В статията си “Полезна и безплатна реклама чрез лекторство” колегата Георги Танев поставя на преден план идеята да се прилага лекторството като форма на “безплатна реклама”, като прилага доводи, актуални за коренно различен пазар и коренно различна маркетингова група от българската пазарна реалност.
В следващите редове, аз ще се опитам да изложа доводи, които противоречат на направените заключения.
Нека да започнем върху въпроса безплатна ли е такъв род реклама?
Ако изпозваме средствата на икономическия анализ и на cost-benefit анализа, както и някои похвати от Decision Мaking, ще успеем да вникнем по-дълбоко в проблема.
Първият очевиден фактор е алтернативното време на лектора. В повечето случаи, вероятните лектори биха получили повече материални и нематериални възможности чрез оползотворяване на предложения половин час в работа или в почивка. В случая, те имат монетарен стимул да го направят.
Ако заложим на чистото удовлетворение от 30 минутна лекция, то това би бил недостатъчен стимул такава лекция да бъде проведена.
Сега да се съсредоточим върху реалността на пазара в САЩ. Системата на образование в Щатите е дълбоко пазарна, като гимназиите и университетите, поради частния си характер, имат силни връзки с частния бизнес – нещо, противоположно на почти монополното държавно образование в България.
Взаимовръзката образование-частен бизнес, както и средствата, с които разполагат частните учебни заведения там, са пряк финансов и performance стимул за провеждането на подобен род презентации. Нещо повече, частният бизнес “следи” и селектира кадри в зародиш, поради финансовия стимул на евтина и квалифицирана работна ръка.
Поради тази причина, лекторите в САЩ са най-често платени или от фирмите, или от учебните заведения, или от двете.
Чисто пазарно погледнато, липсата на подобен вид лекции, говори за липсата на пазарна нужда от тях, следвателно за тяхната нерентабилност и ненужност.
Неоправдани са и потенциалните средства за изготвяне на брошури за дадена специалност и професионална насока. Това е типичен spill over ефект, който може да мотивира тaргетната група да се насочи към дадена специалност, но не и към въпросната фирма.
В заключение, познаването на пазарните и управленски принципи е ключът към маркетинга, всичко излишно е само един допълнителен разход, който уронва конкурентноспособността на фирмата.
Тази статия на Йосиф Йосифов се публикува за първи път на страниците на NovaVizia.com.
Благодарим ти, Йосифе!
Йосиф Йосифов е студент-асистент 2-ри курс в Университета Otto-fon-Giurike, Магдебург, Германия, специалност “Икономика и мениджмънт”.
Специализирал е “Икономика и мениджмънт на здравеопазването” в Агенцията за икономически анализи и прогнози към Министерството на Финансите (Февруари-Март 2007).
{ 5 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Иван 24.04.07 в 09:48
Моите уважения към Йосиф, но мисля че коментарите му са повече теоретични, а не практично ориентирани и се усеща липсата в тях с реалността. Малко ми е странно даже защото учи в Германия, а разсъждава като типичен българин. Защо не даде пример от Германия,а дава такъв от САЩ. Аз лично не мисля, че и образованието ни е толкова зле, пък другаде било доста по-добре. Младите хора в БГ почват да работят още от студенти, което даже според мен е по-добрият вариант да навлезеш в практиката, отколкото да ти преподават с по-практическа насоченост в университета. Фундаментът е важен, а след завършването е доста по-трудно да отделиш време за него, а без него може да вършим едно нещто доста добре, но трудно ще развием нещо ново.
Това е личното ми мнение.
Йосиф Йосифов 24.04.07 в 20:41
Благодаря за коментара. Искам да изтъкна няколко факта за Германия:
1. Образованието тук почна сериозно да се либерализира, което повиши конкурентноспособността на сектора.
2. За повечето специалности като Европеистика или Икономика, както и за всички видове инженерство практиката е задължителна.
По правило, специализациите в Германия са по един семестър(3-5месеца) и в повечето случаи или са неплатени, или ниско платени.
Как седят нещата с лекторството:
- Имаме регламентирана практика специализациятa да е задължителна от университета, което мотивира студентите да работят и без пари.
- Имаме силен финансов стимул от компаниите да изпращат лектори, на които СЕ ЗАПЛАЩА.
Нито едина от тези предпоставки не съществува у нас, за съжаление. Примерите с Германия, могат да продължат, като например, че е регламентирано наличието на гост- професори всеки семестър, че се организират курсове с гост- преподаватели, за които СЕ ЗАПЛАЩА и т.н и т.н.
Третата разлика е, че вече почти в цяла Германия, таксите за държавните университети са между 500 и 1500 евро, което допълнително способства за тяхната конкурентноспособност.
Зa съжаление, ако продължа, ще си е ца нов пост.-)))
Antonil 16.05.08 в 15:39
Не разбирам на места какво искаш да кажеш Йосиф. Първо казваш че образованието се либелизира- незнам какво имаш предвид с това, а после казваш че практиката е задължителна в Германия, аз не мисля че това е либерализация в смисала който аз разбирам тази дума. Второ практиката в германия съвсем не е задължителна в някои програми особено международните които се изучават изцяло на английски каквато впрочем има и в университета в който ти учиш. Мога да ти кажа и защо не са задължителни стажовете за международните програми. Това е така понеже предметите се изучават изцяло на английски а в Германия например никак не е лесно да започнеш стаж без немски език понеже 95% от компаниите го изискват .
Tsanko 11.02.09 в 14:59
Spodeljm tova koeto kazvat kolegite,no donjkade, tai kato vsi4ko e tolkova nepredvidimo,4e nie samite trjbva da sme v 4as za mnogo nesta!Trjbva da otgovarjme na predizvikatelstvata na novoto vreme,i da sme po-gavkavi ina4e 5alna ni maika!5elatelno e teorijta i praktikata da varvjt raka za raka!
Tsanko 11.02.09 в 15:06
Сагласен сам с вас!Надявам се да продължи дискусията!
Благодаря Ви,за коректността!