Студентски кредити, високи такси и качество на образование: Има ли връзка между тези три неща?
Това е един от въпросите, които Красимир Лаков разглежда в своята статия “Студентско кредитиране: страшно ли е или само така изглежда” публикувана наскоро в Dnes.bg.
В статията има няколко ключови тези:
- Българските университети се конкурират “пряко” с европейските и американските университети.
- Не са високите такси причината, която отблъсква студентите, а лошото равнище на преподаване и лошият авторитет на учебното заведение.
- Запазване на малкото класни университети с помощта на високи студентски такси и кредитиране.
- Поставяне на “високи” цели от страна на българските университети в областта на качеството на преподаване и качествен преподавателски състав.
В системата на висшето образование съм вече 36 години. Ако прибавя четирите си студентски години, това прави точно 40 години “опит/стаж” в тази сфера.
Не е за вярване, но през това време чувах едно и също от страна на ръководствата на университети - “Нашата цел е да подобрим качеството на учебния процес!”
Толкова ли беше непостижима тази цел, Боже мой, че все още не можем да я постигнем?!
Във връзка с това си мисля следното:
- Ако държавата осъзнава какво означава висшето образование за просперитета на самата държава, то как стана така, че толкова години стратегията за висшето образование доведе висшето образование до неособено висока конкурентоспособност? Аз лично мисля, че това не е случайно.
- Ако университетите се конкурират с европейски и американски университети, дали са готови за това? Имат ли “сетивата”, “възприятията” и усещанията какво при тях не е както трябва? Дали пък не се радват само на това, че “и тази година си осигурихме студенти”? Аз лично считам, че е точно така, уви.
- Ако студентските такси станат високи, по какъв магически начин това ще се отрази веднага на качеството на преподаване? Аз лично считам, че една немалка част от преподавателите са свикнали с рутината и не горят от желание да подобрят личното си качество, уви.
За справка, погледнете докладите от самооценките на университетите - “всичко цъфти и вързва”, самокритиката е просто завряна в ъгъла.
В резюме: приветствам студентските кредити и по-високи такси, но не приветствам мита, че автоматично това ще повлияе на по-високото качество на преподаване.
Имам препоръка човешките ресурси в университетите да се управляват по правилата на съвременното управление на човешките ресурси, а именно:
- Ясни показатели и критерии какво означава качествен преподавател и качествено обучение.
- Набор и подбор на нови преподаватели съобразно тези критерии, а не само по знания в съответното направление.
- Обучение и план за развитие на преподавателите не само в областта на изследователската им работа, но и в професионализма на преподаване.
- Оценяване на работата на преподавателите и възнаграждения не според количеството часове, а според това как “се покриват” стандартите за качество.
На фона на това, разбира се са нужни и други елементи на корпоративното управление, като например: целеполагане, по-съвременни форми на организационна структура, ценности, които стимулират “качеството”, лидерски, а не административен стил на управление.
Изложих гледната си точка с едно единствено съображение: Когато правим промени във законодателството, би било добре да обмисляме “цялостната картина”, по възможност от “всеки ъгъл”, за да знаем какво е това, което ще се случи след промяната.
Поне такава е философията за управление.
15 Коментара
Атанас Янев на 25.04.07 в 21:04
Искрени поздравления за гледната ви точка
Ако 1/5 от колегите ви бяха с вашето мислене и нагласа - нещата щяха да са коренно различни …
shro на 25.04.07 в 23:04
Как високите такси помагат на образованието?
Като спират достъпа до него.
Атанас Янев на 25.04.07 в 23:04
shro, учил ли си наскоро в някой ВУЗ
shro на 26.04.07 в 22:04
да
Тодор Христов на 27.04.07 в 08:04
Shro, висшето образование в пазарните икономики е продукт с дългосрочно, инвестиционно предназначение, не е социална дейност или милостиня.
В този смисъл, ниските такси са път без изход. Всички виждаме какъв е резултата от ниските такси - “Учи мама, да не работиш” и 1 000 000 млади хора с дипломи и с минимален шанс за реализация по специалността си.
Но, както става дума в статията по-горе, високите такси не довеждат до автоматично по-високо качество на продукта на университетите. Не в това е проблема. Има други неща, които най-напред трябва да се променят - хората, които създават продукта. Защото, да определяш висока цена на продукта си, който се прави от непригодни и немотивирани хора (преподаватели) също е анти-пазарна логика и път без изход.
Георги на 28.04.07 в 11:04
Високите такси са бариера и за онези които трябва да работят за да си ги плащат, а ако посещават редовно или дори понякога учебното заведение, тогава работа на пълен работен ден или друга в която да може да се разчита на тях като към служители, може да се работи но при голяма доза късмет и риск. Относно стипендиите - те понякога са недостатъчни и се дават за определени резултати, които са на базата на образователната система в момента. Решението е да се подобри функционирането на цялата система, което от своя страна засяга доста интереси и променя инче угодната на някого ситуация в момента. Все пак държавата харчи за висше образование на студент повече отколкото някои държави с напреднали икономики.(сп. Политики има интересни теми и статии по въпроса за Висшето образование)
shro на 29.04.07 в 07:04
Тодор Христов, образованието не е само продукт, а право на всеки човек. Не е справедливо да се поставят високи бариери, пред хората, които искат да учат, независимо, какво е казвала майка ти. Според мен и тя ще се съгласи, че е по-добре 1 000 000 млади хора с дипломи, отколкото 990 000 неграмотници. По-добре да мислиш как да станеш по-умен, вместо за това как да държиш другите глупави. И въобще високите такси нямат нищо общо с качеството на образованието.
