“Един от вашите най-добри начини за управление е чашата кафе. Простичкото нещо, което можете да направите е да поканите някой от вашите служители, да поседнете с него (на чаша кафе – бел. Т.Хр.), да слушате и да се учите.”
Това ни казва John Rech, а аз използвам неговата идея, за да обясня защо, как и кога чашата кафе става чудесен инструмент за управление.
Снимка: {tribal} photography, CC.
Преди това, нека видим два примера какво означава “на кафе с шефа” по български.
Два примера
Първи пример. Шеф и служители – всички заедно, засядат в служебното барче. Това е традиция в живота на групичката, винаги, когато е “почивката”. Сглобяват, без да питат барманката (тя вече им е свикнала) “обща маса” и я отрупват с кафе, кола, минерална вода, бисквити, вафли, шоколадчета. Започват разговорите – всичко друго, но не и нещо, свързано с работата. Смях. Шегички. Просто начин да са заедно.
Няма лошо. Хората трябва да си отдъхнат от работа и после да се върнат свежи към нея. Шефът се смее безобидно (и той е човек). Понякога и той казва нещо… и така почивката свършва.
Втори пример. Шеф и служител – двамата са поседнали, пак в служебното барче. Пият си кафенцето и си говорят “тет а тет”. Няма как да не се съгласим, че темата е поверителна и служебна. Гледат се в очите като влюбени, говорят си тихичко. После стават и тръгват към работните си места, а останалите гледат със завист колегата, който е имал честта да бъде поканен на “шефско” кафе.
И тук няма нищо лошо. Ако шефът е избрал някой от своите служители, за да изпият по едно кафе, колегите считат, че шефът си има свой избранник особено, когато поканените са едни и същи всеки път.
А сега забравете за примерите. И вижте две управленски чудеса, които чашата кафе може да достави непринудено и ефикасно на мениджъра, но в голяма степен и на служителя, който е поканен да изпие кафето си с шефа.
Чашата кафе помага на мениджъра да събере информация
Всеки мениджър има нужда от информация. Тя му помага при анализ, вземане на управленско решение и други поводи, с които е изпъстрено неговото ежедневие. Не става дума за изслушване на клюки “кой, какво говори и с кого”. Нито за задаване на въпроси като “Какво мислиш за…”
Информацията е “качеството” на посланието, а споделянето на факти или експертни мнения на чаша кафе е много добро начало на процеса на събиране на информация.
За съжаление в двата примера по-горе не става дума за подобно нещо.
Чашата кафе може да насърчи изпълнението на някаква възложена задача
Става дума за мотивация на служителя, който е получил някаква задача – при това в една къде-къде по непринудена обстановка, която чашата кафе може да създаде. Лично за мен няма по-добра форма за насърчаване от тази.
За съжаление в двата примера по-горе не става дума за подобно нещо.
И най-накрая
Има едно условие чашата кафе да се превърне в истински инструмент за управление. Става дума за умението на мениджъра да слуша активно. То няма нищо общо с мълчаливото изслушване. Умението да се слуша активно означава гъвкаво съчетание на конкретната ситуацията с различни видове и техники за слушане.
А какви са вашите наблюдения по тази тема? Мислите ли, че чашата кафе може да бъде инструмент за управление?
{ 15 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Васил Бачев 28.01.10 в 16:56
Много добра практика наистина!
).
“Хайде на по кафе” моментално намалява пречките в комуникацията, които могат да се породят от разликите в статута / позицията в дадената организация, а както знаем това е важно за изграждането на цялостно и продуктивно общуване. В културата ни пиенето на кафе се е превърнало в нещо като ритуал и създава атмосфера на интимност и доверие.
Председателствам студентска организация, където мотивацията на членовете е жизненоважен фактор за постигане на каквито и да е резултати. Личните срещи (коучинг) са неизменна част от практиката ми, като “на по кафе в голямото междучасие” е любима уговорка (следвана на второ място от “на по бира довечера”
По този начин създаваме идеална обстановка за прилагане на всички онези soft умения, които иначе са непрактични в работна среда.
Владимир Йосифов 28.01.10 в 17:54
Така е.
Благодаря !
Григор Йовов 28.01.10 в 18:01
Чудесна тема!
Надявам се повече мениджъри да я прочетат
)) Според мен това което превръща такива моменти в ценни “инструменти” за мениджмънта е неподправеността. Мисля си, че много трябва да се внимава с използването на такъв един инструмент, защото именно трябва да се запази тази непринуденост дори когато той целенасочено се използва.
Успех на мениджърите !
ВusinessWorkshop 28.01.10 в 18:01
Личното ми мнение в такава ситуация:
Шефа си е шеф, кафето си е кафе. Предпочитам да си пия кафето с приятели. Винаги в такава ситуация бих бил в повишено внимание и некомфортно. Кафето в този случай би означавало, че или нещо не е наред с моята работа и следва мотивационен разговор, или ще следва трудна задача или промяна, която би ме ощетила. От друга страна това ако е за нещо позитивно, това само би предизвикало завист у колеги и би допринесло за ескалация на напрежението. Аз съм за разговори 1 на 1, но във формална обстановка.
Григор Йовов 28.01.10 в 18:24
Извън разсъжденията ти по темата..
И аз не веднъж съм се чудил защо един такъв разговор в повечето случаи предизвиква у служителя тревога за нещо лошо предстоящо?
Или ние не сме позитивно настроени или голяма част от мениджърите не са чели книги като.. ако не се лъжа “60 минутният мениджър” или нещо такова.
