Comments on: NovaVizia.com: Личните удоволствия като средство за личностно израстване – Част 2 http://www.novavizia.com/7787.html Издание за мениджмънт, бизнес и развитие Sun, 12 Feb 2012 12:59:24 +0000 hourly 1 http://wordpress.org/?v=3.3.1 By: Ева Добрева http://www.novavizia.com/7787.html/comment-page-1#comment-40922 Ева Добрева Thu, 11 Mar 2010 11:21:00 +0000 http://www.novavizia.com/?p=7787#comment-40922 Тотално избягахте от темата! Тотално избягахте от темата!

]]> By: Владислав http://www.novavizia.com/7787.html/comment-page-1#comment-40916 Владислав Thu, 11 Mar 2010 10:15:16 +0000 http://www.novavizia.com/?p=7787#comment-40916 Привет Любослава, според мен е нормално да заемеш такава позиция при положение, че ограничаваш погледа си до ниво семейство. Какво виждаш, ако погледнеш на ниво България или ниво планета? Нашите добре възпитани деца стават министри, президенти и т.н. и по същия начин както по времето на Крас и Цезар ни вкарват във войни, където да избиваме хора. Би трябвало да помниш войната в Ирак, Афганистан, Югославия...На какво учим децата си? Какъв е резултата от нашето обучение? Много по-важна от целта на обучението на родителите е резултатът! А той е трагичен - защото тези пораснали деца - вече управляващи, които толкова добре сме възпитали, образовали и обучили позволяват в една малка България да умират от глад хора и деца, изпращат синовете ни да убиват в Афганистан, Ирак? Ако човек се фокусира върху част от цялата картина (в семейството например) , няма как да разбере цялата картина. Няма как да осъзнае, че това, което той нарича добро възпитание води до такива разрушителни последици, когато тези добре възпитани докопат власт и правомощия да управляват съдбите на други хора. Не мислиш ли, че има противоречие в твоята позиция - от една страна много добре сме се справили с възпитанието и образованието на децата, а от друга страна тези деца, когато пораснат се държат точно както и порасналите по времето на Крас и Цезар, т.е. преди 2000 г. - приоритет на парите, богатството, славата, властта и удоволствията като цел в живота? Тези сили са движили света и по времето на асирийци, шумери, римляни...движат го и днес. Т.е. ние не сме се променили, не сме се научили да уважаваме другото човешко същество на първо място, преди парите, славата и т.н. Нациите все още са готови да убиват милиони хора, заради мнима заплаха от протежание на ядрено оръжие (Ирак). Интересувала ли си се някога колко хора са убили нашите синове "миротворци" в Ирак и Афганистан през миналата година? А колко от тях са били цивилни, без оръжие? И защо са ги убили по каква причина? Защитават нас, техните родители? Или родината си? Коя е тази по-важна причина, заради която те убиват и която ние сме възпитали у тях (или ние родителите сме напълно невинни и нямаме никакво отношение)? Колко ни е удобно да се затворим в един малък свят, да не търсим корените за нередностите и несправедливостите около нас, в нашето общество :(. Нищо лично ,Любослава, само мнение и въпроси. Спорен ден ти желая! Привет Любослава,
според мен е нормално да заемеш такава позиция при положение, че ограничаваш погледа си до ниво семейство. Какво виждаш, ако погледнеш на ниво България или ниво планета? Нашите добре възпитани деца стават министри, президенти и т.н. и по същия начин както по времето на Крас и Цезар ни вкарват във войни, където да избиваме хора. Би трябвало да помниш войната в Ирак, Афганистан, Югославия…На какво учим децата си? Какъв е резултата от нашето обучение? Много по-важна от целта на обучението на родителите е резултатът! А той е трагичен – защото тези пораснали деца – вече управляващи, които толкова добре сме възпитали, образовали и обучили позволяват в една малка България да умират от глад хора и деца, изпращат синовете ни да убиват в Афганистан, Ирак? Ако човек се фокусира върху част от цялата картина (в семейството например) , няма как да разбере цялата картина. Няма как да осъзнае, че това, което той нарича добро възпитание води до такива разрушителни последици, когато тези добре възпитани докопат власт и правомощия да управляват съдбите на други хора. Не мислиш ли, че има противоречие в твоята позиция – от една страна много добре сме се справили с възпитанието и образованието на децата, а от друга страна тези деца, когато пораснат се държат точно както и порасналите по времето на Крас и Цезар, т.е. преди 2000 г. – приоритет на парите, богатството, славата, властта и удоволствията като цел в живота? Тези сили са движили света и по времето на асирийци, шумери, римляни…движат го и днес. Т.е. ние не сме се променили, не сме се научили да уважаваме другото човешко същество на първо място, преди парите, славата и т.н. Нациите все още са готови да убиват милиони хора, заради мнима заплаха от протежание на ядрено оръжие (Ирак). Интересувала ли си се някога колко хора са убили нашите синове “миротворци” в Ирак и Афганистан през миналата година? А колко от тях са били цивилни, без оръжие? И защо са ги убили по каква причина? Защитават нас, техните родители? Или родината си? Коя е тази по-важна причина, заради която те убиват и която ние сме възпитали у тях (или ние родителите сме напълно невинни и нямаме никакво отношение)? Колко ни е удобно да се затворим в един малък свят, да не търсим корените за нередностите и несправедливостите около нас, в нашето общество :( .
Нищо лично ,Любослава, само мнение и въпроси. Спорен ден ти желая!

