитвате, когато знаете, че ви предстои разговор или среща с определен човек, какво чувствате, по време на самия разговор и когато разговорът приключи.
Казано с други думи, това е вътрешният ви глас (интуиция), на който много хора, между които и аз самата, се доверяват без колебание.
4. Прекарвайте поне 1 час дневно далеч от всички форми на повърхностно и провокативно общуване
Един час дневно в здравословно уединение е час за зареждане на батериите. През този час не гледайте телевизионни програми, които ви дразнят, не ползвайте интернет, спете, разхождайте се, занимавайте се с нещо, което ви е приятно, мислете за хубави неща, помечтайте.
И най-накрая…
Това са правилата на баланса между уединението и общуването.
Кой казва,че хармонията е извън, а не в нас самите?!
{ 1 trackback }
{ 31 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Владимир Карапетров 20.01.10 в 12:55
Много добра статия, на неочаквано от мен място
. Но не съм съгласен за прекратяване на неприятните познанства, на моменти те се поддържат защото е необходимо по някаква причина, примерно: роднини, преки началници и др. Разбира се това са часни случаи, но в тях просто се избягват съответните хора.
Радослав Станков 20.01.10 в 13:27
Много добра статия
pierrot 20.01.10 в 13:36
Голямо благодаря от мен за публикацията! Книгата задължително ще я потърся и прочета.
Владимир Йосифов 20.01.10 в 14:12
Добър ден г-жо Христова,
Статията Ви е много полезна.
Монтирах я в facebook, група Property in Bulgaria.
Пожелавам Ви здраве и успехи през 2010 година !
Кремена Джорджева 20.01.10 в 14:23
От всички четири правила най-трудно ми се струва второто. Само при него има външно условие, което не зависи от нас самите. Да имаш пет стабилни познанства, дълбоки, удовлетворяващи и взимни, е истинско богатство. Или съм твърде претенциозна?!
Мирослава Михова 20.01.10 в 16:00
Интересна статия, която ме провокира да се замисля. Много често в забързания и претрупан със събития и възможности начин на живот ме карат да мисля за уединението, като начин за спасение. Но от статията става ясно, че спасението е в баланса. Мисля си, че всеки човек трябва да намери балансът за себе си било той в по-голяма степен насочен към уединението или пък към общуването, важното е да е в хармония със собственото си аз. А за да се постигне това първо е необходимо човек да открие себе си.
Събина 20.01.10 в 16:51
Много хубава статия и аз благодаря.
5 ми се струва ужасно голямо число, уви.
Татяна Христова 20.01.10 в 17:17
Благодаря на всички за коментарите. А бихте ли могли да споделите дали на работното място можем да осигурим баланс между уединението и общуването? Ако споделите примери от вашите офиси и работни места ще бъде супер!
Събина 20.01.10 в 17:20
Таня,
аз работя от вкъщи, така че нямам проблем.
В офиса май е по-трудно. Освен, ако не си намериш някой в Skype например, с който тайно да си споделяш и така да ти олекне.
Ина 20.01.10 в 18:08
статията засяга един от наи-големите проблеми в съвременния свят, но мисля че всеки човек пречупва нещата през неговата призма,т.е пътя до щастието е различен , а щастлив ли си няма как да не си намерил баланса….важното е да си честен и да казваш това което мислиш и те вълнува.аз работя в офис , отношенията с колегите ми са повече от прилични, няма стрес и напрежение, винаги когато не ми се общува или нещо ме дразни аз им го казвам (така беше в началото), но вече толкова добре се познаваме,че дори не е нужно да си го казваме, когато иска всеки от нас остава сам ,a когато имаме нужда се забавляваме …мисля че за повечето хора баланса в личния живот е проблема , а не на работното място
Пепи 20.01.10 в 22:55
Темата е изключително интересна за мен. Лично аз успявам да балансирам на работа, но не и в личния си живот.
Все по-малко време отделям за т. нар. “small talk” , все повече предпочитам да не общувам и от една страна се чувствам много спокойна, но от друга – не ставам ли асоциална?
Тодор Илиев 21.01.10 в 00:47
Дънбар предполага, че човек може да има около 150 приятеля.
Моето мнение е, че трябва да достигнем максимума.
