Всеки човек по различен начин търси да намери това, с което иска да се занимава и/или работи. Това което му доставя удоволствие и му се отдава. В момента информация за това се получава от учебниците, медиите, преподавателите, родителите и други източници.
Някои от вас, вероятно по-младите помнят как са се чувствали и какво са мислили в 7-8 клас, преди да решат къде искат да учат. Може би това се крие в някоя стара тетрадка, но по-важният въпрос е защо?
В горните класове на средното образование изниква въпросът: “Като завърша, какво да правя?”
Има два отговора, които нахлуват в главата:
- Работа: както казват някои родители, “Няма ли да си намериш работа?”
- Учене: както казват някои родители, “Искам да влезеш, за да се изучиш!”
Доста млади хора избират и двете.
И същите тези млади хора утре ще трябва да покажат на какво са способни и да допринесат за своя и вашия успех, както и за този на фирмата, в която работят.
В тази връзка, бих искал да помислим заедно върху “лекторството” – една възможност за ориентация какво да започне да прави един млад човек. Лекторство съществува отдавна в някои страни, но лично аз не съм го срещал в България. А идеята за тази статия се роди преди няколко часа, когато прочетох разказ за това как един американец изнесъл първата си беседа пред петокласници.
Рубен Гонзалес, който реализирал мечтата си да участва за 3-ти път в зимна олимпиада, изпълнил обещанието си пред съседското момче да изнесе беседа в кварталното училище. Той разказал за трудностите, които е трябвало да преодолее за постигането на олимпийската си мечта. По молба на учител от същото училище, той говорил пред всичките 200 деца, като това му отнело само още един час.
Ето кратък откъс от книгата на Джак Канфийлд “Принципите на успеха”:
“След беседата учителите му казали, че редовно канят лектори, но Рубен се оказал най-добрият. Всички били единодушни, че той притежава вродена дарба за разказвач.”
След като американец, трикратен участник на зимни олимпийски игри може да води беседи пред петокласници, тогава е напълно възможно българи участници в олимпийски игри, управители на фирми и други членове на обществото да изнесят беседи в училища и университети.
Представете си какво би се случило, ако хората в България, които искат и могат да кажат нещо важно, мотивиращо, зареждащо със енергия младите, отделят 30 минути веднъж във месеца или тримесечието, за да говорят пред ученици или студенти!
- Ще придобият популярност сред младите.
- Ще покажат интерес към младите.
- Биха могли да запознаят аудиторията с дейността, която извършват, с трудностите, проблемите и най-вече с удоволствието, което им доставя това, което вършат.
- Ще отделят от времето си поне 30 минути, за да покажат на младите какво представлява истинския живот и ще спечелят безплатна от финансова гледна точка реклама за себе си и за професията, която упражняват, както и за фирмата, в която работят и продуктите и/или услугите, които предлагат.
- Възможно е беседите да се записват на видео и да се пускат в интернет. При интерес от страна на ученици, те сами биха се интересували и търсили подобни записи, които са добра и безплатна реклама.
На ден у нас се харчат стотици хиляди за реклама. Лекторството е пример за една икономична и вероятно ефективна форма на мотивираща реклама. Особено на фона на дефицита на качествени млади служители на трудовия пазар, както и на кражбата на кадри от конкуренцията. Какво по-хубаво за една фирма да си направи безплатна реклама и да вдъхнови и мотивира утрешните възрастни?
На подобни беседи може да се подарява литература, както и да се прави представяне на работата на място, за да видят младите какво представлява тази или онази професия.
Личното ми мнение е простичко. По-добре да се направи малко усилие и да се помогне за по-доброто бъдеще на децата и България, отколкото утрешният хлапак, който се е чудил какво да прави с живота си направи някоя глупост за 5лв.
Въпросният Рубен Гонзалес, който продавал копирни машини, впоследствие създал връзки с корпоративния свят в Далас, където популярността му нараснала заедно със доходите, които получавал като лектор и мотиватор. Това се превърнало в негова кариера.
Тази статия на Георги Танев се публикува за първи път на страниците на www.NovaVizia.com.
Благодарим ти, Георги!
В момента на писане на този материал, Георги Танев е студент III курс в Колежа по телекомуникации и пощи в София, специалност “Икономика и управление на телекомуникациите и пощите”.
{ 2 trackbacks }
{ 22 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Иван 16.04.07 в 21:37
Поздравления за статията и преложената идея в нея. Тя ме подсети и да попитам има ли някъде и предложа да се организира семинар или курс за говорене пред публика.
Svetlio Blyahoff 17.04.07 в 01:45
Аз също смятам идеята за доста добра. За съжаление практиката в България е младите хора да проспиват или пропиват годините си на обучение и едва след като завършат каквото и да е да започнат обучението си във фирмата работодател. Никога не е късно и ние да установим такава практика, каквато от години се прилага с голям ефект в развитите страни. Аз мисля, че не е важен семинара за говорене пред публика, а по скоро в един сайт или мейл лист да се набират хора желаещи да изнасят лекции на някаква тема и според темата да се разпределят по училищата.