]]> By: Любослава http://www.novavizia.com/7787.html/comment-page-1#comment-40912 Любослава Thu, 11 Mar 2010 08:12:24 +0000 http://www.novavizia.com/?p=7787#comment-40912 Здравейте! Статията е чудесна, и предизвиква ответно мислене и разсъждение по засегнатите въпроси. Още по-ценно е това, че благодарение на „Нова визия”, можем да проследим как въздейства на четящите я. Според мен как ние ще формулираме успеха за себе си, зависи от самите нас и от това, доколко ще ни стигнат силите да не отстъпваме под натиска на обществото, за което да си успял в повечето случаи означава дебел портфейл. Личностното израстване тук дори може да се свърже с това да не плащаме „данък обществено мнение”, а да следваме повика на сърцето си. Ако за един човек е важно да работи за другите, да е полезен на семейството и близките си, и цената е да кара стар автомобил, да не ходи на ски в Алпите и да работи не онова, за което е мечтал като дете, /защото няма почва за него/, а развива други свои качества и умения, то за мен той е успял. Успял е да разбере кой е. Успял е да се чувства добре в кожата си, успял е да се отърси от щампите и да е свободен. Не всеки мечтае да е под прожекторите, да е богат като Крас или пълководец като Цезар. Хората са различни. Напълно съм съгласна с думите на Валентина, че „Личностното израстване е човешкото развитие в градивна посока, която ни позволява най-адекватно да изразим себе си. И още: „Не приемам противопоставянето между социалната адаптивност и плодотворната активност на човека от една страна и постигането на духовен баланс от друга.” Владислав, Не мога да се съглася с това, че никой не ни учи как да уважаваме другите и как да ги обичаме. Ако заключението е направено на база личен опит, съчувствам ви. В семейството, чрез личния си пример родителите научават децата да казват „Благодря”, „Моля”, „Заповядай”. Учат ги да уважават себе си и околните. Учат ги да се справят с гнева, недоволството, ревността. Учат ги да пазят територията на своето „Аз” и да определят своите граници, за да не се поддават на изнудване от типа „Ако не го направиш, значи не си ми приятел!”. Погрешно е и заключението, че уважението към другите не е истинско, ако е възнаградено с блага дума или повишение в службата. По-скоро тук става дума за това, че обичайки и уважавайки другите не следва да очакваме благодарности, почести и повишение. Но елементарното възпитание и неписаните човешки закони повеляват да умеем да бъдем благодарни. И е важно да умеем да го изразяваме, защото обичта, вниманието и грижите на другите за нас не са даденост. Топлината на истинските взаимоотношения е във взаимното уважение. Здравейте!
Статията е чудесна, и предизвиква ответно мислене и разсъждение по засегнатите въпроси. Още по-ценно е това, че благодарение на „Нова визия”, можем да проследим как въздейства на четящите я.
Според мен как ние ще формулираме успеха за себе си, зависи от самите нас и от това, доколко ще ни стигнат силите да не отстъпваме под натиска на обществото, за което да си успял в повечето случаи означава дебел портфейл. Личностното израстване тук дори може да се свърже с това да не плащаме „данък обществено мнение”, а да следваме повика на сърцето си. Ако за един човек е важно да работи за другите, да е полезен на семейството и близките си, и цената е да кара стар автомобил, да не ходи на ски в Алпите и да работи не онова, за което е мечтал като дете, /защото няма почва за него/, а развива други свои качества и умения, то за мен той е успял. Успял е да разбере кой е. Успял е да се чувства добре в кожата си, успял е да се отърси от щампите и да е свободен.
Не всеки мечтае да е под прожекторите, да е богат като Крас или пълководец като Цезар. Хората са различни. Напълно съм съгласна с думите на Валентина, че „Личностното израстване е човешкото развитие в градивна посока, която ни позволява най-адекватно да изразим себе си. И още: „Не приемам противопоставянето между социалната адаптивност и плодотворната активност на човека от една страна и постигането на духовен баланс от друга.”
Владислав,
Не мога да се съглася с това, че никой не ни учи как да уважаваме другите и как да ги обичаме. Ако заключението е направено на база личен опит, съчувствам ви.
В семейството, чрез личния си пример родителите научават децата да казват „Благодря”, „Моля”, „Заповядай”. Учат ги да уважават себе си и околните. Учат ги да се справят с гнева, недоволството, ревността. Учат ги да пазят територията на своето „Аз” и да определят своите граници, за да не се поддават на изнудване от типа „Ако не го направиш, значи не си ми приятел!”. Погрешно е и заключението, че уважението към другите не е истинско, ако е възнаградено с блага дума или повишение в службата. По-скоро тук става дума за това, че обичайки и уважавайки другите не следва да очакваме благодарности, почести и повишение. Но елементарното възпитание и неписаните човешки закони повеляват да умеем да бъдем благодарни. И е важно да умеем да го изразяваме, защото обичта, вниманието и грижите на другите за нас не са даденост. Топлината на истинските взаимоотношения е във взаимното уважение.

