Миналата седмица, в статията на Емил Николов “Текучеството в българските компании” бе оставен коментар от читател, който гласеше следното:
“Защо като се говори за лоялност, масово се подразбира от страна на служителя към компанията, докато обратната посока сякаш я няма.”
По същото време, по едно случайно съвпадение в NovaVizia.com течеше анкета за лоялността, озаглавена “Лоялен ли е работодателят Ви към Вас?”. Тъй като в анкетата се понасъбраха достатъчно отговори, време е да я затворим и обобщим резултатите.
В анкетата взеха участие 583 души. 43% от тях (252 гласа) са на мнение, че работодателят им е по-скоро лоялен към тях, докато останалите 57% (331 гласа) отговарят, че работодателят им по-скоро не е лоялен към тях.
Ето графиката с резултатите:
Резултатите от поредната ни (непредставителна) анкета се надявам, че ще ви провокират да помислите за смисъла и ролята на лоялността в контекста на мениджмънта на компаниите и управлението на човешките ресурси в тях, особено ако мислите от страната на работодателите и ръководителите, от които се очаква да управляват.
Помислете за следната теза:
Лоялността на служителите през последните години се променя. Съвременните служители далеч не са склонни да работят само и единствено за една организация в дълги периоди от живота си. За разлика от миналото, когато е било съвсем естествено да работиш 10-20 или 30 години в една организация, днешният срок на престой на един служител в една компания е далеч (в пъти) по-кратък – и това отдавна се счита за нормално, не за неестествено.
Всичко това има пряка връзка с понятието “лоялност”. Ако сте работодател или представител на работодателите, не изпускайте от внимание факта, че сътрудниците ви няма да са лоялни към вас цял живот. Това се отнася с особена сила за най-добрите ви сътрудници! Нещо повече – най-добрите ви хора ще са много по-лоялни към собствените си кариери и планове за развитие, отколкото към вашите фирми.
Съгласни ли сте с тази теза?
Ако да, и ако сте работодатели, управители на фирми и ръководители в тях, помислете си – с какво според вас вашата организация изглежда лоялна в очите на хората ви? Кои са дейностите, които следва да извършвате и занапред, за да затвърждавате лоялността в сътрудниците си и чувството, че сте лоялни към тях? И ако си представим, че анкетата по-горе отразява съотношението на хората във вашата организация, които смятат, че сте лоялни към тях спрямо хората, които не смятат така (приблизително 2:3 във ваш ущърб) – какво смятате да направите по въпроса?
Дейностите по съвременно управление на човешките ресурси могат да дадат една част от решенията и отговорите, свързани с лоялността. Какви други отговори, подходи и решения са възможни оставям на вас да помислите.
{ 1 trackback }
{ 12 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Dessy D 22.03.10 в 12:49
Преди 5 години на среща-интервю за работа във водеща консултантска агенция с представител и на потенциалния работодател трябваше да обяснявам надълго и нашироко защо съм напуснала предишната си работа, и защо не съм била “лоялна” към работодателя си и съм го “зарязала”. На въпроса ми към потенциалния работодател за предишните му служители и техните причини за напускане, думата “лоялност” беше старателно избягвана.
Може да искаш от другите само това, което първо ти си дал! Ако ти си лоялен към другите и те ще са лоялни към теб!
Но май първо трябва да се уточни понятието “лоялност”…
Lili 22.03.10 в 12:56
Здравейте ,
Гласувах за лоялността (че работодателят ми е лоялен към мен),но това не означава,че останалият процент гласували е наясно какво означава един шеф да е коректен към работника си.Според мен първо трябва се изяснят позициите,двустранно и тогава да се стоварва вината върху този или онзи.Много е лесно да цъкнеш бутона Не ,не е лоялен или друг с негативно отражение,само защото Иван от съседния офис получава по-висока заплата или има по-дълга обедна почивка.Да,но няма да си обективен,защото вътрешният ред е част от лоялността,но във фирмата на Иван.Спазвай своята фирмена политика,етика и прочие и като не успееш ,тогава се замисли кой трябва да е лояелен,ти който се чудиш как да кръшнеш от офиса или шефът ти,който те е хванал в крачка и ти е лепнал глоба.
