Личните удоволствия като средство за личностно израстване

Много от вас сигурно са гледали речта на Стив Джобс, която преди няколко години беше на гребена на вълната в интернет пространството. Той произнесе тази реч на церемонията при завършването на студентите от Стандфордския университет. Беше вълнуващо, дори бих казала историческо.

Тогава Стив Джобс разказа как, следвайки интуицията и любопитството си, е взел най-правилните решения в своя живот, като например това да посещава курс по калиграфия в университета. Било красиво, но странно увлечение – самият той не виждал каквато и да е практическа полза. По-късно той все пак реализирал тези умения и Макинтош се превърнал в първия компютър с красива калиграфия.

Ето въпросното видео, ако не сте го гледали:

Житейският урок от тази история беше, че винаги трябва да следваш сърцето си и да нанасяш точките от маршрута си с вярата, тези точки един ще се свържат по логика, която към настоящия момент не можеш да разгадаеш. Звучи като 100% мантра в стила на т. нар. позитивно мислене, но всъщност не е.

Всеки, който се интересува от развитието и оптимизацията на своя потенциал, ще потвърди, че му се е наложило да развие качества, които са постигнати целенасочено и системно и не са му били „дадени свише”: като това да бъдеш организиран, да мислиш приоритетно, да имаш волята да довеждаш нещата до край.

В крайна сметка, става дума за това да бъдеш лидер: като се почне от бизнеса и се стигне до организацията на един домашен ремонт. Като съвсем не е задължително тези лидери да се подвизават в политиката, бизнеса или организираните йерархични структури. Всеки би се съгласил, че много неизвестни лидери са подчинили на волята си малки семейни територии и ги управляват умело. Но това е друга тема – за универсалните принципи на мениджмънта.

В този ред на мисли с право ще ме попитате къде в цялата работа са личните удоволствия? Може би започнах издалеко и направих този широк завой към темата, за да се застраховам, че не съм поредният продавач на „положително мислене”, който звъни на вратата ви.

Не че имам нещо против „положителното мислене” – изчела съм доста книги по въпроса, и знам че от него започва походът към себепознанието, освен ако не си от малкото късметлии, родени с твърда като скала идентичност и родители, приемащи тази идентичност за ценност. Но колкото повече навлизаш от общото към частното, от идеите към реализацията, толкова повече нараства потребността ти да подвеждаш нещата под знаменателя „ефективност”. Ефективно ли е поведението ми (дали не позволявам на егото си да прави грешни бизнес избори?) Ефективни ли са вярванията ми? Моделите ми на поведение? Какви са в крайна сметка реалните ми резултати?

Безпардонният Лари Уингет, Питбула на личностното развитие си го казва без заобикалки:

„Фирмата ти съществува, за да печели, а не за да те прави щастлив”.

Честно казано не си представям как можеш да си щастлив ей така, по принцип, просто залепяйки си етикета „Аз мисля положително” и същевременно да не можеш да си посрещнеш плащанията или да отидеш на една среща навреме.

Това, което се опитвам да кажа е, че личните удоволствия (хоби, любими занимания, спорт) са важен фактор за повишаване на нашата ефективност. В своя бестселър „Навикът да се действа сега или как да преодолеем отлагането” (Бел. ред.: Книгата предстои да бъде издаденa oт Augusta Publishing скоро, ето линк към сайта на издателството) докторът по психология Нийл Фиоре развива тезата, че тези, които не умеят да почиват ефективно и качествено, също така не умеят да работят ефективно и качествено! Получава се един рецидивиращ кръг от отлагане и чувство на вина, който ни блокира и не ни позволява нито да работим резултатно, нито да почиваме пълноценно.

Нещо повече, истински продуктивните и ориентираните към резултатите личности приемат почивката като свой важен приоритет и грижливо я планират. Гледат на нея като инвестиция в собствената си личност. Това е по своята същност преминаване на ума в “stand-by” режим, по време на който се разтоварваш от рутината, генерираш нови идеи, неочаквани гледни точки и най-важното: успяваш да видиш голямата картина. Защото, улисани във всекидневните си задължения, ние често забравяме за приоритетите и стратегическите си цели, които реално ще ни извеждат на качествено ново ниво.

Сигурно сте чували за Закона на Парето, толкова обичан и цитиран от всички “personal development” автори като „модела на предвидимия дисбаланс”: 80% от резултатите произтичат от 20% първопричина, т. е. 20% от усилията ни носят 80% резултати, 80% от богатството се разпределя между 20% от населението, реално 20% от нашите клиенти ни носят 80% от доходите и т.н, и т.н. Законът е приложим към всички области на живота. Както и към факта, че безкрайната къртовска работа (80%) ни носи само 20% полза.

Съгласна съм, че всеки (или някои от нас) преминава през чирашки период, през който му се налага да работи здраво, да копае дълго и упорито в една посока. Но винаги идва моментът на равносметка. Развитието изисква визионерство и оптимизация. Откриване на тези златни 20%. Подреждане на приоритетите.

Мохамед ал Файед, собственик на „Хародс”, казва: „Струвам толкова, колкото си позволявам за себе си”, накратко – аз съм си най-важният приоритет. И като пари, и като време, и като внимание. Тук му е мястото да дам думата (аз лично му вярвам ) на един млад милионер, написал бестселъра „The 4-Hours Work Week: Escape 9 – 5, Live Anywhere, Join the New Rich”. Според Тимоти Ферис най-ценната валута за новите богати са времето и мобилността, т. е. да си изградиш така бизнеса и живота, че да можеш да се наслаждаваш на парите си. Този начин на живот, според него, изисква да развиеш „селективно игнориране” – на маловажното, излишното и неефективното. При това той разбива клишетата за начина, по който почива един милионер. В своя блог Тимоти Ферис ни дава два примера за това как е прекарал две почивки и съответно колко е платил за тях като доказателство, че умението да се наслаждаваме не зависи от парите, които можем да си позволим, а от куража да разбием поведенческите си шаблони (нима това не би довело и до „рифрешване” на нагласите ни в бизнеса?):

„250 $: Пет дни прекарах в частно проучване към Смитсонския институт на тропически остров, където трима местни рибари ловяха и готвеха храната, с която се хранех, и също така ми показаха най-добрите и скришни местенца за гмуркане.

150$: Наех самолет в Мендоса – винарската провинция на Аржентина, и прелетях над най-красивите лозя и белоснежните върхове на Андите, като в цената влизаха частен пилот и личен водач.

Въпрос: За какво последно похарчи 400$? Толкова струват два или три уикенда, прекарани в обичайните глупости, които могат да ни предложат повечето градове.”

Следва продължение… очаквайте го след няколко дни!

* * * * *

Валентина Николова е завършила е руска филология в СУ „Климент Охридски” и магистърска програма по финанси в УНСС. Собственик е на издателска къща Augusta Publishing. В момента работи върху бъдещата си книга „Кулинарна книга за поста” – едно изследване на традициите в постенето по българските земи и своебразно кулинарно-културно-историческо пътешествие назад във времето.