]]> By: Валентина Николова http://www.novavizia.com/7787.html/comment-page-1#comment-40054 Валентина Николова Tue, 16 Feb 2010 11:39:45 +0000 http://www.novavizia.com/?p=7787#comment-40054 Поли, извинявам се за закъснелия отговор, ако сте очаквала такъв от мен. В една статия трудно могат да се изчерпят всички аспекти на разглежданата тема, защото тя престава да бъде четивна, губи се ритъмът и фокусът на повествованието. И аз харесвам да чета биографии на известни личности и за себе си съм ги нарекла валяци, защото са силни, фокусирани към целите си индивидуалности – те просто преминават през хора, обстоятелства, събития и по този начин всъщност прокарват нови пътища в областта си. Но успехът според мен не е линейно измерим – с по-високи или по-ниски стойности (кой е по-богат, по-известен, по-силен, по-умен, по-красив и т.н.), аз бих го разположила на координатна плоскост и бих го разглеждала като съотношение между вътрешен баланс и материален успех, като всяко от тези значения всеки изпълва с личните си приоритети и балансира по-своему нещата. В този смисъл съм съгласна с Вас, че успехът е сложно понятие, но май докато открием собствения си път, след това става малко по-лесно. Фокусирането само върху липсата или притежанието на пари; лични проблеми; неблагоприятно обкръжение, подменя темата за успеха – и великите личности, и моите познати, разгледани в статията, и аз, и повечето хора на тази земя изпитват различни трудности и със сигурност не сме поставени в перфектна защитена среда. Хобитата, „личните удоволствия” (по темата) могат да бъдат скъпи, но в повечето случаи не са. Случвало ли ви се е вечер да полеете градинските цветя и мирисът на мокрия здравец да ви накара да се чувствате по-добре – релаксирана и със спокоен ум? В това общо взето се изразяваше идеята на статията ми. P. S. А ако човек е много богат и изпитва удоволствие да лети в космоса (за мен това би било излишен стрес) – не смятам, че трябва го дискриминираме и да му отнемем правото да сподели с нас своите впечатления (да публикува своя коментар евентуално). Поли, извинявам се за закъснелия отговор, ако сте очаквала такъв от мен. В една статия трудно могат да се изчерпят всички аспекти на разглежданата тема, защото тя престава да бъде четивна, губи се ритъмът и фокусът на повествованието.
И аз харесвам да чета биографии на известни личности и за себе си съм ги нарекла валяци, защото са силни, фокусирани към целите си индивидуалности – те просто преминават през хора, обстоятелства, събития и по този начин всъщност прокарват нови пътища в областта си. Но успехът според мен не е линейно измерим – с по-високи или по-ниски стойности (кой е по-богат, по-известен, по-силен, по-умен, по-красив и т.н.), аз бих го разположила на координатна плоскост и бих го разглеждала като съотношение между вътрешен баланс и материален успех, като всяко от тези значения всеки изпълва с личните си приоритети и балансира по-своему нещата. В този смисъл съм съгласна с Вас, че успехът е сложно понятие, но май докато открием собствения си път, след това става малко по-лесно.
Фокусирането само върху липсата или притежанието на пари; лични проблеми; неблагоприятно обкръжение, подменя темата за успеха – и великите личности, и моите познати, разгледани в статията, и аз, и повечето хора на тази земя изпитват различни трудности и със сигурност не сме поставени в перфектна защитена среда. Хобитата, „личните удоволствия” (по темата) могат да бъдат скъпи, но в повечето случаи не са. Случвало ли ви се е вечер да полеете градинските цветя и мирисът на мокрия здравец да ви накара да се чувствате по-добре – релаксирана и със спокоен ум? В това общо взето се изразяваше идеята на статията ми.