BusinessWorkshop 22.03.10 в 13:11
Въпросът с лоялността в двустранен. Наистина има шефове, които нямат лоялност към служителите си, както и безотговорни служители които нямат лоялност към шефовете си. Проблемът е многостранен, например някои шефове се интересуват само от това какво могат служителите им да направят за тях, някои служители пък се изживяват като особено способни без да са се доказали ( нашето унуче е най-умно ) и се сърдят на ръководството, че не ги оценява. Много служители възприемат това че не им харесва работата или условията и като липса на лоялност от страна на шефа си, а това е съвсем различно от лоялността. Някои шефове възприемат като липса на лоялност нежеланието на служителя да се яви на работа и в неделя за да свърши допълнително работа. Според мен за нуждите на една успешна дискусия е добре първо да се изясни какво точно е лоялност и защо според тях ( било то шефове или служители ) лоялността липсва все повече.
Lili 22.03.10 в 13:56
Правилно и много добре написано
Но според мен лоялността е трудно припознаваема,защото 80% от съгражданите ни работят за пари и оцеляване ,а не в името на кариера или някакво издигане.
Информация: Бихте ли определили ръководството на фирмата,в която работите за лоялно,в случай че направи график за бременността на дамската част от персонала?
Не се шегувам,случаят е истински!
adkosan 22.03.10 в 14:01
Здравейте и от мен,
Аз лично гласувах, че шефът ми не е лоялен към мен. Отговорът ми не беше породен от факта, че някой друг взима повече пари от мен, нито пък по отношение на кръшкане от офиса. Има много форми на лоялност, както и на липсата на такава. Смятам, че колкото по-високо е нивото на един служител в йерархията на фирмата толкова по осезателно се усеща липсата на лоялност от едната или другата страна. Не бива да забравяме, че отношенията управител/собственик – служител/подчинен е ДВУСТРАНЕН ангажимент, което означава, че всички аспекти на това отношение също трябва да протичат двустранно.
Съгласна с Деси, че трябва първо да се уточни понятието ‘лоялност’. Според мен малко хора си дават сметка какво точно представлява това .. и докато служителите са на мнение, че шефът им дължи това или онова, просто защото идва края на месеца, а пък собствениците си мислят, че видиш ли тия трябва да са благодарни, че съм ги взел на работа ‘лоялността’ е без значение… защото лоялността е форма на вербална и невербална комуникация и е по-скоро характеристика на личността, а не на обстоятелствата. Разбира се всичко това може да бъде пречупено през призмата на организацията и правилата в една фирма, защото не бива да забравяме, че те също се създават от хора ….
Адриана Смилянова 22.03.10 в 14:20
Виждам, че моя коментар още го няма. Даже се почудих защо получих съобщение от модераторите, че първо ще бъде прегледан. Сега забелязах, че без да искам съм писала под друг ник.
Затова към модераторите да уточня: adkosan=Адриана Смилянова.
Ще съм благодарна ако пуснете и моето мнение. Благодаря
* * *
Адриана, системата ни срещу спама е засякла коментара, който сте оставили с псевдоним, но както виждате, е одобрила автоматично коментара Ви, оставен с реалното ви име. Първият Ви коментар също бе одобрен много скоро след като сте го оставили, така че всичко е наред.
Тодор Христов
Тодор Христов 22.03.10 в 15:26
Няколко коментара от страницата ни във Facebook:
Iva Fazlova
Тъжна статистика…!?
Martina Genkova-Ivanova
Служителите по правило смесват личната си /не/удовлетвореност от работата с разтегливото понятие “лоялност”.. затова са малко спорни резултатите от анкетата. Една и съща “истина” пречупена през различните гледни точки на работодателя и служителя, ще покажат диаметрално противоположни резултати.
