Днес затворихме последно анонсираната ни анкета с въпрос към вас “Съществува ли атмосфера на доверие във вашата организация?” Въпреки, че анкетата не е представителна, тя все пак отразява по красноречив начин отношението на 361 наши читатели, които дадоха своите отговори на въпроса в нея. Вижте какви са резултатите:
- Да, чувствам осезателно атмесфера на доверие в организацията – такъв отговор са дали 19% от участниците в анкетата;
- Не, няма атмосфера на доверие – такъв отговор са дали 42% от участниците в анкетата;
- Понякога има, понякога не – такъв отговор са дали 39% от участниците в анкетата.
В личния живот знаем много добре защо, кога и на кого можем да се доверим, както и да не се доверим. Доверието улеснява комуникациите, укрепва взаимоотношенията, става условие за вътрешен комфорт, стимулира ни да предприемаме различни действия, от които имаме полза.
Почти същото усещаме, когато сме изпълнени с чувството на доверие към колеги, към ръководители, към организацията. Почти същите ползи има и организацията, която се доверява на своите служители. Всичко някак си става по-лесно, а и по-успешно, когато има атмосфера на доверие.
Би следвало да предположим какво се случва в фирмите на тези 19% от участниците в нашата анкета, които считат, че работят в атмосфера на доверие. Там навярно всичко става по-лесно и по-успешно. Би следвало да допуснем и какво се случва на онези 81% от участниците в анкетата, според които в фирмите им няма атмосфера на доверие, както и че, доверието е колебливо – понякога го има, а понякога не. Доверието не е единственият фактор за добри резултати в работата и за успех, но все пак, доверието е важно!
А какво е доверие?
Едно от наложилите се в последните 15 години мнения за доверието е, че то е състояние на готовност за взаимодействие с някого (или с нещо). Състои се от 3 градивни елемента:
- Познание (информация) за възможностите и намеренията на друг човек;
- Вяра в собствените възможности;
- Готовност да поемеш риск и да се довериш на други хора, понякога и непознати.
Затова, когато мечтаете да имате повече атмосфера на доверие в работата си, е добре да мислите в тези три насоки. В тях има повече конкретика, отколкото в голата фраза: “Нека помежду ни да има повече доверие!”.
Потърсете отговорите на няколко въпроса, за да се ориентирате допълнително:
- Познавате ли добре колегите си, знаете ли каква е тяхната компетентност, тяхното отношение към вас, можете ли да повярвате в тяхната лоялност, последователност, честност, добронамереност? Достоверна и точна ли е вашата информация за колегите ви, или това са ваши лични мнения, за които нямате факти. Най-добре би било, ако съдите за колегите си по техни реални резултати – това всъщност са факти, които трудно биха могли да се оспорят.
- Познавате ли себе си? Вярвате ли си, че можете да се справяте с определена работа? Колегите ви познават ли ви, какво знаят за вас като служител?
- Вие готови ли сте на риск? Инициативни ли сте? Предпочитате ли да скривате зад гърба на колективната безотговорност, или излизате “с едни гърди напред”, когато нещо трябва да бъде свършено? Готови ли сте да работите с човек, когото не познавате, имате ли отговор на въпроса защо трябва да рискувате?
Надявам се да споделите в коментарите си още мнения повъпроса за доверието, което мечтаем да имаме в работата си.
{ 2 trackbacks }
{ 5 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Мартин 28.04.10 в 09:19
Жалко, надявам се скоро пак да има подобна анкета и климатът при онези 81% да се е подобрил. Това е може би най-важния фактор за успешното справяне със задачите!
ирина 28.04.10 в 10:34
Мисля ,че най-големия проблем с липсата на доверие във фирмите е нежеланието за поемане на лична отговорност и криенето зад колектива.Оттам и невъзможността да разчиташ на колегата. И се навързва верижката-защо аз да съм отговорен като на никой не му пука?
Кирил 28.04.10 в 21:57
Доверието е много важно в работата и сега се замислям, че всъщност то няма как да съществува, без човек да познава добре своите колеги, а те да познават него!
Благодаря за тази хубава статия!
Динка Божинова 30.04.10 в 10:27
Здравейте!