P. S.
А ако човек е много богат и изпитва удоволствие да лети в космоса (за мен това би било излишен стрес) – не смятам, че трябва го дискриминираме и да му отнемем правото да сподели с нас своите впечатления (да публикува своя коментар евентуално).

]]> By: Поли Козарова http://www.novavizia.com/7787.html/comment-page-1#comment-39986 Поли Козарова Sun, 14 Feb 2010 13:40:33 +0000 http://www.novavizia.com/?p=7787#comment-39986 Благодаря, статията е много вдъхновяваща... Човек направо забравя за реалността! Това, което ме възпря да коментирам досега е следното - раглежда се личностното израстване само в контекста на личността. Тоест как личността с хобита, вяра в себе си, целеустременост и др. може да израсне, като под това очевидно се разбира израстване в бизнеса или професионално израстване. Някак ми убягва онзи аспект, че успешният бизнес и успешната реализация в професията стават в определена среда. И какво прави личността с много интереси и хобита, която не се намира в такава среда, а трябва (съвсем напосоки) да се грижи за децата си, за семейството си, за болен родител, да печели определени пари и изобщо как да преодолее ограниченията? Честно казано, вашите примери са чудесни, но според мен тук се забравя цената на израстването. Всяко нещо си има цена, включително и успехът. Може да се проследят тук биографиите на Рузвелт, Чаплин, Пикасо. Техният живот изглежда успешен, но е низ от препятствия. Не е лесно да си успял. Животът не е бърз преход от интелект и интереси към успех. Успехът е много сложно понятие и състояние. Благодаря, статията е много вдъхновяваща… Човек направо забравя за реалността!

Това, което ме възпря да коментирам досега е следното – раглежда се личностното израстване само в контекста на личността. Тоест как личността с хобита, вяра в себе си, целеустременост и др. може да израсне, като под това очевидно се разбира израстване в бизнеса или професионално израстване.

Някак ми убягва онзи аспект, че успешният бизнес и успешната реализация в професията стават в определена среда. И какво прави личността с много интереси и хобита, която не се намира в такава среда, а трябва (съвсем напосоки) да се грижи за децата си, за семейството си, за болен родител, да печели определени пари и изобщо как да преодолее ограниченията?

Честно казано, вашите примери са чудесни, но според мен тук се забравя цената на израстването. Всяко нещо си има цена, включително и успехът. Може да се проследят тук биографиите на Рузвелт, Чаплин, Пикасо. Техният живот изглежда успешен, но е низ от препятствия. Не е лесно да си успял. Животът не е бърз преход от интелект и интереси към успех. Успехът е много сложно понятие и състояние.

