Традиционното приключване на учебната година в училищата в края на месец Май е подходящ повод за размисъл на едно от най-важните управленски действия – оценяването. Ще използвам метода на аналогията, за да сравня оценяването на учениците в училище с оценяването на служителите. Надявам се силно фактите, които излагам да провокират у вас поуки за този управленски процес, който за съжаление у нас нерядко е или подценяван, или неправилно прилаган. Във всеки случай това нанася немалко морални и материални щети както на служителите, така и на организацията.
Един пример
Моята внучка – София, която завърши ІІІ клас преди броени дни, получи на лист хартия т.нар. “Характеристика на ученика за учебната 2009/2010 година”. Тази характеристика е изготвена от класния ръководител. Има изходящ номер и подписи от класния ръководител, директора на училището, родителите.
Отделно от характеристиката моята внучка, както и всички нейни съученици, получи и бележника си с оценки. В него са отразени “текущите”, “срочните” (“месечните”), а така също и крайните “годишни” оценки.
Вълненията на децата за характеристики и бележници с годишните оценки са разбираеми. Вълненията на родителите – също. И характеристиките, и оценките са обратната връзка – училището като институция дава своето мнение за резултатите на ученика и начина, по който са постигнати тези резултати от учениците. А обратната връзка има значение. Тя е съпроводена от чувства, а чувствата на свой ред са последвани от поуки какво да се прави оттук нататък. По-късно всичко това прераства в някаква по-голяма или по-малка мотивация за учене през следващата учебна година, но при всички случаи мотивацията, вследствие на обратната връзка е по-ясна и определя съвсем точно поведението на учебника, в широкия смисъл на тази дума.
Ето няколко факта от оценяването на учениците (в началното училище), които ми правят впечетление:
1. Оценяването в училище е постоянен процес
Въпреки че има някакви “сезони” (седмични, месечни, годишни), учениците знаят, че са оценявани постянно – всеки ден те имат своите уроци, домашни, които трябва да подготвят и за които получават оценки. Оценките се нанасят в бележниците, а това мотивира за учене и постигане на определени резултати.
Помислете и кажете така ли ви оценяват вас на работа?
2. Оценките обикновено са съпроводени от устен коментар и препоръки
Оценката в училище почти винаги е съпроводена от устен коментар на учителя. По този начин ученикът разбира своите постижения, съответно своите грешки. Когато учителят дава насоки за корекция на поведението на учене (“Обърни по-голямо внимание на…”), ученикът е все по-наясно с това, което очакват от него. Ясното очакване е от голямо значение за по-нататъшната мотивация и резултати в работата на ученика.
Погледнах моя личен ученически бележник от 1958/59 година, когато съм била ІV клас. Установих, че почти всяка седмица съм получавала по една оценка за някакъв учебен предмет. Спомням си кристално ясно нашата класна ръководителка – мила, търпелива, настойчиво подканяща децата със съвети какво трябва да правят, за да се учат по-добре. Тя никога не порицаваше публично, но публично хвалеше ученика, който знаеше добре учебния материал. А ние като нейни ученици сме били винаги с висока мотивация.
Е, разбира се имаше такива сред нас, които невинаги се учеха добре и получаваха по-ниски оценки, но това е по-добре отколкото на всички да се пишат само високи оценки.
А как е при вас? Има ли устни коментари от вашия пряк ръководител по повод на рутинната месечна оценка за вашата работа? А имате ли рутинна месечна оценка?
3. Оценката в училище се дава за различни прояви на ученика, но основното е за знания. За тях се дават най-редовно оценки.
Редовното оценяване за знания поддържа напрежение, но става дума за “добро”, “полезно” напрежение. Едно е да знаеш, че ще те оценяват накрая на годината, друго е да знаеш, че си постоянно под контрол.
Когато те оценяват за знания само в края на годината (а такива са годишните атестации в фирмите), знанията са повърхностни, вместо задълбочени. Когато те оценяват редовно за знания, знанията се получават на малки порции и с т.нар. “натрупване”.
