Comments on: NovaVizia.com: 4 правила за баланс между уединението и общуването

By: Иван

Иван — Mon, 25 Jan 2010 13:46:42 +0000

както се казва в една моя любима поговорка:

Щастието не е умение което да развиваме, то е отношение към себе си и към живота.

Хареса ми статията много. Поздравления!

By: Недялка Лазарова

Недялка Лазарова — Fri, 22 Jan 2010 08:25:43 +0000

И аз много харесах статията Ви! Аз обичам да оставам за малко сама, да използвам това време за размисъл. Много пъти изминавам определено растояние пеша и така си отпочивам, ако не физически то психически и използвам това време за размисъл!

By: Тихомира Иванова

Тихомира Иванова — Fri, 22 Jan 2010 08:15:51 +0000

Коментарът ми бе по-скоро метафоричен – разбира се, че не бива да се оставяме на течението, а да го “яхнем” и насочваме съзнателно. Усилията винаги се увенчават с успехи, рано или късно…

By: Доротея Желязкова

Доротея Желязкова — Thu, 21 Jan 2010 22:20:00 +0000

Статията е много интересна и ме накара да се замисля. Блягодаря Ви г-жо Христова!

By: Поли Козарова

Поли Козарова — Thu, 21 Jan 2010 19:16:09 +0000

Благодаря за хубавата гледна точка към общуването, която давате, г-жо Христова!

Понеже ставаше въпрос и за баланс между уединение и общуване в работна среда, бих казала, че ние в България нямаме яснота по този въпрос, няма практики, които да са измервани, няма правила.

Според мен въпросът стои най-вече във фирми, които предоставят услуги. Производствениците и работещите в супермаркети и молове трудно изобщо могат да мислят за такъв лукс като уединението…

Офис пространствата, които са разделени на части, приютили еднородни екипи, са по-рационални и предлагат възможности за съсредоточаване и релакс, защото обикновено екипите не са големи (имайки предвид големината на нашите фирми).

Но има една тенденция в новите бизнес центрове да се оформят офиси-ферми, в чиито части работят едновременно по над 30 човека, а това никак не подпомага уединението. Визирам софтуерни развойни центрове, call центрове и други. Всеки един от служителите се намира непрекъснато в обкръжението на прекалено много хора.

Това, което не се разбира у нас е, че възможността да се фокусираш, да не общуваш безразборно, да можеш да се изолираш от действията и думите на другите, влияе върху качеството на работата и резултатите. Хората отдавна са установили, че в проектните екипи прекъсванията по време на работа и шумът съществено нарушават ефективността на екипа…

Дано информираността на бизнес мениджърите по този въпрос да нараства!

By: Детелина Митова

Детелина Митова — Thu, 21 Jan 2010 15:36:52 +0000

Здравейте!Статията е добра.Аз от години се опитвам и хората около мен да променям да мислят ПОЗИТИВНО.

By: Малина Маринова

Малина Маринова — Thu, 21 Jan 2010 15:24:47 +0000

Много интересно!Благодаря!Мисля,че водещо е споделянето- както на уединението,когато моделираме какво да споделим,така и при общуването ,когато фактически споделяме.Не съм привърженик на определението- неподходящи запознанства- мисля,че всяко познание по своему е полезно-просто някои са по- комфортни от други.

By: Мартин Пепелджийски

Мартин Пепелджийски — Thu, 21 Jan 2010 13:45:04 +0000

Страхотна статия! Лично аз напоследък пренебрегвах 1 и 4 … резултатът се появи бързо! Дисбалансът идва бързо, но трудно се “гони” после

By: иван

иван — Thu, 21 Jan 2010 11:39:21 +0000

Мерси на г-жа Христова за бързия отговор. С моето питане по-горе, аз визирах себе си. В продължение на около 2 години аз само комуникирах т.е. постоянно търсех и продължавам да търся комуникация и общуване. Това, може би, е продиктувано от работата ми – семеен бизнес (изключаем мен) + никакъв контакт със социума. Искам да кажа, че аз ако не търся постоянно начин да общувам съм погубен, камо ли да отделям време за уединение. Просто не мога да си го позволя. Мерси.

By: Ивалина Ташева

Ивалина Ташева — Thu, 21 Jan 2010 11:18:44 +0000

Общуването е част от съвременната култура, от развитието на цивилизацията, но е толкова пренаситено и динамично, че вече противоречи на човешката ни природа, т.е. идва ни в повече, изхабява ни, разболява ни.
Единението е форма на възстанвяване и презареждане. Възстановяването има чисто физическо проявление, както и съня, а презареждането има потенциала на творчески тласък. В този смисъл в организациите е нужно да има местенца за единение на служители, които имат творчески задачи. Трудно се постига концентрация и креативност в условия на “говорилня”.
В личностен аспект съвсем естествено хората след приключване на активната си трудова дейност се изселват на по-спокойни, по-природни места. Дори и да работят избират не толкова динамична работа или такава, която ги доближава до естественото ни съществуване – максимално близко до Земята, от която произлизаме и на която принадлежим.
А за да се поддържаме читави в настоящата технологична динамика – просто е нужно да усещаме онзи вътрешния Аз и да слушаме “сърцето”, то винаги е балансирано.