Comments on: NovaVizia.com: Кои са най-важните фактори за удовлетворението ви от труда?

By: Адриана Смилянова

Адриана Смилянова — Fri, 29 Jan 2010 09:20:58 +0000

Здравейте пак,

Да си дойдем на думата по отношение на сигурността или както я нарича г-н Спасов ‘утопия’. Според мен ‘сигурността’ на работното място се разбира малко накриво, защото дори и в тази несигурна ситуация всеки един служител, който има качества и умения за изпълняваната от него длъжност не би трябвало да се притеснява за работата си. Дори и фирмата да има известни трудности всеки добре подготвен човек на трудовия пазар може лесно да си намери нова работа в сферата, в която се е специализирал. От друга страна ако няма никакви умения и качества за длъжността, за която е назначен за каква СИГУРНОСТ ИДЕ РЕЧ??? Според мен сътрудничеството ‘работодател – служител/работник’ е взаимен ангажимент и както работодателят поема ангажимент към служителя за работно време, възнаграждение и др. така и служителят поема ангажимент към работодателят за качество на свършената работа, лоялност и т.н. Когато това сътрудничество е неизгодно за едната или другата страна то е съвсем нормално да бъде прекратено с извършването на всички последващи действия, като изплащане на компенсации от едната или другата страна и др. Така че за мен сигурността на работното масто зависи от нашите умения и качества и от това дали сме наясно доколко личната ни самооценка за работата ни отговаря на изискванията за заеманата от нас длъжност и това не е нещо дадено … то се отстоява с качество на полагания труд, усъвършенстване и т.н.т или точно както казва г-н Спасов сигурността на работното място е ‘утопия’. Аз лично също не вярвам в нея.

By: Спас Спасов

Спас Спасов — Sun, 24 Jan 2010 11:37:20 +0000

Здравейте,
хареса ми това че в анкетата намерих два отговора които ми допаднаха, тоест имаше какво да отбележа:

“Самата работа” – изпитвам удоволствие не от работата а от начина по който я върша, което е същността на работата.

“Възнаграждение” – Парите, в чистият им смисъл са оценка, за качеството на работата и достиженията в резултат от нея – високите оценки изискват сериозни усилия, както в училище, в университета така и в живота. Те са следствие от “Самата работа”.

Относно “Сигурността” – това е утопия в която се научих да не вярвам …
Относно “Сигурността” – Ако си изправен, стъпил здраво с двата крака в центъра на тресавище, единственото сигурно нещо е, че рано или късно ще потънеш!

Поздрави!

By: Мария Павлова

Мария Павлова — Wed, 20 Jan 2010 20:06:19 +0000

Радвам се ,че имам съмишлиници!
Идеята за анкетата е много добра,но не дава възможност за подреждане на отговорите.В моята професия най-важно е да са осигурени безопасни условия на труда.След това следва добрата професионална квалификация.
И когато са налице добри взаимоотношения в екипа и сигурност в подкре-пата му-работата е наполовина свършена.Успехи на всички участници в анкетата,пожелания за работа на високо професионално ниво и съответно
добро заплащане!Мария

By: Светомира Филчева

Светомира Филчева — Wed, 20 Jan 2010 10:52:12 +0000

За съжаление нямам време да ровя в архива, за да прегледам отново коментарите по статия, май относно изказването на благодарност. Там се посочваше, че факторите за удовлетвореност от труда са различно степенувани по важност от ръководители и от служители. Тази анкета е ориентирана към служители /от убийствено подробен профил на читателите е ясно, че те са големият процент/ и аз споделям желанието на Диян Дочев да се види нагласата и на ръководителите.
Йордан Кръстев подхваща много интересна тема за здравословни и безопасни условия при труд. Честно да си призная, чак сега се замислих каква информация носи този възможен отговор. На “охраната на труда”, както по- рано се казваше, почти никой не обръща внимание. Много ми се иска причина за това да е фактът, че всички от нас работят при добри условия.

By: Евгени Йорданов

Евгени Йорданов — Wed, 20 Jan 2010 08:25:17 +0000

Просто не мога да бъда по съгласен с мнението на г-н Йордан Кръстев… изключително неясна позиция имат повечето хора по сигурността на работното място. Аз го загатнах това и в предишния си коментар. Направо не е за вярване.

