Светът е пълен с наши проекции върху различни равнини и повърхности. Какво е снимката в любимия албум, какво е Facebook профилът ви, какво са най-добрите приятели, дрехите ви, ценностите… Всичко това са проекции на вашите тяло или личност върху различни реални или виртуални повърхности.
А каква е проекцията ви върху повърхността на бизнеса?
Чували сте за Стив Джобс. Чували сте за Джон Кехоу, Джордж Сорос… Вероятно познавате биографията им, чели сте техни книги, използвате продуктите им. Тези хора имат невероятно ярки проекции на личността си в бизнеса, но биха ли били проекциите толкова ярки, ако бяха оставени от нещо семпло, сиво и безлично?
Нека разгледаме бизнес средата като повърхност, върху която се отразяват различните личности. Нека даден бизнес бъде отражение на личността, която го е създала. Във всички случаи от досегашния ми опит бизнесът на даден човек зависи изключително от личните му качества. Нещо повече, разглеждайки бизнеса като отделен организъм откриваме много прилики между личността, създала го и самия него. Приликите са изразени в много области и личностни качества:
- Предмет на дейност
- Начин на вземане на решения
- Новаторство/инертност
- Отношение към партньори
- Отношение към клиента
- Гъвкавост
- Планиране
Тогава какво е необходимо, за да развиете бизнеса си? Ако искате сянката ви върху асфалта да порасне, трябва и вие да пораснете. Така е и с бизнеса. Необходимо е да не спирате да се развивате, за да може създадената от вас компания да ви следва. Тя не бива да ви изпреварва.
Историята е пълна с хиляди примери за хора, стартирали компания, минала през някакво развитие и фалирала, защото основателят й е на същото ниво, на което е бил при старта на компанията. Нима вашето отражение в огледалото може да съществува без вас? Или искате то да расте, а вие да си седите същите?
В тази ситуация е нормално размиването на понятията за личностно развитие и бизнес развитие, което наблюдаваме напоследък.
Може би терминът „душа” на даден бизнес да не е точен, но какво е фирмената култура на дадена компания (визирам реалната, а не разпечатаните красиви приказки в брошури)? Не е ли тя групово отражение на всички работещи в дадената фирма? Разбира се, всеки участва с различна тежест във формирането на груповия образ. В една формална или не група хора тежест има всеки един от тях. Всеки участва и сам е отговорен за участието си! Понякога това е трудно забележимо в компании със силно изразена йерархия, но винаги е така.
И какво, ако тази теория е вярна?
За предприемачите, които сами създават бизнеси това значи, че имат две алтернативи. Трябва да са в непрекъснат процес на развитие и обучение (1) или да се примирят с бизнеса си на това му ниво и да не се опитват да го разширят сами (2).
За хората, работещи като служители в компания верността на теорията би означавала, че е време да поемат отговорността си за случващото се. Да не търсят покровителство под нечия решителност, а сами да проявят инициативност и решимост за действие.
Много често пренебрегваме личностните си качества и се „вкопаваме” във фирмени проблеми, търсейки решение от нивото, на което е създаден проблема. Да, но за да намерим решението, трябва да се издигнем над проблема, да го погледнем в перспектива, тоест да се откъснем от проекцията си и да се вгледаме в оригинала.
Значи всичко зависи от нас самите! Няма оправдания за евентуални проблеми. Не са виновни клиентите, които искат повече, отколкото ни се иска да им дадем, или партньорите, които … също искат повече, отколкото ни се иска да им дадем.
Колкото и да бягаме и да търсим решенията навън, те никога не са плод само на външни фактори. Най-често проблемите са микс от външни и вътрешни, които не могат да се решат с модел само за едните. За всеки проблем е необходим индивидуален подход, безмислено е да търсим панацея!
* * * * *
Тази статия на Мартин Пепелджийски се публикува за първи път в NovaVizia.com. Благодарим ти, Мартине!
Мартин Пепелджийски от Абиком ООД се занимава с разработка нискобюджетни Интернет сайтове, както и различни онлайн проекти. Участник e в създаването на Усмивка – Щастието като път!, Моят цвят и други.
{ 2 trackbacks }
{ 12 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Илия Кузманов 29.04.10 в 13:44
Истинската човешка култура е генератора на прогреса , а другото е краткосрочни , някакви резултати.
Благодаря за хубавата статия!
