Говорим за липса на връзка не само между студенти и работодатели, а за липса на такава межди всякакъв вид институции и общности.

Най-простият пример, за който се сещам в момента:

Аз съм студент в Технически Университет – София, специалност индустриален мениджмънт. Още в първи курс (сега съм втори) от университета ни заявиха, че трети курс ще имаме практика като помощник ръководители във фирма. И сега идва най-интересното, фирмата трябва да си я намерим ние, а ако това не стане, неможем да запишем четвърти курс. За да се измъкне от това положение, студентът трябва или да си плати на някоя фирма, която просто да му напише такава бележка (от което най-много губи самият студент), или да работи на 2 места едновременно. На едното място, за да се изхранва, а на другото – стажантската програма( и в този случай студента е големия губещ).
Дразнеща е елементарната липса на връзки между студенти, университет и фирми. При положение, че толкова фирми търсят персонал, могат да се свържат с няколко университета и да обявят изисквания и места.

В щатите ще завърша дори не цяло висше, а само курс в насока управление на фирма и ще ми бъде намерено място, където да специализирам и евентуално да изградя кариера.

Моят съвет към младите е да постажуват малко, но не на студентски бригади в САЩ и Англия с бране на домати. Защото практическият опит няма цена. Пожелавам им успех!