Едни от ефективните методи за планиране и контрол в управлението на различни проекти са мрежовите модели.
За тях е характерно разчленяване на целия процес, по който ще се изпълнява проектът, на отделни “работи” (дейности).
За тези от вас, които участват в проекти, това е ясно. Участвайки в проект, вие сте получавали “късче” от определена “работа” (дейност). И вероятно знаете какъв огромен проблем се е създавал, когато някой от участниците не е бил стриктен в срока, разходите или ресурсите.
С какво могат да ни помогнат мрежовите модели, когато участваме в проект или когато управляваме проект?
Нека видим първо каква е тяхната история.
Мрежовите модели започват да се използват още от 50-те години на миналия век. Това съвсем не е случайно.
След специално проведените от правителството на САЩ и Харвардския университет в периода 1950-1955 година изследвания, се установява, че в проектирането, разработването и усвояването на нова техника и строителството на сложни производствени комплекси, съществуват два много сериозни проблема:
- Регулярно се провалят сроковете в договорите за изпълнение на проектите.
- Има системно превишаване на първоначалните разходи на обектите.
Разкрити били причините за съществуването на тези два проблема. Заключението било, че използваните методи за планиране и контрол не осигурявали нужната координация и контрол върху изпълнението на дейностите, сроковете и ресурсите.
Специалистите се насочили към търсене на нови методи в работата по проекти.
Морган Уокър и Джеймс Кели например, се захванали с усъвършенстване на методите на календарното планиране. Искали да го приложат в практиката по изграждане на нови предприятия, както и при извършване на текущите и капитални ремонти.
Тяхното изобретение е методът на планиране и контрол на изпълнението на проекти, известен с наименованието Метод на “Критическия път” (Critical Path Method - CPM).
Каква е същността на Метода “Критически път”?
Изхождайки от предпоставката, че всички процеси в даден проект трябва да се изпълняват в определена последователност, Уокър и Кели предлагат вместо лентъчните диаграми за календарно планиране (графиците на Гант) да се използват диаграми със стрелки (стрелкови диаграми) като инструмент, който отразява по най-добрия начин вътрешните връзки между звената.
Така те стават първите, които чрез мрежови модели, изградени на основата на теорията на графите, предлагат метода на установяване на критическия път за времето на изпълнение на проекта. Уокър и Кели използват еднозначни оценки за времето на изпълнение на всяка работа.
Приблизително по същото време в САЩ е разработен и метода PERT във вариант “Време”.
Това е също мрежови модел. В него за разлика от метода “Критически път”, не се използват еднозначни оценки за времето на изпълнение на работите, а вероятностни оценки за тяхната продължителност. По-късно били разработени и други модификации на метода, например PERT във вариант “Разходи”, както и PERT във вариант “Надеждност”.
Мрежовите модели се харесали на хората в практиката и това провокирало интереса на изследователите от Великобритания, СССР и други страни. Резултатът е създаването на десетки други системи за мрежово планиране и управление на проекти.
Като човек, който е изучавал мрежовите модели смятам, че в тяхното приложение има еволюция. Мисля, че става дума за следното:
Отначало мрежовите модели се използвали за разкриване на възможности за съкращаване на сроковете за изпълнение на проекта, но това не е било обвързано с анализа на материалните и парични ресурси по проекта.
След това развитие получила идеята за едновременен и комплексен анализ, контрол и оценка на времето, стойността и ресурсите, заложени в отделните работи в проекта. Именно затова и в PERT са били въведени няколко параметъра - “време”, “стойност”, “ресурси”. Разбира се, използването на тези мрежови модели е било възможно само чрез математически методи и електронно-изчислителна техника.
В последните години мрежовото планиране и управлението на проекти е характерно със системи за многопрограмно мрежово планиране и различни негови модификации. Това са системи, с които се прави анализ на няколко мрежови плана, в т.ч. и на ресурсите по проекта.
Исках да направя това уточнение, преди да ви насоча към възможностите на мрежовите модели с параметър “време” както от познавателна гледна точка, така и от гледна точка на вашата по-голяма увереност в използването му.
Следва продължение
Тази статия на Симеон Христов се публикува за първи път на страниците на NovaVizia.com.
Симеон Христов е основател и управител на “СИТА Мениджмънт Консулт” ООД - бутикова консултантска компания по управление, която работи за повишаване на ефективността на бизнес процесите на своите клиенти чрез правилна организация на човешки ресурси и професионална работа в екип.
Автор е на учебници за Висшите училища по “Основи на управлението” и “Управление на човешките ресурси”, продадени в завидни за тази ниша на книгоиздаването в България тиражи. Има над 150 публикации, сред които монографии, студии, научни статии, научни доклади от национални и международни конференции.
Известен е като един от създателите на първия български сайт за работа в екип www.Websita.com, който се посещава ежемесечно от няколко хиляди делови хора. Съавтор на “10-те златни правила за работа в екип” (Ciela, 2006).
Сайтът на Симеон Христов и колегите му от “Сита Мениджмънт Консулт” ООД е SitaManagement.com





3 Коментара
Управление на проекти и мрежови модели с параметър “време” (2) | NovaVizia.com - Издание за мениджмънт, бизнес и развитие на 06.06.07 в 08:06
[…] На много компании днес им се налага да управляват различни проекти. В Част първа на тази статия ви запознах с причините за появата на мрежовите модели с параметър “време”, с тяхното приложение и с етапите на развитието им. […]
NovaVizia.com за първи път в Wikipedia | NovaVizia.com - Издание за мениджмънт, бизнес и развитие на 12.06.07 в 08:06
[…] Управление на проекти и мрежови модели с параметър “време” […]
Топ 100 на статиите в NovaVizia.com за 2007г. на 21.12.07 в 10:12
[…] Управление на проекти и мрежови модели с параметър “в
Коментирай!