Венко Соколов 17.04.07 в 09:37
Добра идея наистина! Плюсовете в нея са ясни. А за реализацията й освен желание е необходимо и време. Ако лекторите са вътрешно убедени, че няколкото часа за подготовка и изнасяне на беседа за кариерата или бизнеса си струват усилието, занапред тази практика може би ще навлезе по-масово у нас.
Иначе аз мисля, че беседи у нас и сега се правят в училищата и университетите, но те са по-скоро на спорадична, а не системна основа.
Иван 17.04.07 в 09:48
Да съгласен съм с коментарите. А колкото до семинара или курса за говорене пред публика, не съм го казал във връзка с темата, а просто тя ме подсети за него. Изхождам от мен самият. Аз например мога много по- лесно и последователно да изразя своето мнение пишейки, когато съм сам, отколкото когато говоря пред множество хора лица в лица. И понеже съм търсил в нета такива курсове и не съм открил бе просто запитване и препоръка към колегите от novavizia(sitzmanagement) да се организира един такъв курс.
Георги 17.04.07 в 10:08
Ако ще се прави сайт или майл лист – за да навлезе идеята, трябва повечето интернет медии да се включат с линкове, за да се популяризира идеята, иначе ще остане един от милионите сайтове в интернет пространството за който знаят малцина. Тъй като няма да се прави с комерсиална цел, надявам се ако идеята се осъществи линковете да са за популяризиране на идеята. Идеята има много вариации.
Надявам се като се посъберат мнения да се изчистят няколко по-ясни реално осъществими идеи за процеса на реализация.
Тодор Христов 17.04.07 в 10:24
Иване, благодаря за препоръката за организирането на семинар за презентационни (в т.ч. ораторски) умения.
SitaManagement.com няма такъв семинар, поне на този етап семинарите ни са в по-други сфери и са само вътрешнофирмени, но си го записвам като тема, която да обмислим в бъдеще.
Svetlio Blyahoff 17.04.07 в 15:51
1. Сайта за мениджмънт няма такава инициатива, но има проблем със линка за добавяне към RSS feed-овете. Вече няколко пъти се опитвам да се subscribe-на към него, защото ми харесва, но без особен ефект.
2. Инициативата все трябва да започне от някъде. До колкото зависи от мен, аз нямам влияние върху медиите различни от моите 1-2 слабо посещавани блога
Мога обаче да помогна с една идея, която току-що ми дойде на ум. Мисля, че за първи лектори можете да се обърнете към хората от Българска свободна планета. Там има доста добри професионалисти, който са привърженици на свободния софтуер и свободното мислене, така че не биха имали нищо против да запозная по-младите с професията си и още доста полезни неща. А от там нататък вече, можем да се надяваме чрез тях и техните блогове тази идея да придобие популярност и повече хора от различни сектори на обществения живот да бъдат привлечени. Можете да влезете в сайта на Българска свободна планета (http://planet.fsa-bg.org/) и да поговорите със хората там, да видим те какво ще кажат по въпроса.
Надявам се да съм бил полезен със идеите и забележките си
Тодор Христов 17.04.07 в 16:14
Светльо,
При мен RSS-а си работи чудесно и дори понякога си чета сайта през RSS четец. Не знам какъв е проблемът, но тъй като темата е специфична, бих могъл да се опитам да проуча въпроса, ако получа малко повече информация за грешката, която се предизвиква.
Моля, използвай формата за контакт в секцията “За контакти”, например.
Димитър Н. Митев 17.04.07 в 18:54
В този материал Георги има и доста голям социален ефект. Знам за доста хора и фирми дори и Аз в т. ч., които търсят и осъществяват контакти, подписват договори, посещават и презентират дейността си в професионално насочени учебни заведения, гимназии, университети и д.р. с цел правилен подбор за фирмата и стимул за учащи те се. Известно е, че доста фирми инвестират, спонсорират и подпомагат обучението на не малко хора, да не говорим за ефекта върху младежите в неравностойно положение. Подобни идеи мога само да адмирирам!
Георги 17.04.07 в 19:27
@ Димитър Н. Митев
Явно съм учил в точно тези училища и уча в точно този ВУЗ, в които нищо подобно не се е случвало. Предполагам наистина го има някъде. Единствено във ВУЗ-а има лекции, при това когато някой дойде от чуждестранен ВУЗ на командировка у нас (спогодби между университети). Дано хубавите прояви описани в мнението Ви се реализират сред повече учащи.
Димитър Н. Митев 17.04.07 в 19:51
Просто лош късмет Георги. Моята кариера започна по този начин преди 18 години още в техникума, който завърших „ТЕЕ М. С. Кюри” в гр. Сливен. Сега затова и аз ползвам примера! Сайтове като NovaVizia в това отношение могат, трябва и според мен помагат.
