Към статията ми “4 правила за баланс между уединението и общуването” от преди 2 седмици имаше коментари и въпроси от типа “Защо да поддържаме поне пет стабилни запознанства?”, “Отбягвам познанствата, но не ставам ли по този начин асоциална?”, “Какви са възможностите да балансирам между уединението и общуването?” и др.
Вашите коментари и въпроси ме подтикнаха да продължа темата за баланса между общуването и уединението, но в друга светлина, а именно:
Здравословни ли са всички наши познанства (общувания) или не?
Мисля, че две научни доказателства ще бъдат достатъчни, за да си отговорите сами на този въпрос. Но първо, нека разкажа една история с мен.
Истинска история
Това е история за нездравословно познанство, което за щастие прекратих навреме, преди за започне да работи против собственото ми здраве.
Преди много време, когато децата ми бяха малки, имах една позната (аз правя разлика между “познат” и “приятел”). Тя обичаше да се среща и разговаря с мен. Излизахме на кафе. Разхождахме се. Идваше ми на гости у дома, аз връщах визитите. Общувахме дори и в пълен състав на семействата и докато децата ни си играеха, а мъжете ни – разговаряха на техни си “мъжки” теми, ние двете отново разговаряхме.
Веднъж си дадох сметка, че срещите с тази жена не ми харесват. И че ми влияят негативно. Анализирах защо и с какво са свързани моите чувства. И открих, че причината са вечните и безкрайни негативни оценки, които изобилстваха в нейните разкази. Моята позната постоянно ми разказваше колко е загубила, какво не е могла да реализира, колко е нещастна, как другите й пречат да бъде щастлива! И искаше съвети от типа на “Кажи ми как ще постъпиш, ако си на мое място?” А вместо да се възползва от съветите, предпочиташе отново и отново да разказва за загубите и нещастията си.
Във вечен плен на тази позната, аз се чувствах обезпокоена от нейните непрекъснати безпокойства, както и объркана от вечната й обърканост и нежелание да се справи веднъж завинаги с проблемите си. И тъй като съм индивид, който защитава своето его, за го използва за по-значими неща в живота си, прецених, че трябва да прекъсна общуването с тази жена. След което ми олекна.
А вие, имали ли сте такива познати? Независимо какъв е отговорът ви, ето две научни доказателства, за които споменах по-горе. Силно вярвам, че поне с нещичко малко те ви бъдат от полза, за да получите отговора на този въпрос.
Какво е здравословното познанство
Научно доказан факт е, че човешката близост е важна и че общуването с хора е наша човешка потребност. Това съвсем не означава, че повечето връзки, контакти и взаимоотношения с повече и повече хора, ни прави по-щастливи.
“Здравословното познанство – пише Пол Сорджи – има следните характеристики: съпричастност, взаимно разбиране, благосклонност, сърдечност, морална подкрепа, доверие и усещане, че можете да споделяте един с друг…
Ако станете обект на гняв, насилие, прекалена критичност или заплаха, това ще ви направи по-уязвими за депресия и чувство на мъчително безпокойство.”
(Сорджи, П. Балансът, изд. “Кръгозор”, София, 2009, с. 56)
Точно така усетих и аз ефектите от познанството, за което ви разказах. Тази моя позната искаше от общуването си с мен да бъда неин пасивен слушател, за да може да се освобождава от натрупан гняв, тревоги, негативизъм, неразрешени проблеми.
“Добре – ще кажете вие. А къде е помощта, другарството, моралната подкрепа, която сте можели, госпожо Христова, да дадете на тази нещастна жена?”
Стигаме до мнението на експертите по човешките взаимоотношения. А то е, че е добре всеки сам да се погрижи за равновесие (баланс) в отношенията си с друг човек.
Равновесието (балансът) в отношенията
Познанствата, а и по-задълбочените отношения между хората зависят от това доколко двете страни са готови да “дават” от себе си, а във замяна да “получават”. Независимо за какво става дума – емоции, чувства, конкретни действия. Това е доказано още през 70 години на ХХ век от изследванията в областта на социалната психология. Десетина години по-късно експертите по комуникация уточняват и специфичния речник на вербални и невербални символи, които са подходящи за поддържане на този баланс в отношенията – какви думи да използваме, как да изслушваме, какъв да е езикът на тялото, тонът, с който говорим, стилът на писане и т.н.
Аз някак си не можех прекалено дълго време само да “давам”, т.е. да бъда буферна зона на моята позната, на която пък й ставаше по-леко след разговорите с мен. Не можех, но и не биваше да съм постоянно съпричастна към нея, а тя – без желание да ме чува и да направи поне едно от нещата, за които сама търсеше съвети. Както и не можех, но и не биваше да съм постоянно атакувана с негативизъм, нещастия, обвинения.