]]> By: Валентина Николова http://www.novavizia.com/7787.html/comment-page-1#comment-39807 Валентина Николова Thu, 11 Feb 2010 19:29:50 +0000 http://www.novavizia.com/?p=7787#comment-39807 Ева, тази моя приятелка със сигурност не би искала децата й да загубят като нея толкова време и да открият смисъла по този бавен начин. Не я дадох „за пример” (в никакъв случай!), а „като пример” за силата на нашите увлечения и наклонности. Нали всички ние затова сме тук, в НоваВизия, защото не искаме в самота „да откриваме топлата вода”? Влад, задаваш фундаментални въпроси. Мисля, че когато яростно отхвърляме нещо в другите, има нещо, което не приемаме в себе си. Това е линк към един разказ на Елин Пелин „Пророкът” от цикъла с разкази „Под манастирската лоза” – едни от най-хубавите редове, писани в българската литература (и не се изучава в училище… ето това пък ме кара мен да се ядосвам!). Препоръчвам ви ги всичките впрочем. Прочетете ги. http://balgarin.bravehost.com/elinpelin/loza/prorok.htm Благодаря на всички за отзивите и милите думи, и специално искам да благодаря на Тодор Христов и Татяна Христова за това, че публикуваха статията ми и подкрепиха един външен автор като мен и най-вече да изразя възхищението си, че са създали такъв стойностен сайт и са привлекли такава качествена аудитория от мислещи хора. Ева, тази моя приятелка със сигурност не би искала децата й да загубят като нея толкова време и да открият смисъла по този бавен начин. Не я дадох „за пример” (в никакъв случай!), а „като пример” за силата на нашите увлечения и наклонности. Нали всички ние затова сме тук, в НоваВизия, защото не искаме в самота „да откриваме топлата вода”?
Влад, задаваш фундаментални въпроси. Мисля, че когато яростно отхвърляме нещо в другите, има нещо, което не приемаме в себе си. Това е линк към един разказ на Елин Пелин „Пророкът” от цикъла с разкази „Под манастирската лоза” – едни от най-хубавите редове, писани в българската литература (и не се изучава в училище… ето това пък ме кара мен да се ядосвам!). Препоръчвам ви ги всичките впрочем. Прочетете ги.
http://balgarin.bravehost.com/elinpelin/loza/prorok.htm
Благодаря на всички за отзивите и милите думи, и специално искам да благодаря на Тодор Христов и Татяна Христова за това, че публикуваха статията ми и подкрепиха един външен автор като мен и най-вече да изразя възхищението си, че са създали такъв стойностен сайт и са привлекли такава качествена аудитория от мислещи хора.