By: Йордан Кръстев

Йордан Кръстев — Wed, 20 Jan 2010 08:17:18 +0000

Не,че е толкоз важно да го споделя,но и аз участвах в анкетата.
По-важното е,че не малко участници има.
А,още по-важното,струва ми се е,че при този междинен етап се забелязват
нагласите,за това, какви биха били нещата,а не какви са в момента.Резултатът, до някаква степен е разбираем,като се има предвид,какъв е възрастовия разрез на участниците/ползвам данни от предходна анкета/.
И точно тук се забелязва нещо,което лично мен ме притеснявя – един огромен процент “камикадзета”,които не си дават ясна сметка,че безопасността на работното място е пред скоби,а всичко останало е функция!Дори да приемем,че участниците,в голямото си мнозинство,са офис-функционери,то пак е стряскащ малкия брой забелязали и оценили посочения параметър! Тук,ми се струва,че вече трябва да се говори за тип култура,която е недоизградена,или,дори с изкривено създадена понятийна система,което вече звучи страшно!
Защото,ако предположим само,че точно такъв тип култура ще се разпорежда с управленските лостове на една фирма,предприятие,корпорация,държавата – то си представете тогава какви управленски решения биха били взимани! Ужасни,според мен!

By: Евгени Йорданов

Евгени Йорданов — Tue, 19 Jan 2010 11:52:26 +0000

Анкетата е добра, и така като отговорих с моите си отговори, и като видях резултатите после… малко се разминавам от масовката, но все пак… Аз лично много се учудих от резултата за сигурността. Сравнително малко хора са го посочили, а той в днешно време си е фактор, покрай тази финансова криза.

By: Адриана Смилянова

Адриана Смилянова — Tue, 19 Jan 2010 10:24:38 +0000

И аз гласувах, но честно да си кажа и на мен ми липсваха някои отговори, като: взаимоотношенията с колегите, възможност за лична изява и др. За мен най-важна е възможността да се развивам като човек в личен и професионален план. За да усъвършенствам уменията си и да получавам вътрешно удовлетворение обаче трябва да имам свободата да ‘нарушавам правилата’, което от своя страна води до по-различни отношения с висшето ръководство, защото личностното и кариерното израстване, както и наличието на комуникация с висшето ръководство не винаги дават такава възможност. Все пак има голяма разлика от това “да правиш нещата правилно” и това “да правиш правилните неща”. Много фирми на дават възможност за изява дори и при наличието на всички фактори изброени в анкетата.

By: Диян Дочев

Диян Дочев — Tue, 19 Jan 2010 10:01:57 +0000

Здравейте на всички!Добра анкета, г-н Христов.Аз, също се включих.Резултатите ще бъдат интересни за нас,работодателите.
Мога ли да ви дам и аз една идея.Направете анкета, която да бъде за работодатели и хора на ръководни длъжности(включително и еднолични търговци, и хора, работещи самостоятелно).Да бъде с подобна насоченост-кое, във време на падащи обороти и трудно събираеми вземания, мотивира BG-работодателя да запази персонала, да намира решения, да мисли за развитие,за иновации, а не само за “криза”.Защото, много от работниците и служителите, на заплата, си мислят, че техния работодател си е “мотивиран по рождение” и това, да е спокоен и усмихнат всеки ден е черта от характера му, примерно.И, че той е удовлетворен единствено от печалби и резултати.Във време на подем е ясно-зарежда те успехът, ръстът, бързото развитие.Но, интересно ще е, какво мотивира тези хора в това време.
За мен, лично, един от мотиваторите ми е вашият блог(и най-вече позитивизма му, които ме зарежда ).Друг мотиватор са ми книгите, икономическите списания.
Дано идеята ви допадне.
Хубаво ще бъде, хората да видят, какво мотивира техния шев и кое го кара да се чувства удовлетворен.Дали печалбата или това, че им е съхранил работните места.

By: Ивалина Ташева

Ивалина Ташева — Tue, 19 Jan 2010 08:56:16 +0000

Удовлетвореността от работата е психичен феномен и ние преживяваме удовлетвореност тогава, когато получаваме адекватно на усилията и способностите ни възнаграждение, когато имаме добри взаимоотношения не само с ръководството, но и с колегите, както и когато имаме възможност за изява и личностно развитие. Напомням това, защото смятам, че в анкетата са пропуснати взаимоотношенията с колегите, с останалите хора в организацията. Дали добрите взаимоотношения с прекия ръководител и комуникацията с висшето управление са достатъчни, за да сме удовлетворени от взаимоотношенията в организацията?
Има изследвания, които доказват, че човек се чувства удовлетворен и при влошени взаимоотношения и комуникация с ръководството, но когато съществуват добри взаимоотношения и ефективно взаимодействие с колегите.