Това всичко получавах, а насреща отдавах търпение, вежливост, възпитание, съчувствие, трябваше да се справям само с емоции, с които не исках да получавам, но изтърпявах.
В заключение
Прекалено многото хора в живота ни не означават непременно начин да избягаме от уединението като обущуваме с кого ли не. Нужни са ни истински, здравословни връзки, които да ни удовлетворяват и да ни правят щастливи.
Оледайте се и помислете имате ли такива познанства? Ако да, заложете на тях, вместо на безличните многобройни познанства, които в повечето случаи е възможно дори да ни ощетяват – здравословно, че и материално.
{ 14 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Поли Козарова 04.02.10 в 22:46
Поздравления за чудесния пост, г-жо Христова!
Да, подобни хора като енергийни вампири могат да изчерпят нашите сили и да ни лишат не само от удоволствието на общуването, но и да отнемат от спокойствието и енергията ни. Не е трудно да разберем кои наши познати ни влияят по този начин, но наистина се изисква решителност, за да прекратим такива взаимоотношения, особено ако са с дълга история. За мен това е най-трудно.
ирина 05.02.10 в 09:44
В личен план можем да пресяваме връзките и познанствата си .Напълно споделям мнението на г-жа Христова.Не са ни нужни много “приятели”-нужни са ни малцина,но истински .Такива които ни зареждат и поткрепят и разбират,с които се забавляваме и получават същото от нас.
Така ли стоят нещата и с бизнес отношенията?-навсякъде по статиите на тази тема съветите са за повече контакти ,за разширяване кръга на комуникация.Дали не се налага да носим бремето на нездравословни отношения в работта си?
Дали е постижим балансът и в професионалната сфера?
ТАНЯ ЙОРДАНОВА 05.02.10 в 10:28
Поздравления за поста!В живота на всеки човек се случва да има такива познати,в моя случай даже и близък роднина.По препоръка на моя приятелка прочетох книгата “Отровните хора”.Направих преоценка и на собственото си поведение и когато все пак се случи да попадна в ситуация да не мога да избегна среща с такъв човек винаги се държа любезно и подчертавам ,че имам неотложна работа.Такива хора ни ощетяват не само емоционално и материално, а и влияят на здравето ни/обикновенно след такава среща винаги ме болеше глава..
Откакто промених поведението си имам пълноценни приятелства и познанства.
Тодор Илиев 05.02.10 в 11:43
Преди време прочетох в една от книгите на Робърт Кийосаки : “Давай съвет винаги, когато ти поискат. Ако се поучат от съвета ти…добре. В противен случай забрави за този човек. Не може да направиш нищо повече за него.”
Всеки сам трябва да намери своя път в живота. Сам трябва да стигне до отговорите.
Начина да промениш мнението на някой е със задаване на въпроси. След като си отговори сам на тях, ще проумее ситуацията. Ще знае къде се намира, къде иска да отиде и какво трябва да направи за да стигне там, където желае.
Валентина Николова 05.02.10 в 12:55
За съжаление имам доста дълъг опит в общуването с такива хора. И тъй като те имат склонност да се групират и да образуват монолитни пластове от негативна заразна енергия, отдавна съм се убедила, че както помощта ми, така и откритата ми конфронтация са загубени каузи. Дистанцираното поведение е най-доброто средство.
На всички ни е ясно, че подобно поведение говори, че такива хора не се чувстват пълноценни, но това не значи, както казва г-жа Христова, да се превърнем в доброволни буфери.
На мен би ми било интересно да прочета едно продължение на темата – как тези хора започват да се изживяват като жертви. Не смятате ли, че ние, българите, имаме склонност да проявяваме по презумпция съчувствие към хора, които шумно се оплакват, възмущават? И подобно поведение руши отношения както в личностен план, така и на работното място.
Кремена Джорджева 05.02.10 в 12:56
Споделям напълно това, което сте написала, г-жо Христова. Първите няколко пъти, когато ми се наложи да поставя граници на общуването, ми беше по-трудно, но постепенно се свиква.
И мен като Ирина, обаче, ме вълнуват бизнес отношенията. Мисля си, че не вреди да ги имаме вповече. Проблемът е да определим какво точно обхващат , докъде се простират, какъв тип информация и емоции е редно да се споделят служебно. Защото такъв тип проблеми, за които говори г-жа Христова, могат да се появят в бизнеса, само ако са примесени служебните с личните отношения.
Малина Маринова 05.02.10 в 15:28
По принцип се права Г-жо Христова, но според мен водеща е преценката дали на мен ми пречи подобно общуване.Когато не ми пречи защо не – това е пак помощ за “негатиния ” човек.Мисля, че всеки трябва да следва своя път – с приятели е по- весело , но можем да срещнем или настигнем всякакви хора.Въпрос на лична нагласа – аз лично не харесвам бягството като позиция.
