В началото на новата седмица е време и за новата ни анкета, която е с въпрос “Кои са най-важните фактори за удовлетворението ви от труда?” Става дума за онези неща, които според вас оказват най-силно влияние върху доволството (щастието) на работното ви място, благодарение на което удовлетворявате свои потребности и постигате вашите желания.
Тъй като в анкетата има много възможни отговори, опитайте се да дадете до 5 отговора, т.е. посочете само най-основните и важни неща, които влияят на удовлетвореността ви от труда.
След около една седмица ще затворим анкетата и ще преброим подадените гласове. Ще бъде интересно да се види какво ще покажат резултатите в това импровизирано проучване на тема “удовлетвореност от труда”, което като тема има пряка връзка с въпросите на управлението и управлението на човешките ресурси.
Приятно попълване на анкетата! А ако не откривате своите отговори измежду споменатите 13 по-горе, можете да оставите коментар.
{ 3 trackbacks }
{ 14 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Събина 18.01.10 в 17:51
Важно ми е да се ми е интересно, да се чувствам полезна и пълноценна, да имам добро отношения с хората и работодателят ми да се държи с мен като с човек, а не като с машина.
Катина Клявкова 18.01.10 в 23:07
Гласувах. Ще препратя към познати и с интерес очаквам резултатите
Поздрави сърдечни!
Тодор Христов 19.01.10 в 08:22
Да, наистина, можете да препратите анкетата към ваши познати, колеги, приятели, за да се включат и те с гласа си, както е направила Катина.
Препращането може да стане или като им изпратите линк към тази страница по е-мейл или IM, или като използвате вградените възможности за препращане в самата анкета по-горе – вижте линка с текст “Сподели с приятели”.
Искра 19.01.10 в 09:58
Гласувах.За мен е важно не само аз да се чувствам полезна с моята работа, но и какво ще науча аз посредством ежедневните предизвикателства, които ми поднася работата ми.
Ивалина Ташева 19.01.10 в 11:56
Удовлетвореността от работата е психичен феномен и ние преживяваме удовлетвореност тогава, когато получаваме адекватно на усилията и способностите ни възнаграждение, когато имаме добри взаимоотношения не само с ръководството, но и с колегите, както и когато имаме възможност за изява и личностно развитие. Напомням това, защото смятам, че в анкетата са пропуснати взаимоотношенията с колегите, с останалите хора в организацията. Дали добрите взаимоотношения с прекия ръководител и комуникацията с висшето управление са достатъчни, за да сме удовлетворени от взаимоотношенията в организацията?
Има изследвания, които доказват, че човек се чувства удовлетворен и при влошени взаимоотношения и комуникация с ръководството, но когато съществуват добри взаимоотношения и ефективно взаимодействие с колегите.
Диян Дочев 19.01.10 в 13:01
Здравейте на всички!Добра анкета, г-н Христов.Аз, също се включих.Резултатите ще бъдат интересни за нас,работодателите.
Мога ли да ви дам и аз една идея.Направете анкета, която да бъде за работодатели и хора на ръководни длъжности(включително и еднолични търговци, и хора, работещи самостоятелно).Да бъде с подобна насоченост-кое, във време на падащи обороти и трудно събираеми вземания, мотивира BG-работодателя да запази персонала, да намира решения, да мисли за развитие,за иновации, а не само за “криза”.Защото, много от работниците и служителите, на заплата, си мислят, че техния работодател си е “мотивиран по рождение” и това, да е спокоен и усмихнат всеки ден е черта от характера му, примерно.И, че той е удовлетворен единствено от печалби и резултати.Във време на подем е ясно-зарежда те успехът, ръстът, бързото развитие.Но, интересно ще е, какво мотивира тези хора в това време.
За мен, лично, един от мотиваторите ми е вашият блог(и най-вече позитивизма му, които ме зарежда ).Друг мотиватор са ми книгите, икономическите списания.
Дано идеята ви допадне.
Хубаво ще бъде, хората да видят, какво мотивира техния шев и кое го кара да се чувства удовлетворен.Дали печалбата или това, че им е съхранил работните места.
Адриана Смилянова 19.01.10 в 13:24
И аз гласувах, но честно да си кажа и на мен ми липсваха някои отговори, като: взаимоотношенията с колегите, възможност за лична изява и др. За мен най-важна е възможността да се развивам като човек в личен и професионален план. За да усъвършенствам уменията си и да получавам вътрешно удовлетворение обаче трябва да имам свободата да ‘нарушавам правилата’, което от своя страна води до по-различни отношения с висшето ръководство, защото личностното и кариерното израстване, както и наличието на комуникация с висшето ръководство не винаги дават такава възможност. Все пак има голяма разлика от това “да правиш нещата правилно” и това “да правиш правилните неща”. Много фирми на дават възможност за изява дори и при наличието на всички фактори изброени в анкетата.
Евгени Йорданов 19.01.10 в 14:52
Анкетата е добра, и така като отговорих с моите си отговори, и като видях резултатите после… малко се разминавам от масовката, но все пак…
Аз лично много се учудих от резултата за сигурността. Сравнително малко хора са го посочили, а той в днешно време си е фактор, покрай тази финансова криза.