Кирил 30.04.10 в 06:55
И на мен статията ми хареса и наистина се замислих за следното:
Ако един човек е немърлив, и фирмата му ли наистина ще бъде немърлива, да речем по отношение на клиентите си?
Ако един човек е разсеян и не помни дълго – по подобен начин ли ще бъде отношението към клиентите?
Не мога да намеря точен отговор за себе си и на въпроса – как да се решат едни фирмени проблеми, ако всъщност те са проблеми на личността на собственика на фирмата??
Поздрави за статията!
Мартин Пепелджийски 30.04.10 в 07:53
Здравей, Кирил,
Не смея да обобщавам, но в опита ми до момента е точно така. Примера с немърливостта, комбинирана точно с разсеяност съм го виждал наживо в една фирма. Предаден бе в отношенията към клиента 1:1!
Поздрави и хубав ден!
Мария Гунчева 30.04.10 в 09:42
В статията има много истина!
Личността има своята проекция във всяка област, в която се прояви.
А повечето вътрешнофирмени проблеми имат в основата си неразрешени личностни проблеми на създателя им и опитът те да бъдат компенсирани в бизнеса!
Мерси и хубав ден на всички!
Мартина Иванова 30.04.10 в 10:18
Добра мисъл и статия
Споделям мнението на автора – действително особеностите и характеристиките в личността на собственика/управителя/ на фирмата се проектира и отразява върху естеството на бизнеса във всичките му аспекти. Ако шефа е немАрлив, това рано или късно ще се отрази негативно на бизнеса. Освен може би в изолирани случаи, когато шефа всъщност почти не участва в управлението на бизнеса, а добрата съдба го е “снабдила” с качествени мениджъри. Вероятности… 
Мая Стоянова 30.04.10 в 11:19
Поздравления за статията!
Всичко, което пишете е толкова вярно! Аз не само съм убедена в това, но напоследък все повече мисля по този проблем и съм стигнала до същите изводи. Един ръководител може да издигне или да съсипе една компания в зависимост от персоналните му заложби, психология и дивиации. Личностовите му проекции влияят върху всички сфери на бизнеса – организация, комуникация, умение за създаване на екип и обединението му в интерес на общата кауза т.е. лидерски умения и възможности за хоризонтална комуникация, избор на стратегия за постигане на целите, мотивация на служителите.
Благодаря и хубав ден!
Кремена Джорджева 30.04.10 в 17:43
Няма как да не свържа статията на г-н Пепелджийски със статията на г-жа Христова и резултатите от анкетата за доверието във фирмите. Един аспект от проекцията на личностните качества на собственика/мениджъра във фирмата. Доколко всеки един от служителите ще може да промени отношението на собственика? Как?
И аз мисля, че основната линия на взаимоотношения и управление се определя от личните качества на този, който държи властта във фирмата.
Маргаритка Гайдарова 30.04.10 в 20:39
Цялата статия ми напомня максимата: Ако мислиш,че можеш – значи можеш!
Ако мислиш, че не можеш – значи си прав!
Ако човек може да промени себе си в положителна посока, това той може да направи с всичко около себе си!
irina 01.05.10 в 15:03
Много ми хареса статията!Поздравления!
Мария 03.05.10 в 08:02
Значи, в крйна сметка организацията на фирмата е по-близо до органичен строеж (и следва да се управлява като градина), отколкото до технологичен (а не като машина). Да видим кога организационните и бизнес консултантите ще си настроят работата на тази вълна. Към момента – продават единствено инструкции за пускане в експлоатация и използване на “машини”.
Мартин 03.05.10 в 10:32
Здравейте, Мария!
В момента отношенията между хората (понякога) се разглеждат като тези, които сте споменала – машина-машина. Какво остава за инструкциите за фирмено управление!?!
Все още чувам твърдения, че в бизнеса няма и не трябва да има емоции.
Интересно ми е мнението на другите пишещи и четящи тук … Считате ли, че емоциите в бизнеса трябва да се подтискат?
Бойко Проданов 03.05.10 в 11:43
Здравей, Марто:)))
Със сигурност компанията, която управляваш и/или ще управляваш може да е спокойна за Бъдещето си:)))
Сянката и ще расте с всеки изминал ден, благодарение на това, че продължаваш да се развиваш и учиш:)))
Относно емоциите, според мен не трябва да се потискат, а да се управляват:)))
Поне това имам предвид, когато го казвам:))))
Поздрави,
Бойко Проданов