Тодор Христов на 29.04.07 в 09:04
shro, не е лошо да се прави разлика между “образование” и “висше образование”. Последното не е задължително за никого в цял свят и не е социална дейност, а и липсата му не те прави автоматично по-глупав.
Но да не изместваме темата на статията.
Svetlio Blyahoff на 03.05.07 в 06:05
Аз съм на мнението на г-н Христов. Аз в момента съм студент и виждам, че има страшно много хора, които са студенти само за да не ходят казарма (примерно) или да живеят в Студентски Град защото там има хубави дискотеки.
Най-популярният израз, който се чува навсякъде в последно време е: “Аз съм безработен вишист.” И се търси причината в държавата, защото няма къде да наеме толкова вишисти, вместо в университетите, които не са подготвили специалисти.
На висшето образование трябва да се гледа като икономически продукт. Повишаване в цената ще стесни пазарната ниша, което ще увеличи конкуренцията между университетите, и съответно качеството на крайния продикт.
shro на 03.05.07 в 23:05
Ти приятелю, ако покажеш способности винаги ще се намери кой да те вземе на работа. Нещо не му достига на това оправдание с многото висшисти.
“Стесняването на пазарната ниша” не означава автоматично покачване на нивото на качеството. Означава само превръщането на “продукта” в луксозна стока. А ние чия полза търсим? Тази на обществото или тази на университетската администрация?
Дилемата е проста: образована нация или манипулируема тълпа. Вие кое предпочитате?
Деница на 04.05.07 в 00:05
Високите такси биха били бариера за едни, а за други - мотивация.
Аз учих в американската система, заради качеството на образованието и въпреки цената му. Но пък като си давах сметка колко струва всеки един час, всяка една минута, това ми помагаше да се отнасям по-сериозно и да се възползвам максимално от всички възможности. А също и да поддържам успеха си висок, за да не загубя стипендията си.
Едновременно с това има и други образователни системи, които са силно субсидирани от държавата, лесно достъпни за всички желаещи и… безмилостно взискателни към всеки, който се окаже в тях. Така всички получават шанс, но дипломата е само за онези, които си я заслужат.
Цената, която студентите плащат за следването си не е определяща за качеството им на образование.
По всички други точки съм съгласна с Татяна
Svetlio Blyahoff на 04.05.07 в 14:05
Съгласен съм с Деница.
Не е сигурно, че цената ще определи по-голямо качество на образованието от страна на университета, но ще повиши мотивацията на студентите, което отново ще доведе до по-добър краен ефект.
Мисля, че същият ефект може да се постигне и чрез повишаване нивото на кандидатстудентските изпити, което едва ли ще стане, защото университетите нямат интерес от това.
Георги на 04.05.07 в 15:05
@shro това със способностите е много относително. Познавам хора с умения и може би талант които могат да работят много добре, но или не са попадали на добър работодател или въобще не са работили по специалността си и използвайки уменията си. Има един ключов момент HR и шуробаджанащина- преди да покажат на какво са способни. Останалите случаи са упорство в търсене на работа и щастлива случайност някой да види на какво си способен. Самият аз все още нямам представа как ще работя това което най-много ми харесва, за сметка на това има вероятност да работя и да получавам добри пари в сфера за която несъм получил знания и т.н. от образователната ни система.
shro на 05.05.07 в 07:05
Разбирам че всички сме съгласни, че цената не определя качеството, а що се отнася мотивиращия й ефект, смятам, че той не е жизнено необходим. Който иска да учи не се нуждае непременно от подобни стимулатори. А и те винаги съществуват в лицето на образованието в чужбина.
Що се отнася до HRа и шуробаджанащината, Георги, така е. Трудно е някой да види потенциала, който притежаваш. Това което можеш да правиш е да се усъвършенстваш и да търсиш нови възможности. Ако не можеш да намериш работа по специалността си, значи просто в момента не си струва да работиш точно това.
Димитър Н. Митев на 21.05.07 в 12:05
За изход от кризата в икономиката (голямата депресия 1929 – 1933 г.) Дж. М. Кейнс препоръчва преструктуриране на губещите отрасли и насочването на средствата в други – актуални за момента, като доминантата в дялово отношение е преоритет на Държавата! Качеството на образованието и здравеопазването в една държава би следвало да са цел номер едно – докъде може да стигне една болна и необразована нация?!
Най-лошото обаче в България тръгва все още от държавните структури, от началното и средно образование и се пренася в Висшето! Как се назначава Начален „Учител” незнаещ автора на „Червената шапчица” и кои са страните в конфликта през втората световна война например и как се става „Професор” по „Икономика” ако постоянно разменяш местата на Ординатната и Абцисната ос???
Коментирай!