Отново е пролет и отново във Варна - градът с петте големи университета и колежи към тях, се откри Форум “Кариери” 2007.
Точно 60 на брой бяха щандовете на компаниите, които предложиха вакантни длъжности и стажантски програми.
Нямам статистически данни колко са били посетителите, но във всеки случай около 14 часа, тогава, когато аз влязох във фоайето на Фестивалния и конгресен център, беше доста оживено.
Харесаха ми няколко неща:
- Щандовете на работодателите, на които бяха наредени не само фирмени брошури, но и специално подготвени брошури за млади хора, които търсят работа.
- Активното поведение на служителите зад щандовете - усмихнати, отзивчиви, активно предлагащи, някои от които бяха пред самите щандове, само и само да привлекат вниманието на посетителите.
- Младите хора, които за разлика от миналата година целенасочено посещаваха определени щандове и имаха активно поведение.
Почувствах се наистина на форум, който “среща” работодатели и хора с желание да намерят работа и кариера.
Това, което не ми допадна бе:
- Пасивността на някои компании - скучни щандове и отегчени служители.
- Празните (без служители) щандове - очевидно бяха напуснали форума рано-рано.
- Четенето на вестници “зад щанда”. Не е ли безумство да заявиш участие в такъв форум, да си платиш, а да си пасивен, отегчен, да четеш, вместо да говориш и продаваш, или просто да изчезнеш от мястото?
- Липсата на туристически компании, които иначе се оплакват от дефицит на квалифицирани служители.
Организаторите - JobTiger и Министерството на държавната администрация и този път бяха се постарали форумът да изпълнява своята мисия. А тя е “Добра Кариера, Добър Живот”.
Брошурата “Как да се подготвим и да се представим успешно на Форум Кариери?” е много полезна и я намирам за изключително подходяща във формирането на култура за кариерно развитие.
Ще ми се да вярвам, че оживлението, което наблюдавах на 16 април на Форум “Кариери” 2007, ще продължи. Дано само компаниите да са се подготвили за приема на млади хора
3 Коментара
Христо Стоянов на 17.04.07 в 15:04
След 2 годишно прекъсване ФИКОСОТА Шумен отново участва във форума във Варна вчера. Споделям оптимизма на г-жа Татяна Христова, както и забележките й. Наистина много добра работа на организаторите - JobTiger и Министерството на държавната администрация, както и на кариерните центрове към университетите в града. Все още обаче двете страни - работодатели и студенти продължават повече “да си търсят кусурите”, най-вече в медиите, отколкото да намират общото чрез допустими компромиси.
Ина Добрева на 17.04.07 в 17:04
За поредна година нашата фирма участва в този форум, но това, което ми направи лошо впечатление беше, че младите хора все още са с някаква “социалистическа” нагласа, че щом са завършили висше образование и веднага трябва да започнат работа като директори, мениджъри и други подобни ръководни длъжности. Те все още не осъзнават факта, че образованието не е достатъчно основание, за да се наречеш специалист и че за това е необходима и няколко години практика и обиграване в професията. Да не говорим, колко лесно и почти без усилия можеш да получиш висше образование в България, което и го обезценява на практика.
Моят съвет към младите е да постажуват малко, но не на студентски бригади в САЩ и Англия с бране на домати. Защото практическият опит няма цена. Пожелавам им успех!
Svetlio Blyahoff на 18.04.07 в 03:04
Съгласен съм с всичко казано от вас. За съжаление това мислене на студентите съм го установил и аз. Колкото и неприятно да ми е да го кажа (защото много се дразня от честото споменаване на това клише) “Все пак сме в България.”
Говорим за липса на връзка не само между студенти и работодатели, а за липса на такава межди всякакъв вид институции и общности.
Най-простият пример, за който се сещам в момента:
Аз съм студент в Технически Университет - София, специалност индустриален мениджмънт. Още в първи курс (сега съм втори) от университета ни заявиха, че трети курс ще имаме практика като помощник ръководители във фирма. И сега идва най-интересното, фирмата трябва да си я намерим ние, а ако това не стане, неможем да запишем четвърти курс. За да се измъкне от това положение, студентът трябва или да си плати на някоя фирма, която просто да му напише такава бележка (от което най-много губи самият студент), или да работи на 2 места едновременно. На едното място, за да се изхранва, а на другото - стажантската програма( и в този случай студента е големия губещ).
Дразнеща е елементарната липса на връзки между студенти, университет и фирми. При положение, че толкова фирми търсят персонал, могат да се свържат с няколко университета и да обявят изисквания и места.
В щатите ще завърша дори не цяло висше, а само курс в насока управление на фирма и ще ми бъде намерено място, където да специализирам и евентуално да изградя кариера.
Коментирай!