Това е връзка към сайта на Сет Годин. Тук ще намерите повече информация за “Числото на Дънбар”.
http://sethgodin.typepad.com/seths_blog/2009/10/the-penalty-for-violating-dunbars-law.html
Stanimir 21.01.10 в 00:58
Да няистина много стоиностна статия. Интересно е че в точно такива вмоменти, на пръв поглед депресиращи, в моменти на осамотение наистина сме склонни да преосмислим и оценим неща за които рядко остава време в забързаното ежедневие. Само с еднио от условията не съм много съжгласен Едно от нещата които научаваме рано или късно е че, “човек до човека опира и не се знае ръцете на времето и съдбата от коя кал, каква скулптора ще изваят” (интересно това го измислих току що :} ) Или с други думи, е редно да се псъобразяваме по какъв начин да си прекратяваме запознанствата
Stanimir 21.01.10 в 01:32
всъщност става въпрос за 3-тото условие, забравих да го вмъкна
3. Поощрявайте подходящите запознанства и прекратявайте онези, които не са такива
Rosen 21.01.10 в 02:23
Вярвам, че отговорите на нашите въпроси и проблеми идват тогава, когато трябва и когато наистина ще ги разберем. Твоята статия дойде точно, когато съзнанието ми беше заето с въпроси от това естество. Радвам се, че я сподели
Евгения Генкова 21.01.10 в 09:34
Статията е прекрасна!!! Благодаря за публикациятал
jahpriest 21.01.10 в 10:09
Браво за статията!
Хората в днешно време толкова са стресирани и забързани, че не им остава време да “почувстват” себе си. До такава степен сме се отдалечили от естествения си начин на живот, че сме забравили как да общуваме със себе си. Как няма да е дисбалансиран живота ни, емоциите ни, отношенията ни… като всичко около нас е изкуствено, комерсиализирано, глобализирано, генно-модифицирано.. отчуждаваме се все повече и помежду си, и от себе си… още едно доказателство за това има и тук – всеки е коментирал, че да общуваш хармонично с 5 човека е изключително трудно!?! Хора, накъде отивате, може би, едва ли не?!?
Защо?
Защото предпочитате да погледате някое предаване, да се поровите в нета или да си мислите за компютъра/колата/телефона/мебелите/роклята/обувките, които искате да си купите скоро? Вместо да направите някакъв малък ръчен подарък на някого, когото обичате и да отидете да го прегърнете и да си поговорите с него…
Ако мога да се включа с мой скромен съвет, той би бил:
Хора, ОБИЧАЙТЕ!
Обичайте живота, обичайте себе си, обичайте другите, обичайте природата, обичайте всичко около вас, наслаждавайте се на малките неща и моменти!
Когато даваш, получаваш много повече!
Когато тъсиш, намираш!
иван 21.01.10 в 10:43
Статията ме накара да настръхна в тази студена утрин, благодарение на така подробното описание на женицата и нейния “баланс”. Мерси, г-жа Христова. Отдавна не се бях чувствал така. Питам Ви, възможно ли е да има човешко същество, което да не търси баланс между уединението и общуването. Просто да го кара по течението, пък баланса някак си нецеленасочено ще се получи. Мерси.
Savina 21.01.10 в 11:08
Статията е много добра. Важно е дори в забързаното ежедневие да ни остава по малко време да сме сами със себе си и с мислите си. По въпроса за интуицията – трябва да се вслушваме по-често, особено жените.
Тихомира Иванова 21.01.10 в 12:43
Здравейте! Постигането на баланс наистина е не лека задача, поне за мен – често изпитвам угризения, ту че съм прекалено “общителна”, ту че съм прекалено “затворена”…
Това, което е незаменимо за мен, са позитивните хора! При всякакви обстоятелства и по всяко време 
А балансът между горепосочените е по-скоро променлива…
Усмихнат ден!
Татяна Христова 21.01.10 в 12:59
Когато говорим за баланс между уединението и общуването, нямаме предвид “общителност” и “затвореност”.
И още. Според мен няма да се получи баланс, ако човек кара по течението – пък каквото стане. По-скоро ще свикне с това да живее по течението и в един момент ще констатира за себе си поне три неща: че е самотен, защото е без познанства; че е с много познанства, но отново е самотен; че е доволен от общуването, което е изградил и поддържа.
Така че, ако течението го отведе до последната от трите констатации – няма лошо, но се съмнявам, че такова щастие спохожда всеки един от нас, без да си е мръднал пръстта, както се казва.
Твърдо съм за позицията, че балансът между уединението и общуването изисква активност, вместо пасивност от наша страна.
Благодаря на всички за коментарите и разбира се не спирайте да коментирате вашите мнения по този въпрос.