Димитър Иванов 17.04.07 в 22:09
Искам да искажа моите поздравления за хубавата статия на колегата и да споделя, че едно общество като нашето още не е достатъчно отворено за нови идеи, явно ще трябва още вода да изтече.
Svetlio Blyahoff 18.04.07 в 03:30
Благодаря за информацията отностно RSS-a. Аз ползвам google/reader, но наистина ще взема да пиша един мейл от формата. Благодаря за идеята.
Георги, незнам в кой ВУЗ учиш ти и защо там няма такива неща, но знам, че аз съм Индустриален Мениджмънт в ТУ и на мен също не ми се е случвало подобно нещо. Идвали са само чужденци, които ни занимават общо взето с неща, доста далеч от специалността ни.
Аз съм на мнението на Георги, че дори и да има такова нещо, то се случва в доста по-малко от необходимите училища, и доста по-късно от времето когато човек има възможност да избира. Е, както винаги има и изключения, които потвърждават правилото, като г-н Митев може би.
Георги 18.04.07 в 08:38
Същият, който е писал статията
долу си пише ВУЗ-а КТП – срещу ТУ – София 
ptj 18.04.07 в 18:34
Здрасти Георги,
Проблема с намирането на престижна работа за “младите специалисти” не е нито нов нито ще намери ще бъде решен в близкото бъдеще. Колкото и да е странно може с мъничко да се съкрати пътя, но не и да се стигне веднага на финала. Причината е, че за да станеш един от квалифицираните специалисти без значение в коя да е област ти е необходим ОПИТ. Той се придобива само кагато се учиш от професионалсти съобразно с последните достижения в конкретната професия. С течение на времето обучението и практиката заедно с най-добрите ще Ви направи част от този елит. По-късно ще придобиете не само знания не само за избраната от вас дейност, но и ще се научите да цените своя труд и да не го продавате евтино. Това е не по-малко важно от професионализма.
Не е от второстепенно значение дали фирмата, в която работите винаги плаща заплатите на служителиете си в точно определен ден и час или понякога ги забавя. Колкото ще е по-голямо възнаграждението ви толкова по-малък трябва да е перода, за който ще го взимате. Иначе ще станете зависими от неиплатените суми и ще дадете възможност на работодателите ви да ви манипулират (било с непривлекателна или слабоплатена дейност, промяна в условията на труд и т.н.).
Мога да пиша още много по тази тема, но по-добре да формулирам ясно основната си теза:
“След като си изберете професия намерете начин да се учите от най-добрите специалисти в нея!” Всичко останало е второстепенно и ще го постигнете с времето.
УСПЕХ!
Рая 25.04.07 в 13:00
В България BBLF (Bulgarian Business Leaders Forum на Максим Бехар) организира такъв тип курсове. Това са т. нар. Master Classes, които са напълно безплатни.
Единствената бариера е желанието на студентите да посветят малко от свободното си време на нещо наистина полезно и да попълнят application form. На тези дискусии професионалисти в различни области споделят своя реален опит с млади специалисти (обикновено студенти 3ти, 4ти курс) и им дават възможност да съчетаят теоритичните си знания с практически казуси.
В същото време е една добра възможност за компаниите да си направят безплатен ПР, а и да срещнат млади и мотивирани хора, които биха могли да разширят екипа им. В този смисъл безплатната реклама под форма на лекторство определено съществува.
Георги 26.04.07 в 11:06
Посетих сайта на България BBLF. Всичко е на английски език и дори при търсене на въпросната “application form” нищо полезно не намерих. За сметка на това изобилстваше от новини и добре изглеждащи хора на снимките. Останах с лошо впечатление и тъй като това е първо впечатление, няма да коментирам сайта.
Svetlio Blyahoff 26.04.07 в 22:54
Често пъти първото впечатление се оказва най-вярно, така че можеш да си направиш изводите правилно
Това е лошото в цялата ни система, всеки ти дава съвети и ти казва колко просто е всичко, но никой не ти показва с пример как се прави.
Георги 03.05.07 в 18:54
Искам да благодаря на всички които дадоха мнение по темата, на онези които бяха мълчаливи читатели и на човека който пожела да изнесе лекция “Ден на кариерата” . Надявам се лекцията да се състои. Целта на статията – да събуди интерес относно една подобна инициатива сред младите, надявам се е изпълнена поне като начален старт.
Специално тази статия умишлено оставих във вид на чернова и се учудих че няма критика относно вида й. Продължение на идеята ще има!
Мартин Русков 18.08.07 в 13:51
Наскоро и аз направих едно кратко анализче, в което застъпвам подобни аргументи:
http://ikonomika.org/?p=415
Георги 18.08.07 в 14:53
@ Мартин Русков
Статията ми зарежда до тук ” В глобален аспект един уместен пример може да се даде с Индия, където”
Ако имате желание и време може да ми я пратите на пощата woltron4o@abv.bg
Мартин Русков 22.12.08 в 21:57
Гореспоменатата статия вече може да се намери и на този адрес:
http://mapto-on.blogspot.com/2008/07/blog-post_3191.html