Бел. ред.: В отговор на статията “Как да спрем цигарите или да направим каквато и да е друга значима промяна?” наш читател – Дянко Дянов, ни изпрати свой материал по тази тема, който озаглавихме “Ролята на подсъзнанието в спирането на цигарите”. Публикуваме го с удоволствие в тематичната ни категория “Стил на живот” с надеждата да бъде прочетен от повече хора, които искат да се преборят с тютюнопушенето.
В студентските години, някъде между практикуването на източна философия и омаята на умерения хедонизъм, у мен се зароди идеята за отказване на цигарите. Всеки пушач (oсобенно на 2-3 кутии дневно) знае колко е трудно това. Вече имах наблюдения как мои приятели, потиснати от неуспеха, не смееха да опитат отново. Човек обикновено разбира, че не е само съзнателно отговорен за пушенето, а решаващо влияние имат също навикът и подсъзнанието.
Конкретният повод не закъсня и се появи една ранна зимна утрин в автобуса – при фронтален сблъсък с вонята от ватенките на сутрешните пияндета.
И ето, запретнах ръкави и реших да създам система, която гарантира успех в отказването на цигарите. В основата поставих идеята за водещата роля на подсъзнанието, с цел същностната подмяната на подсъзнанието на пушач с такава на непушач. Логическото следствие: ражда се друг човек – непушач.
Как да го постигна обаче практически? С какво да започна?
1. Анализ на проблема
Най-напред установих с какво е свързана зависимостта от цигарите:
- С представата за удоволствие
- Със самочувствието
- С навика
- С физическата зависимост
Започнах да свиквам с обстоятелствата, с амбицията си и да обмислям план, в който провалът не е хитът на годината.
2. План за действие
В основата на всяка промяна е визията за “изхода” от нея. Планът трябва да е пряко обвързан с резултата. При мен той вече беше ясно дефиниран – живот без цигари.
Също така, важно е и виждането за „входа”: именно тук е решаваща ролята на личната философия, ценностите, характера.
Като студент по философия имах познание за водещата роля на подсъзнанието и механизма му на действие. То не понася насилие. Думи като “трябва”, “забранявам си да …” дават на подсъзнанието указания точно в обратната посока.
Втората стъпка е да се създаде “нова реалност” – на непушач.
Трето: постоянното повтаряне също се възприема като вид насилие. Затова създадох проста позитивна мантра, която изключва капаните на подсъзнанието и гарантира “новото подсъзнание”. А именно: “Аз вече не пуша” – ясен субект, ясен резултат. За да няма насилие, тя се изрича само веднъж (това е едно от най-трудните неща в тази система), вечер и сутрин.
Следващата важна стъпка са физическите действия.
3. Управление на промяната
Според анализа, си дадох 1 месец, през който да свикна с идеята за спиране на цигарите и да изгладя самочувствието си, зависимо от идеята, че си по-важен с цигара в ръка. Наистина се оказа, че жените “не гледат косата, гледат косачката”.
След това създадох новa физическа активност като максимално отлагане на първата цигара и забавяне на акта на запалването при следващите – менюто за втория месец. През третия това се допълни с пушене на цигарите само до половината – два месеца.
След това, с помоща на “мантрата” и медикамент, заместващ никотина, който помага против никотиновата зависимост и се пие по схема (с цел намаляване на психическия натиск), спрях напълно цигарите.
Най-трудно беше, когато изживявах приятни мигове, които преди съм свързвал с цигарите: кафе, приятелски разговори, забавления. Определено в тази фаза е нужно и малко повече себеуважение.
В тази система няма срок. Поставянето на такъв също е определен вид насилие над подсъзнанието и при някои характери пушенето може да се върне като бумеранг.
Нашата задача е да променим нагласата на съзнанието, а подсъзнанието ще свърши работата само и когато е готово. Ненасилие, съгласие и любов са ключовите думи на успеха.
За постигане на положителен резултат има и една малка подробност: Човек да иска да спре цигарите. Чувал съм много пушачи да говорят че трябва да спрат цигарите, но не съм видял да са успели. Тези обаче, които казват, че искат определено имат шанс.
Вече 25 години не ми хрумва, че пушенето е удоволствие. Или пък, че е приятно. И определено всеки ден виждам разликата.
Заключение (за колебливи и ентусиасти)
Нагласата за освобождение, а не на лишение от цигарите е определяща. Запитайте се: “Бихте ли се целували с пепелник?” Мислете за чувството за свежест и здраве, което изпитвате като не пушите. Мислете какво ще си купите с парите от цигарите. Мислете за децата, които имате и ще имате.
Вървете по верния бряг. Използвайте точна карта, карта която ще ви доведе до УСПЕХ!