]]> By: Владислав http://www.novavizia.com/7787.html/comment-page-1#comment-39794 Владислав Thu, 11 Feb 2010 11:25:05 +0000 http://www.novavizia.com/?p=7787#comment-39794 Благодаря Валентина! Виждам откъде произтича моето недоумение. Аз възприемам по-поразличен начин личностното израстване. Не включвам в това понятие "как най-адекватно да изразим себе си". Според мен стремежът към най-адекватно изразяване съдържа в своите корени скрита цел, потребност - получаването на положителна оценка от другия или обществото. Но напълно споделям първата част на твоето определение - "развитие в градивна посока". За мен градивната посока е същинско опознаване на себе си и очистване от всички користолюбиви действия. Възпитанието и образованието на хората по целия свят е трагично. Още от най-ранно детство родители и учители развиват нашата егоцентричност, когато възнаграждават или порицават действията ни на базата на някакъв "универсален" модел за подражание. Нито родителите, нито учителите имат време, мъдрост или търпение да разберат детето, неговата личност. Напротив, всячески ги подготвят да се "реализират" в обществото. А всички знаем, че обществото е болно, много болно. С цялото си "величие и разум" ние хората и нашите общества не можем да спрем войните. И следователно стремежът ни към "социална адаптивност" в едно болно общество е погрешен (тук имаме различни мнения). Нещо е сбъркано, ама много сбъркано! И може би това е, че никой не ни учи как да уважаваме друго човешко същество, а камо ли как да го обичаме... Уважението към другите не е истинско, ако то се възнаграждава било то с блага дума, признание или повишение в службата... Затова за мен личностното израстване е свързано с "изчистване". След изчистването ще можем да се научим да уважаваме околните и като следваща стъпка - да ги обичаме. Емо, според мен, когато говорим за успех в бизнеса или извън него имаме предвид постигането на голяма, според нас, предизвикателна цел. Най-често - в материалната сфера или развиването на дадени личностни полезни умения (например, да достигнем печалба 900 000 лв през 2010, да усвоя перфектно делегирането и мотивирането, да науча китайски)...За мен няма права зависимост между успеха и личносното развитие, защото успехите, към които се стремим са насочени към подхранване на нашето благосъстояние или егоцентризъм. Това, че ще знам китайски, ще тичам за физическо здраве, ще имам къща, кола и въртолет по никакъв начин не ми помага да съм по добър човек, да отида зад ъгъла и да помогна на просещата 70 годишна старица, да организирам парти за 200 лв за децата от недалечното сиропиталище...да бъда истински човеколюбива личност. (Но, Емо, да тичаш 2 пъти седмично е нещо много полезно, ако успяваш да "проветриш" съзнанието и да започнеш "да виждаш" незабележимите неща около теб - когато започнеш можем да се засичаме в Ловния парк :) ) Валентина, мноооого си тактична в последните си редове :). (аз съм праволинеен). Но истината е, че има противоречие между сайта Академия за лидери и позицията ми тук. Истината е, че това противоречие въобще не ме мотивира, тъкмо напротив. Все още не мога да открия как да изкарвам прехраната си без да се отклонявам от убежденията си :(. Благодаря Валентина!
Виждам откъде произтича моето недоумение. Аз възприемам по-поразличен начин личностното израстване. Не включвам в това понятие “как най-адекватно да изразим себе си”. Според мен стремежът към най-адекватно изразяване съдържа в своите корени скрита цел, потребност – получаването на положителна оценка от другия или обществото. Но напълно споделям първата част на твоето определение – “развитие в градивна посока”. За мен градивната посока е същинско опознаване на себе си и очистване от всички користолюбиви действия. Възпитанието и образованието на хората по целия свят е трагично. Още от най-ранно детство родители и учители развиват нашата егоцентричност, когато възнаграждават или порицават действията ни на базата на някакъв “универсален” модел за подражание. Нито родителите, нито учителите имат време, мъдрост или търпение да разберат детето, неговата личност. Напротив, всячески ги подготвят да се “реализират” в обществото. А всички знаем, че обществото е болно, много болно. С цялото си “величие и разум” ние хората и нашите общества не можем да спрем войните. И следователно стремежът ни към “социална адаптивност” в едно болно общество е погрешен (тук имаме различни мнения). Нещо е сбъркано, ама много сбъркано! И може би това е, че никой не ни учи как да уважаваме друго човешко същество, а камо ли как да го обичаме… Уважението към другите не е истинско, ако то се възнаграждава било то с блага дума, признание или повишение в службата… Затова за мен личностното израстване е свързано с “изчистване”. След изчистването ще можем да се научим да уважаваме околните и като следваща стъпка – да ги обичаме.

Емо,
според мен, когато говорим за успех в бизнеса или извън него имаме предвид постигането на голяма, според нас, предизвикателна цел. Най-често – в материалната сфера или развиването на дадени личностни полезни умения (например, да достигнем печалба 900 000 лв през 2010, да усвоя перфектно делегирането и мотивирането, да науча китайски)…За мен няма права зависимост между успеха и личносното развитие, защото успехите, към които се стремим са насочени към подхранване на нашето благосъстояние или егоцентризъм. Това, че ще знам китайски, ще тичам за физическо здраве, ще имам къща, кола и въртолет по никакъв начин не ми помага да съм по добър човек, да отида зад ъгъла и да помогна на просещата 70 годишна старица, да организирам парти за 200 лв за децата от недалечното сиропиталище…да бъда истински човеколюбива личност. (Но, Емо, да тичаш 2 пъти седмично е нещо много полезно, ако успяваш да “проветриш” съзнанието и да започнеш “да виждаш” незабележимите неща около теб – когато започнеш можем да се засичаме в Ловния парк :) )

Валентина, мноооого си тактична в последните си редове :) . (аз съм праволинеен). Но истината е, че има противоречие между сайта Академия за лидери и позицията ми тук. Истината е, че това противоречие въобще не ме мотивира, тъкмо напротив. Все още не мога да открия как да изкарвам прехраната си без да се отклонявам от убежденията си :( .