Elitsa Videnova
Според мен служителите тук все още нямат реално самочувствие за това какво правят за работодателите си. Човек започва да изисква повече, когато е напълно наясно, че: 1. със своята работа прави работодателя си по-богат и последният трябва да му е благодарен за това; 2… че с всяка минута работа за съответния работодател, служителят лишава себе си от собствено обогатяване и работа за себе си и работодателят трябва да е наясно с това и да му е благодарен; 3. че с всяка минута работа за работодателя си служителят отнема време от себе си, семейството си, здравето, приятелите, хобито и всичко, което прави живота паметен, и работодателят трябва да е наясно с това и да е благодарен; 4. че когато от теб изискват и ти даваш, трябва да ти се дава в замяна и това не е подарък, нито милостиня. За това не се моли и не се благодари; 5. че когато искаш някой да ти работи добре, трябва да направиш така, че той да иска да ти работи добре; 6. че в крайна сметка ултимативната благодарност и най-високата отплата, която служителят може да получи от работодателя си, трябва да бъде и не може да бъде друго, освен дял в компанията, така че от един момент нататък да работиш както за работодателя си, така и за себе си.
Katina Klyavkova
И според мен понятието “лоялност” е силно субективизирано. Изследването му е много ценно и интересно и затова би ми била любопитна статусна информация за извадката от 583 участници. Дали пък и поставеният в изводите важен въпрос “с какво според вас вашата организация изглежда лоялна в очите на хората ви?” също е добър фокус за анкета, допълваща картината?! 
Поздрави сърдечни!
Адриана Смилянова 22.03.10 в 16:25
Благодаря
Иво Илиев 22.03.10 в 16:35
Лоялността в работата е компромис за сигурност. В едно семейство мъжът и жената ще са лоялни един на друг до тогава, докато са сигурни, че са си лоялни един на друг. Незнам защо нещата се разглеждат двустранно, между работодател и работник? За мен има три вида лоялност – към работника, към работодателя и към компанията, в която се намират. Когато нещата се поставят двустранно, само между работодател и работник, всеки се чувства прецакан и ощетен (“бизнесът му зависи от мен”, “заплатата му зависи от мен”). Когато обаче работника и работодателя поставят нещата на равнище компания/марка, тогава единственото прецакано или развиващо се нещо е същата тази компания. Тогава именно лоялността между работника и работодателя е компромис за сигурност – сигурността на компанията, в която работят. Всеки сам си преценява дали цената си струва.
Прочетох по-горе един интересен въпрос, който са задали на интервю за работа: “Защо напуснахте предишната си работа?”. Това ме подсети как преди време един мой близък приятел радостно ми разказа как са го питали същото и той отговорил: “Напуснах, за да имате възможността сега да ми зададете този въпрос, докато ме интервюирате за новата ми работа при Вас. Бих напуснал и Вашата фирма по същите причини в бъдеще.” Мисля, че на подобни въпроси трябва да се отговаря с подобни отговори.
Dessy D 22.03.10 в 18:48
Към Иво Илиев:
И моят отговор беше подобен
Да, лоялността е и към служителя, и към работодателя, и към компанията. Но някой да е чувал за Мисията на своята компания? Така простичко изказана мисията, дори може и да не е написана…
Ивайло Миленков 23.03.10 в 08:30
Значи 43 % от работодателите са лоялни.
Добър резултат
Диян Дочев 23.03.10 в 09:28
Лоялноста е нещо, което трябва да се извоюва и заслужи.Важи и за работодател и за служител.За да я няма понякога, причините са и в двете страни.Повечето хора (в това число и работодатели)мислят че, някой им е “длъжен”.
Така че, нека всеки, който е отговорил че, работодателят му не е лоялен към него, да си зададе въпроса, какво прави за да заслужи тази лоялност.