Дали пък не се залага достатъчно на мотивация на служителите чрез похвала, а само на железния юмрук или нещо такова?
Аз нямам още конкретен отговор на тези въпроси, но евентуален такъв може да хвърли и друга светлина върху пиенето на кафе
)
ипотпал 29.01.10 в 04:25
Не съм се замислял, нито съм пробвал методът с кафето, но ми дадохте доста неща, върху които да размишлявам. И като се замисля трябва да си потренирам активното слушане…
Румяна Христова 29.01.10 в 09:58
От позицията на служител методът с кафето винаги ми е харесвал. Поканата “Да изпием по едно кафе и да поговорим” не е предизвиквала у мен тревога, а напротив – действа ми успокояващо. Предпочитам в такава обстановка да обсъждаме служебните въпроси /проблеми и др./ отколкото в офиса на шефа. В служебното барче разговора протича по-непренудено, някак си шефа не ми изглежда такъв “звяр” и съответно после се чувствам по-мотивирана да изпълня задачите,които е поставил.
Пламен Хараламбиев 29.01.10 в 10:57
Това е добър подход, но е само половината страна. Всичко зависи и от нагласата на служителя. Ако е с отрицателна нагласа, кафето няма да му помогне да се отпусне. Ако е с положителна – ще се получи чудесно. А нагласата на служителя зависи от това с каква репутация се ползва и началника му – ако той се слави като човек, който управлява чрез викове и страх, по-логично е нагласата на служителя за кафе с него да е по-скоро отрицателна и обратно – ако той управлява честно, справедливо и без излишно напрежение, по-вероятно е служителя да има положителна нагласа за една такава среща!
Емилия Крушков 29.01.10 в 12:44
Кафето може да е управленски инструмент в сравнително малки екипи, особено като към него се прибавят други пристрастености като например цигарите. В “групата на пушачите” (още един ценен източник на информация) обикновено съществува собствена система от лоялности и съпричастност. “На цигара с шефа” също ражда проникновени разговори, а и пороците сближават. Но това е друга тема.
А като стана въпрос за “на кафе с шефа” “по български”, ми изникнаха няколко асоциации, но не дотам свързани с работата.
Eлена Петкова 29.01.10 в 13:09
Вярно – хубава тема!
!Просто е въпрос на малко време служителят да преодолее страховете си и да приеме “чашата кафе с шефа” спокойно и даже да я очаква с нетърпение, защото там ще може да сподели значително по-спокойно идея, проблем или оперативни затруднения.
Относно коментарите, че в повечето случаи поканата за кафе с шефа предизвиква високо ниво на тревожност в служителя – нормално е.
1. Ако това не е традиция, която служителят е “завАрил” при постъпване на работа и му идва като нещо ново, е нормално да се притесни и да очаква, по-скоро, неприятни новини. Но дори и така да е, смятам, че ако това не е инцидентно и наистина е опит на шефа да промени нещата към по-добро (защото е прочел тази статия, например
2. Май, мнителността ни е това, което може да вгорчи кафето с шефа. Не стига, че не даваме шанс на някой да опита да се промени (в случая – към по-добро), ами не даваме шанс и на себе си да преодолеем страховете, които в по-голямата част от случаите, са само в главата ни.
Дали сами не си “вгорчаваме” кафето?!
3. Ами, ако шефа изпитва по-голяма тревога от служителя си да направи тази крачка и се сблъска с вътрешната му съпротива, какво ще последва? Връщане към статуквото, което може да е неприемливо и за двете страни, но пък е изпитано, т.е. – безопасно.
Думата ми е за шанса, който всеки заслужава, всяка нова идея или начинание, въпреки и заради рисковете, които крие! А “чашата с кафе” е наистина чудесен начин за получаване на обратна връзка, насърчаване и ако не на решаване на проблеми, то със сигурност обсъждането им – първата крачка към справянето с тях с минимално ниво на стрес.
Бон шанс, на всички!
Доротея Желязкова 29.01.10 в 16:57
Статията е страхотна и идеята за “По на чаша кафе с шефа” също. Аз лично когато работех и бях служител (сега съм в оптуск по майчинство) съм използвала този метод в обратна посока, т.е. винаги ми е било лесно да споделям идеи за подобряване на работата на фирмата на по чаша кафе и не един път съм канила шефа си “на кафе” именно за да споделям идеите си и определено в такава неформална обстановка съм се чувствала по-добре, а и той също. Липсвало е това напрежение което обикновено създава офиса, когато всички си имат задачки и бързат да ги свършат, а и определено извън офиса обстановката е по-спокойна и предразполагаща към по-откровенни разговори.
Славейка Василева 29.01.10 в 21:32
Хубава статия, аз често пия кафе с мои служители. Предразполагам ги да се отпуснат и винаги научавам нещо ново, било то свързано с работния процес или лични преживявяния и настроения на събеседника. Това ми помага много в организацията.
Диян Дочев 03.02.10 в 13:22
Много добро.
Не бях се замислял, въпреки, че имаме кафеавтомат(без жетони или монети) във фирмата.
Ще пробвам идеята.
gr8 03.02.10 в 17:40
Колко жалко, че шефа ми не пие кафе!
Иначе, аз лично бих се възползвал от подобни методи при всикчи положения!
Благодаря за идеята…
Детелина Митова 09.01.12 в 18:53
Може и да е чаша ароматен чай!Ако служителят е доволен от своето възнаграждение и в зависимост от настроението!