Ивалина Ташева 21.01.10 в 14:18
Общуването е част от съвременната култура, от развитието на цивилизацията, но е толкова пренаситено и динамично, че вече противоречи на човешката ни природа, т.е. идва ни в повече, изхабява ни, разболява ни.
Единението е форма на възстанвяване и презареждане. Възстановяването има чисто физическо проявление, както и съня, а презареждането има потенциала на творчески тласък. В този смисъл в организациите е нужно да има местенца за единение на служители, които имат творчески задачи. Трудно се постига концентрация и креативност в условия на “говорилня”.
В личностен аспект съвсем естествено хората след приключване на активната си трудова дейност се изселват на по-спокойни, по-природни места. Дори и да работят избират не толкова динамична работа или такава, която ги доближава до естественото ни съществуване – максимално близко до Земята, от която произлизаме и на която принадлежим.
А за да се поддържаме читави в настоящата технологична динамика – просто е нужно да усещаме онзи вътрешния Аз и да слушаме “сърцето”, то винаги е балансирано.
иван 21.01.10 в 14:39
Мерси на г-жа Христова за бързия отговор. С моето питане по-горе, аз визирах себе си. В продължение на около 2 години аз само комуникирах т.е. постоянно търсех и продължавам да търся комуникация и общуване. Това, може би, е продиктувано от работата ми – семеен бизнес (изключаем мен) + никакъв контакт със социума. Искам да кажа, че аз ако не търся постоянно начин да общувам съм погубен, камо ли да отделям време за уединение. Просто не мога да си го позволя. Мерси.
Мартин Пепелджийски 21.01.10 в 16:45
Страхотна статия! Лично аз напоследък пренебрегвах 1 и 4 … резултатът се появи бързо! Дисбалансът идва бързо, но трудно се “гони” после
Малина Маринова 21.01.10 в 18:24
Много интересно!Благодаря!Мисля,че водещо е споделянето- както на уединението,когато моделираме какво да споделим,така и при общуването ,когато фактически споделяме.Не съм привърженик на определението- неподходящи запознанства- мисля,че всяко познание по своему е полезно-просто някои са по- комфортни от други.
Детелина Митова 21.01.10 в 18:36
Здравейте!Статията е добра.Аз от години се опитвам и хората около мен да променям да мислят ПОЗИТИВНО.
Поли Козарова 21.01.10 в 22:16
Благодаря за хубавата гледна точка към общуването, която давате, г-жо Христова!
Понеже ставаше въпрос и за баланс между уединение и общуване в работна среда, бих казала, че ние в България нямаме яснота по този въпрос, няма практики, които да са измервани, няма правила.
Според мен въпросът стои най-вече във фирми, които предоставят услуги. Производствениците и работещите в супермаркети и молове трудно изобщо могат да мислят за такъв лукс като уединението…
Офис пространствата, които са разделени на части, приютили еднородни екипи, са по-рационални и предлагат възможности за съсредоточаване и релакс, защото обикновено екипите не са големи (имайки предвид големината на нашите фирми).
Но има една тенденция в новите бизнес центрове да се оформят офиси-ферми, в чиито части работят едновременно по над 30 човека, а това никак не подпомага уединението. Визирам софтуерни развойни центрове, call центрове и други. Всеки един от служителите се намира непрекъснато в обкръжението на прекалено много хора.
Това, което не се разбира у нас е, че възможността да се фокусираш, да не общуваш безразборно, да можеш да се изолираш от действията и думите на другите, влияе върху качеството на работата и резултатите. Хората отдавна са установили, че в проектните екипи прекъсванията по време на работа и шумът съществено нарушават ефективността на екипа…
Дано информираността на бизнес мениджърите по този въпрос да нараства!
Доротея Желязкова 22.01.10 в 01:20
Статията е много интересна и ме накара да се замисля. Блягодаря Ви г-жо Христова!
Тихомира Иванова 22.01.10 в 11:15
Коментарът ми бе по-скоро метафоричен – разбира се, че не бива да се оставяме на течението, а да го “яхнем” и насочваме съзнателно. Усилията винаги се увенчават с успехи, рано или късно…
Недялка Лазарова 22.01.10 в 11:25
И аз много харесах статията Ви! Аз обичам да оставам за малко сама, да използвам това време за размисъл. Много пъти изминавам определено растояние пеша и така си отпочивам, ако не физически то психически и използвам това време за размисъл!
Иван 25.01.10 в 16:46
както се казва в една моя любима поговорка:
Щастието не е умение което да развиваме, то е отношение към себе си и към живота.
Хареса ми статията много. Поздравления!