Онзи ден имах възможност да прекарам близо 4 часа в Двореца на спорта и културата, където се проведе зонален турнир по модерни танци за деца. Бе много интересно, гледах различни стилове и съчетания.
Силно впечатление ми направи една многобройна и шумна група деца от Добрич, основно момичета. Те буквално бяха превзели залата – щъкаха навсякъде, подкрепяха с писъци и викове съчетанията на съотборничките си, скандираха, радваха се, плачеха…
За никого в залата тези деца не останаха незабелязани, а в крайна сметка май се оказа, че представителките на школата от Добрич обраха почти всички призови места в различните възрастови категории.
Какво, освен колоритното представяне, ми направи впечатление в групата по модерни танци от Добрич?
- Треньорката на групата от Добрич стоеше винаги изправена в средата на залата при всяко изпълнение на нейна възпитаничка. Заемаше централна позиция, за да може да поддържа контакт с децата.
- Децата я търсеха с поглед преди да започнат съчетанието си и в хода на цялото им изпълнение имах чувството, че гледат към нея. Треньорката от своя страна ги окуражаваше всеки път, когато видеше, че децата се справят добре с някой труден елемент – вдигаше одобрително палец нагоре, пляскаше с ръце, усмихваше се.
- След края на всяко съчетание едно по едно децата идваха при треньорката си, получаваха поздравления, след което започваха заедно да наблюдават и окуражават съотборничката им на игрището.
И така, много пъти, от които аз запечатах само няколко момента (на снимките).
Какъв чудесен пример за мениджмънт и лидерство! Не бях очаквал, че ще видя нещо подобно именно на турнир по модерни танци за деца.
А сега, няколко въпроса за размисъл:
- Често ли вашите мениджъри са близо до вас в трудни, отговорни моменти? А колко често не са до вас, въпреки че имате нужда от тяхната опора и подкрепа?
- Често ли вашите мениджъри ви окуражават, насърчават и стимулират, когато се справите с трудна задача или направите нещо хубаво? А колко често не правят това, въпреки че имате нужда от обратна връзка?
- Често ли вашите мениджъри и колеги искрено се радват на вашите успехи и съ-преживяват заедно с вас неуспехите ви? А колко често сте сами в трудни моменти, без наоколо да има някой, който да ви подаде ръка?
Във въпросния ден треньорката по модерни танци от Добрич ми показа нагледно как се ръководи ефективно. Поздравявам я за всички първи места, които спечелиха нейните възпитанички и възпитаници!
{ 7 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Севдалина Мавродиева 24.04.07 в 15:35
Здравейте,
Току що Вашата статия за групата от Добрич бе прочетена дословно по радио “Добруджа”. От там научих за Вашия сайт.
Аз съм треньорката на групата, т.е. на зонална танцова организация “Алексия” – Добрич. Благодаря за коментара по мой адрес!
Уважавам способността Ви да работите, докато почивате.
Борислав Димчев 24.04.07 в 21:51
Аз съм Борислав Димчев от ЗТО “Алексия”. На конкурса във Варна спечелих две първи места. Благодаря на моята треньорка Севдалина Мавордиева за подкрепата и подготовката!
Тодор Христов 24.04.07 в 22:30
Бориславе, игра много добре. Гледах те. Браво!
Ana mariq 25.04.07 в 09:43
Здравейте, аз съм Ана Мария и съм възпитаница на ЗТО”Алексия”. Спечелила съм много златни медали в България и съм един от финалистите в Германия, ВСИЧКО ТОВА ДЪЛЖА НА НАШАТА ТРЕНЬОРКА, КОЯТО ВИНАГИ НИ ПОДКРЕПЯ И ОБИЧА. БЛАГОДАРЯ Й ОТ ИМЕТО НА ВСИЧКИ ДЕЦА ОТ ЗТО “АЛЕКСИЯ”.
veneta 25.04.07 в 16:06
‘Алексия’ е номер едно в цяла българия!!!
Соня 11.01.10 в 12:13
Г-жа Мавродиева да забелязва всички деца от групите,а не определени и винаги едни и същи.Останалите деца се чувстват пренебрегнати от нея и от награждаваните винаги едни и същи деца.Последен случай-награждават се винаги пак същите деца с трика ,а останалите гледат разочаровани отново.При тези изпълнения на госпожата ,мечтите и желанията на останалите деца остават зад очилата й.
Едни мама и тати от Добрич
Соня 11.01.10 в 12:13
Г-жа Мавродиева да забелязва всички деца от групите,а не определени и винаги едни и същи.Останалите деца се чувстват пренебрегнати от нея и от награждаваните винаги едни и същи деца.Последен случай-награждават се винаги пак същите деца с трика ,а останалите гледат разочаровани отново.При тези изпълнения на госпожата ,мечтите и желанията на останалите деца остават зад очилата й.
Едни мама и тати от Добрич