Йордан Кръстев 20.01.10 в 11:17
Не,че е толкоз важно да го споделя,но и аз участвах в анкетата.
По-важното е,че не малко участници има.
А,още по-важното,струва ми се е,че при този междинен етап се забелязват
нагласите,за това, какви биха били нещата,а не какви са в момента.Резултатът, до някаква степен е разбираем,като се има предвид,какъв е възрастовия разрез на участниците/ползвам данни от предходна анкета/.
И точно тук се забелязва нещо,което лично мен ме притеснявя – един огромен процент “камикадзета”,които не си дават ясна сметка,че безопасността на работното място е пред скоби,а всичко останало е функция!Дори да приемем,че участниците,в голямото си мнозинство,са офис-функционери,то пак е стряскащ малкия брой забелязали и оценили посочения параметър! Тук,ми се струва,че вече трябва да се говори за тип култура,която е недоизградена,или,дори с изкривено създадена понятийна система,което вече звучи страшно!
Защото,ако предположим само,че точно такъв тип култура ще се разпорежда с управленските лостове на една фирма,предприятие,корпорация,държавата – то си представете тогава какви управленски решения биха били взимани! Ужасни,според мен!
Евгени Йорданов 20.01.10 в 11:25
Просто не мога да бъда по съгласен с мнението на г-н Йордан Кръстев… изключително неясна позиция имат повечето хора по сигурността на работното място. Аз го загатнах това и в предишния си коментар. Направо не е за вярване.
Светомира Филчева 20.01.10 в 13:52
За съжаление нямам време да ровя в архива, за да прегледам отново коментарите по статия, май относно изказването на благодарност. Там се посочваше, че факторите за удовлетвореност от труда са различно степенувани по важност от ръководители и от служители. Тази анкета е ориентирана към служители /от убийствено подробен профил на читателите е ясно, че те са големият процент/ и аз споделям желанието на Диян Дочев да се види нагласата и на ръководителите.
Йордан Кръстев подхваща много интересна тема за здравословни и безопасни условия при труд. Честно да си призная, чак сега се замислих каква информация носи този възможен отговор. На “охраната на труда”, както по- рано се казваше, почти никой не обръща внимание. Много ми се иска причина за това да е фактът, че всички от нас работят при добри условия.
Мария Павлова 20.01.10 в 23:06
Радвам се ,че имам съмишлиници!
Идеята за анкетата е много добра,но не дава възможност за подреждане на отговорите.В моята професия най-важно е да са осигурени безопасни условия на труда.След това следва добрата професионална квалификация.
И когато са налице добри взаимоотношения в екипа и сигурност в подкре-пата му-работата е наполовина свършена.Успехи на всички участници в анкетата,пожелания за работа на високо професионално ниво и съответно
добро заплащане!Мария
Спас Спасов 24.01.10 в 14:37
Здравейте,
хареса ми това че в анкетата намерих два отговора които ми допаднаха, тоест имаше какво да отбележа:
“Самата работа” – изпитвам удоволствие не от работата а от начина по който я върша, което е същността на работата.
“Възнаграждение” – Парите, в чистият им смисъл са оценка, за качеството на работата и достиженията в резултат от нея – високите оценки изискват сериозни усилия, както в училище, в университета така и в живота. Те са следствие от “Самата работа”.
Относно “Сигурността” – това е утопия в която се научих да не вярвам …
Относно “Сигурността” – Ако си изправен, стъпил здраво с двата крака в центъра на тресавище, единственото сигурно нещо е, че рано или късно ще потънеш!
Поздрави!
Адриана Смилянова 29.01.10 в 12:20
Здравейте пак,
Да си дойдем на думата по отношение на сигурността или както я нарича г-н Спасов ‘утопия’. Според мен ‘сигурността’ на работното място се разбира малко накриво, защото дори и в тази несигурна ситуация всеки един служител, който има качества и умения за изпълняваната от него длъжност не би трябвало да се притеснява за работата си. Дори и фирмата да има известни трудности всеки добре подготвен човек на трудовия пазар може лесно да си намери нова работа в сферата, в която се е специализирал. От друга страна ако няма никакви умения и качества за длъжността, за която е назначен за каква СИГУРНОСТ ИДЕ РЕЧ??? Според мен сътрудничеството ‘работодател – служител/работник’ е взаимен ангажимент и както работодателят поема ангажимент към служителя за работно време, възнаграждение и др. така и служителят поема ангажимент към работодателят за качество на свършената работа, лоялност и т.н. Когато това сътрудничество е неизгодно за едната или другата страна то е съвсем нормално да бъде прекратено с извършването на всички последващи действия, като изплащане на компенсации от едната или другата страна и др. Така че за мен сигурността на работното масто зависи от нашите умения и качества и от това дали сме наясно доколко личната ни самооценка за работата ни отговаря на изискванията за заеманата от нас длъжност и това не е нещо дадено … то се отстоява с качество на полагания труд, усъвършенстване и т.н.т или точно както казва г-н Спасов сигурността на работното място е ‘утопия’. Аз лично също не вярвам в нея.