П.П. Винаги съм на разположение за допълнителни разяснения и помощ.
* * * * *
Тази статия на Дянко Дянов се публикува за първи път в NovaVizia.com. Благодарим ти, Дянко!
Дянко Дянов е завършил философия в СУ “Климент Охридски”, специализирал е интериорен и мебелен дизайн във Финландия, работи във Видар – фирма за строителство с монолитен пенобетон, интериорен дизайн и производство на мебели.
{ 1 trackback }
{ 10 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Виолина Петрова 10.03.10 в 10:45
Веднага я пращам на баща ми
Интересна статия и се надявам да му помогне. Благодаря!
Майк Рам 10.03.10 в 16:07
Аз съм съгласен с Дянковата философия на ненасилето. Човек трябва всичко в живота да прави доброволно и с убеждението, че така иска. Насила хубост не става.
Под влияние на двете статии, а и защото сте ми лични приятели и ми давате пример, започнах и аз да правя първоначални, макар и по-плахи опити да намаля пушенето. Макар и да пуша по 2-3 цигари дневно, го правех досега с удоволствие. Днес вече се опитвам да си внуша, че опушването на косата и дрехите не е чак такова удоволствие и че човек може да си намери други приятни неща за правене, вместо да пуши.
За момента краткотрайният успех, който съм постигнал, е, че не пуша през ден, но все още изпитвам нужда на моменти да запаля. Предполагам, че ще успея да увелича периодите на непушене и така ще ми е по-лесно да спра напълно. Надявам се да успея до юни, когато така или иначе ще бъде забранено навсякъде да се пуши.
Дянко Дянов 10.03.10 в 16:19
Радвам се, че семената са попаднали на плодородна почва.
Тодор Христов 10.03.10 в 16:22
Здравей Майк,
Според мен трябва да се фокусираш изцяло върху това защо ги спираш, а не толкова да изчакваш Юни, защото българите сме изобретателни и вече чух идеи как ще бъдат заобиколени забраните за пушене.
Например, за ресторантите чух, че щели да се регистрират като “частни клубове”, което уж било различно от “обществено място” и отново щяло да може да се пуши в тях. Не знам доколко достоверно е това, просто го чух наскоро, но няма да се изненадам да бъдат намерени начини да се заобиколят всякакви забрани и ограничения.
Предвид на това мисля, че още по-сериозен успех за спиране на цигарите би имал, ако се фокусираш върху ползите от това да не пушиш и както самият ти казваш, ако повярваш, че човек може да си намери други (по-)приятни неща за правене. Но както виждам, ти вече си постигнал огромен успех с ограничаването до само 2-3 цигари на ден. Познавайки се, при мен този вариант вероятно нямаше да сработи и предпочетох да спра от раз.
Григор 10.03.10 в 17:46
За съжаление е много вероятно забраната за пушене на обществени места от 1ви Юни, да бъде променена в “пожелателна”. Предполагам, че сте чули за това. Това би означавало липса на забрана, за което няма нито един добър мотив до момента.
Аз, както и много други непушачи и настоящи и бивши пушачи, се молим това да не се случи…
Ваня 10.03.10 в 19:44
Дянко, кажи какъв е този медикамент, заместващ никотина?
Май все още си оставам зависима към никотин, а никотиновите дъвки са по-скъпи от цигарите.
Харесва ми идеята за освобождението от зависимостта.
Лошото обаче е, че някакси (съзнателно или подсъзнателно) свързвам свободата точно с пушенето.
Дянко Дянов 10.03.10 в 20:08
Мисля, че има различни. Аз ползвах “Табекс”
Ваня 10.03.10 в 20:41
Благодаря, ще пробвам. Дано да имам с какво да се похваля после.:)
Пламен Петров 11.03.10 в 09:00
Раковите клетки умират – когато им се спре притока на хранителни вещества. По същия начин можем да “убием” и лошите си навици.
Не пуша вече трети месец – без медикаменти, без заместители и без каквито и да е други “патерици”. Единственото, което правя…всъщност са две неща…които не правя:
1. Не пуша.
2. Не мисля за цигарите.
Мариана Евлогиева 11.03.10 в 10:39
Браво на Дянко и на всички отказали се пушачи! Моят баща пушеше от дете. Един ден се затича да хване автобуса, задъха се, закашля се и си каза: Какъв мъж съм аз, ако не спра да пуша? И го направи – не от утре или от понеделник, или от първо число на следващия месец, а от същата минута! Оттогава минаха доста години – никога повече не е палил цигара, въпреки че и колегите му, и приятелите му пушат доста.
Оказва се, че може, ако човек наистина иска да спре пушенето. Просто всеки трябва да открие своя мотив.