Петя Димитрова 05.02.10 в 15:30
Здравословните познанства. Градивни приятелства. Допълващи се личности. Всичко това е важно. Хората, които вечно се оплакват или са недоволни от живота са такива, които не управляват сами съдбата си. Техните решения не са техни и техните мисли нямат съдържание. Тези хора търсят контакт и комуникация с други хора не, за да научат нещо, да дадат нещо или да помогнат, а за да се опиват от собственият си глас и да се наслаждават на собственият си нищожен живот. Това е вътрешно убеждение, което те не желаят да променят. Не може такива хора да се пренебрегват, защото това може да отключи у тях някоя тъмна страна от характера им, но и дългата комуниция води до емоционално изтощение. Тези ситуации за много трудни в едни бизнес отношения, когато трябва да се погрижа за всеки един клиент, при това с подобаващото внимание. Факта, че ги има трябва да ни прави бдителни, но не и арогантни. Все пак свички сме хора с чувства.
савов сашо 06.02.10 в 00:18
за истинските здравословни връзки със сигурност се има предвид за истинско приятелство за което ние всички желаем да имаме то е богатство нещо много ценно и много скъпо,ето защо не е така лесно да се придобие .Как да познаем кой е истински приятел това важи и за нас
Той те обича както собсвената си душа,никога не съгрешава против теб, не те лъже не те използва винаги е в помощ и съдейства в делата ти за да успяваш , той рискува живота си за теб.Ако откриеш всичко това в човека до теб бъди сигурен той е истинския приятел а може би това търсят и в нас
Зорница Йорданова 06.02.10 в 07:17
Статията ме подсети за един от героите в “Мечо Пух” – вечно нещастното и оплакващо се магаре Йори. За да общуваш с такъв човек, трябва наистина да ти е приятел и да го обичаш. Лично аз успявам да избягвам персони с житейска нагласа тип “Йори”. Направила съм изключение само за един човек, но и с него поддържам известна дистанция, иначе негативното мислене и постоянното мрънкане може да ме разболее. В бизнеса, когато общувам с такива хора, се старая да се абстрахирам и да подхождам професионално, без излишни емоции.
Тихомир Атанасов 06.02.10 в 15:33
Според мен има разлика между познанства и приятелства, която малко се размива в темата. Човек като социално животно, за да е пълноценен, трябва да има всякакви познанства – разнообразни, многобройни, бизнес, лични и т.н. Те не трябва да изискват равнопоставеност в отношенията, не винаги са и положителни за едната, а и често за двете страни. Затова и са познанства. Точно обратното е валидно за приятелствата – те се основават на връзка, точно както е в семейството и затова са малобройни и обикновено изискват равнопоставеност и/или изпълнимост на изискванията. Т.е. това което и двамата очакват в неговата цялостност, трябва да се получава, иначе не се задържа приятелството. Точно затова според мен вашият пример е по-скоро за приятелство, отколкото за познанство, тъй като имате очаквания за отсрещния човек.
Мартин Пепелджийски 06.02.10 в 19:06
Здравейте,
Страхотна статия, Г-жо Христова, за тази Ваша позната си има термин, който е “Енергиен вампир”. Единственото, с което не се съгласявам (лично мнение) е това:
“Тази моя позната искаше от общуването си с мен да бъда неин пасивен слушател, за да може да се освобождава от натрупан гняв, тревоги, негативизъм, неразрешени проблеми.”
1. Ключът според мен тук е не нейният гняв, а липсата на внимание, която тя изпитва. По една или друга причина, тя го е получавала от Вас и се е възползвала на 100%.
2. Говорещият взима вниманието на останалите, което си е вид енергия, затова такива хора не обичат да изслушват.
3. Обидите и оплакванията от своя страна не предразполагат към противопоставяне, а към съгласие, кимане, съчувствие и пр. Така, че не очаквайте тази жена да Ви споделя нови проекти, идеи и пр, които могат да бъдат подложени на съмнение.
4. Негативното говорене е отвратителен навик, по-вреден от пушенето.
5. Някъде прочетох нещо, което много подхожда на случая и ще цитирам по памет: “Говоренето залъгва ума, че индивидът извършва полезно действие. Това успокоява дейния Аз и маскира бездействието.”
Аз лично си имам проблем с “отрязването” на такива хора, затова още веднъж – хиляди благодарности за статията!
Татяна Христова 08.02.10 в 10:47
Благодаря на всички, които с коментарите не само обогатиха темата за здравословните познанства, но и мен самата!
Желая на всички повече удовлетворение от сегашните и бъдещи здравословни контакти и познанства!
ivanka 07.02.11 в 18:25
zdraveite ,koito jelaie neka prochete po tazi tema ochte v putiat na intuiciata ot Peni Piurs :str.289- kak da postignem suglasuvana komunikacia,blagodaria za elektronnoto prostranstvo