]]> By: Стефан Русев http://www.novavizia.com/7787.html/comment-page-1#comment-39792 Стефан Русев Thu, 11 Feb 2010 09:40:14 +0000 http://www.novavizia.com/?p=7787#comment-39792 Страхотна статия. Благодаря, че я сподели с нас. И аз вярвам, че интересите или хобито ни освен, че ни разтоварват те и ни обогатяват. На мен хи хареса дзен истина – повторението те прави майстор. Често намираме оправдания да не си позволяваме нашити хобита, но трябва да започнем с малки стъпки и да не се отказваме от тях. Развитието на живота е непредсказуемо и според мен тези най-съкровенни интереси и хобита като, че ли ни държат здраво стъпили на земята и ни напомнят, кои сме, какво искаме и за какво мечтам и кои са важните неща за нас. Благодаря за вдъхновението. Страхотна статия. Благодаря, че я сподели с нас.

И аз вярвам, че интересите или хобито ни освен, че ни разтоварват те и ни обогатяват.

На мен хи хареса дзен истина – повторението те прави майстор. Често намираме оправдания да не си позволяваме нашити хобита, но трябва да започнем с малки стъпки и да не се отказваме от тях. Развитието на живота е непредсказуемо и според мен тези най-съкровенни интереси и хобита като, че ли ни държат здраво стъпили на земята и ни напомнят, кои сме, какво искаме и за какво мечтам и кои са важните неща за нас.

Благодаря за вдъхновението.

]]> By: Тодор Илиев http://www.novavizia.com/7787.html/comment-page-1#comment-39791 Тодор Илиев Thu, 11 Feb 2010 08:49:31 +0000 http://www.novavizia.com/?p=7787#comment-39791 Благодаря за страхотната статия, Валентина! Има неща, които ще са ми адски полезни. ПИВ денят е едно от тях и със сигурност ще имам един такъв. :) Много е добра комбинацията на ПИВ ден със съветите за делегиране на задължения от Лари Уингет. Това е така, защото ще имам повече време за генериране на добри идеи. Валентина, очаквам с нетърпение следващите твои статии. Благодаря за страхотната статия, Валентина! Има неща, които ще са ми адски полезни. ПИВ денят е едно от тях и със сигурност ще имам един такъв. :) Много е добра комбинацията на ПИВ ден със съветите за делегиране на задължения от Лари Уингет. Това е така, защото ще имам повече време за генериране на добри идеи.
Валентина, очаквам с нетърпение следващите твои статии.

]]> By: Здравко Зафиров http://www.novavizia.com/7787.html/comment-page-1#comment-39788 Здравко Зафиров Thu, 11 Feb 2010 08:09:52 +0000 http://www.novavizia.com/?p=7787#comment-39788 Здравейте, превъзходна статия, в която за себе си открих много полезни мисли, например: "В англоезичната литература се използва думата well-being, която най-често превеждаме с благополучие, но в българския език тя има по-скоро материално измерение, докато в английския гравитира около смисловото поле на това да се чувстваш комфортно, да бъдеш здрав и щастлив." Което ми напомня думите на Флавио Бриаторе - един от основните градивни елементи в бизнес империята на Лучано Бенетон, който казва: "Добре отпочиналият човек работи отлично и добре работещият почива отлично". В този ред на мисли хобито е част от добрата почивка, а практикувайки някакво хоби за себе си откривам решение на много работни проблеми до като се забавлявам. А това според мен е особенно забавен и ефективен начин на учене в работата и повишаване на ефективността, като цяло. Поздравления още веднъж и успешна седмица. Здравейте,

превъзходна статия, в която за себе си открих много полезни мисли, например: “В англоезичната литература се използва думата well-being, която най-често превеждаме с благополучие, но в българския език тя има по-скоро материално измерение, докато в английския гравитира около смисловото поле на това да се чувстваш комфортно, да бъдеш здрав и щастлив.”
Което ми напомня думите на Флавио Бриаторе – един от основните градивни елементи в бизнес империята на Лучано Бенетон, който казва: “Добре отпочиналият човек работи отлично и добре работещият почива отлично”. В този ред на мисли хобито е част от добрата почивка, а практикувайки някакво хоби за себе си откривам решение на много работни проблеми до като се забавлявам. А това според мен е особенно забавен и ефективен начин на учене в работата и повишаване на ефективността, като цяло.

Поздравления още веднъж и успешна седмица.

]]>