Виктор Врум употребява термина “валентност” във връзка с положителните или отрицателните оценки, които човек дава за възнагражденията (или за резултатите), получавани от изпълнението на възложени задачи.

Именно поради това, в теорията на очакванията се приема, че валентността варира от -1 (силно избягване) до +1 (силно привличане) през 0 (безразличие).

Валентността отразява нашите лични предпочитания. Това е личното възприятие за ценността на възнагражденията и резултатите.

Уважавам Вашето желание да се използват думи-аналози на понятията на български език. В нашия случай обаче философската категория “ценност” не е аналог на “валентност”, поради което се налага да използваме думата “валентност”.

Иначе, под теория имах предвид това, което Вие имате във Вашето изречение: “…все се намират “мениджъри”, които считат, че теориите за мотивацията са “теории”, а практиката е “практика”.”

Много се радвам, че не изказвате несъгласие по твърдението ми, че теориите и “най-добрите” практики са различни неща. Трябва да Ви призная, че сте сбъркали в извода си, че под “теория” разбирам “систематизирано познание” и като следствие сте успели да припишете наистина абсурден смисъл на моето изречение. Повечето хора оставям с впечатлението, че имам добра логика, но Вас не съм успял да заблудя ).

Под теория в моето изречение имах предвид много вероятна хипотеза, която не е доказана на 100% в практиката и поради което не може да бъде наречена закон (като Закона на Парето, Закона за намаляващата пределната полезност). Докато под най-добри практики имам предвид тези практики, които успешно се прилагат в действащи предприятия и дават впечатляващ положителен резултат. Разбира се, те биха могли да имат за основа някоя или няколко теории, но това не е абсолютно задължително. И аз споделям Вашето убеждение, че колкото повече теории познаваме толкова по-голям шанс имаме да внедрим “най-добра практика” (дотолкова съм се вманиачил, че дори 12-15 служителя открито са се оплаквали, че ги натискам да четат). Също така споделям и мнението, че има отлични теоритици, които са слаби практици (мениджъри). Ще си позволя леко да перефразирам Николай Хайтов: “Едно е да знаеш, друго е да можеш, но трето и четвърто е да го направиш”. Каквото и да чета винаги се интересувам от четвъртото.

“Теорията е система от обобщено знание, обясняване на една или друга страна на действителността.”(вж: Философски речник. Под редакцията на М. Розентал и П. Юфин, София, 1968)

Ако се използва това определение за “теория”, то въпросът, който задавате, придобива следния вид: “Защо много мениджъри се отнасят с пренебрежение към систематизираното познание, което обяснява една или друга страна на действителността?”

За разлика от Вас, аз като част от 20-годишната история на Сита Мениджмънт конслут, не споделям оценката ви, че много мениджъри се отнасят с пренебрежение, стигащо до антагонизъм към системата от знания, която обяснява мотивацията.

Напротив, имам наблюдения, че мениджърите, които прилагат добри практики по управление на човешките ресурси, се отнасят положително към усвояването на познания, именно от тези теории.

Тъй като терминът “теория” има много значения, за повече информация, може да се прочете по-подробно специалната статия във Философски речник.

Мислите ли, че е подходящо терминът “валентност” да се замени с “ценност”?