Смятам,че доверието трябва да е взаимно.Защото ако то е само от едната страна,то другата страда.Ще ви обясня защо мисля така.Преди две години постъпих на работа ,след като бях без работа няколко години и бях тотално обезверена ,смятах,че повече не е възможно да работя някъде.Бях обзета от мрачни мисли и притеснения,получих диабет и още други неща.Но както става понякога,получих предложение да започна работа след успешно завършени два курса в общината в нашето населено място.Да съвсем неочаквано,но започнах в счетоводния отдел на общината.Работата беше за определено време и аз не хранех големи надежди да остана след уговорения срок,но все пак беше работа.Започнах с голямо желание да навлизам все повече и повече в работата и да съм полезна с каквото мога на колегите ми и това беше оценено от главния счетоводител и от колегите ми всички поискаха да остана и говориха с кмета на общината да ме остави на работа.След доста притеснения от моя страна получих заповед за нова длъжност ,но свързана в помощ на счетоводството.Бях доволна и щастлива от това,защото се сработихме с колегите и работата ни вървеше доста успешно.Докато се случи следното:касиера на общината получи заболяване,което не му позволяваше да е на работа и трябваше да го замести спешно някой ,защото предстоеше изготвяне на заплати и длъжността е такава,че не може да няма човек на това място.Понеже нямаше подготвен човек ,който да замести веднага касиера,главният счетоводител каза да вземем решение,кой да заеме тази длъжност докато се намери човек,който да я заеме.Да и аз тогава предложих да им помагам с каквото мога за да върви работата.Глвният счетоводител тогава ми каза,по подготвен от тебе на тема компютри няма тука при нас,за това започни ти,а ние ще ти помагаме с каквото знаем за да навлезнеш в работата.Изискваше се умения да работиш със специална програма,които аз притежавах,но не бях работила като касиер никога.Приех,при условие,че ще ми помагат да навляза в същността на работата.И така назначиха ме като касиер и започнах да се уча на много неща,които до момента не знаех.Все пак с помощта на колежките се справях доста успешно и навлязох бързо в работата.Да ама не-както казва журналистът Петко Бочаров!Започнах с голям ентусиазъм да работя даже вървите два месеца седех до 20 часа за да се справя със всичко,въпреки,че си биех инсулина в 19 часа.Но работата върви ,ако има,кой да оказва съдействие в момента в който е необходимо.Например-след изплащането на заплати,трябва да се подадат декларации за осигуровки в НАП най късно до 2-3 дни след изплащането на заплатите.Да ама аз като ги подготвя,трябва да ги разпише и гл.счетоводител и кмет,от главната няма проблем-разписва ги и готово,но нашият кмет ,понеже се счита за недосегаем-казва остави ги тука а аз ще ги подпиша,когато имам време.Да добре аз естествено ги оставям ,защото кметът е заета личност и си мисля до няколко часа ще ги имам подписани.Да ама не-”днес не мога да подпиша,ще видя утре дали ще успея” и т.н два три дни,при което, аз се ядосах и помолих да ме приеме.Днес-не могло,защото имало гости от някаква телевизия утре трябвало да пътува за София по работа и така две седмици при положение,че има срок от 2-3 дни след изплащане на заплати.То не е само до осигуровките,поднасям за подпис придружително писмо,което излиза от програмата за болничните с дата ,а ми е отговорено:”днес няма да подпиша,защото имам много важна работа,когато намеря за добре,тогава ще подпиша”.Е да ама хората,които са били болни са им необходими тези средства.Така една седмица,на следващият месец пак и така се забатачваше работата,че аз вместо да съм спокойна ,че имам работа и да ми се подобри здравето започнах все повече да вдигам захарта и да се чувствам все по зле.Знае всеки,че касиерската работа е отговорна и от нея зависят много неща в каквото и да е предприятие,а камо ли в община-но при нас всичко зависеше от благоволението на кмета.И от къде идвала тази работа,защото съм назначене от предишния кмет,който след изборите вече не беше кмет,а аз съм назначена от него ,но имаше договор с бюрото по труда и за това ,без никакви протекции от когото и да е започнах работа там,а не защото съм била с връзки и какво ли още не .Как след това да имам доверие,като от най-високо ниво го губя.Нали всички се стремят да работят защото,от нас зависи благополучието на цял град ,на всички хора.Като не им изплатят навреме болничните,как да живеят;като не внеса навреме осигуровките в НАП-като отидат на лекар-им казват ,че не са осигурени.Е за какво тогава работя-за да получавам упреци от работници и служители,от граждани също и то без да съм виновна за това.Издържа ли се това дълго време според вас.Аз издържах една година и не можах повече.Но и да напусна не можах ,защото ми каза докато не ти намеря заместник не можеш да напуснеш-да аз зная ,че съм материално отговорно лице и не мога да напусна току така,но никой и не търсеше решение.Те явно си мислеха,че ще се успокоят нещата и пак по старому.И може би щеше да стане така,но здравословното ми състояние рязко се влоши,вдигнах рязко захарта,получих и остра криза-остри болки от дископатията,която ми откриха и не можех да ходя,а касата се намира на третият етаж и от болки еднам се изкачвах до там и в един прекрасен ден просто ми стана лошо и ме закараха в болница,където ме приеха веднага и останах там близо три седмици,през които бяха намерили човек,който да ме замести и след като изляза от болницата да издам и да ме освободят,но нашият кмет нали е наръчен реше да ме освободи докато още бях в болница.Освободи ме и след като излязох ме викаха да издавам,а аз ходех на ден по два пъти на процедури и нагревки и пътувах до болницата всеки ден.И все пак в края на краищата издадох всичко,като сигурно очакваше кмета да имам я липси я нещо нередно в работата си ама аз нали съм честна и почтена-от заплатите на хората като им давах са ми оставяли на бюрото по две по пет по десет стотинки ,които не съм вземала и бях ги събрала в една кутия за да имам да давам дребни когато изплащам заплати или връщам ресто,когато се налага за издадени фактури и т.н.е бяха се събрали 23 лева от стотинки,които заприходиха,защото съм ги оставила там.Защото никога не ме е блазнило да взема нещо чуждо от когото и да било.Та кажете ми как човек да се довери от тук нататък на когото и да било!
Мариела 08.05.11 в 07:54
За да съществува “Доверието” първо трябва всеки да е възпитал в себе си “Своята етика”. Глупаво е да се говори от позиция, “че млякото ще бъде вкусно, защото каймакът е хубав”.