Ако за учениците знанията са основното, по което те са оценявани, за хората, които работят основното, за което трябва да са оценявани, са резултатите им в работата. Вас оценяват ли ви редовно за постигнати резултати в работата?
4. Оценяването в училище е и за други сфери, освен за знания
Макар и отскоро, другите сфери на оценяване са: “учебната работа на ученика”, “участието в училищния живот”, “социалните умения и боравенето с емоциите”. Преброих колко са показателите за оценяване, по които е съставена характеристиката на моята внучка. Те са 33 на брой. Внушителен брой, нали?
Време е за поуките. Формулираме ги като въпроси за размисъл:
- Защо на оценяването на работата у нас все още не се гледа като на постоянен процес? Какво пречи? Нима не е добре да се оценява постоянно? Нали всички искаме да се повишава мотивацията на хората? Тогава?
- Защо оценяването на работата не е съпроводена от спокоен устен разговор и коментар? Какво пречи да е така? Защо на нашите ръководители все им липсва време за разговор със служителите по повод на оценяването на работата? Защо все са заети?
- Защо не оценяваме “за резултати” (в училище е за знания), а оценяваме за качества на личността? Кое оценяване има по-голямо значение за изпълнението на целите на фирмата? Резултатите или качествата на служителите?
- Кои други прояви на служителите бихме могли да оценяваме, освен резултатите, които те постигат всеки месец? Поведението им в работата? Спазване на някакви правила? Нещо друго?
Колкото и да осъждаме българското училище, че не е качествено, четирите факта за процеса на оценяване на учениците, споменати по-горе открояват четири възможности за подобряване на процеса на оценяване на възрастните хора в тяхната работа.
А какво мислите вие?
За по-любознателните, прилагам кратък списък с три книги, които имат връзка с темата за оценяването и управлението на хора:
- Оценка на изпълнението на служителите – качествена книга от поредицата на Harvard Business Review Press, в която става дума за една от най-важните области от сферата на управлението на човешките ресурси – оценката на резултатите от труда на хората в една фирма.
- Ноу-Хау: Осемте умения на големите лидери – написана от Рам Чаран – гуру по мениджмънт и маркетинг в световен мащаб, който е бизнес консултант на много от топ компаниите в света. В тази книга оценяването е едно от осемте умения на големите лидери.
- Да печелиш – книга за мениджмънт, написана от един от най-известните мениджъри на всички времена – Джак Уелч от General Electric.


{ 2 trackbacks }
{ 7 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Георги Генков 03.06.10 в 08:59
Технологията на оценяване в училищата е интересна, но това което коментирате е само форма, показ, а същността различна, няма да я разяснявам, но накратко между форма и съдържание зее огромна пропаст.
Например – “добре разбира същността на проблема, който коментира”, като оценка на ученик от учител, когато се оценява тема свалена директно от интернет и явно не отговаряща на възможностите на детето.
Искренно се надявам българските фирми и ортанизации да не заприличат на българското училище, защото тогава наистина ще имаме проблем.
Едуард Пюзантян 03.06.10 в 09:42
Татяна, поздравявам Ви.
Не бих предположил, че сте прекрачила прага на училището преди толкова години – изглеждате прекрасно!
Поздравявам Ви и за гледната точка. Паралелът който правите е наистина ценен, защото проблема който разкрива е актуален. Без да изпадам в подробности, ще се съглася, че у нас (поне доколкото сочи моят опит) оценката на работника е някакво полугласно, разтегнато във времето и най-често несвързано с конкретни критерии, спорадично явление.
Темата е обширна и многопластова, така няма да коментирам повече, но Вие и Вашият колектив, като хора работещи върху изграждането и усъвършенстването на човешките ресурси, очевидно, трябва неотменно да я държите в пакета от преподавани знания.
Трябва да се съглася и с г-н Генков: Оценяването в училище е един изключително деликатен предмет. Имам познания, опит и наблюдения върху теорията и практиката на училищната диагностика и мога да заключа, че нещата там са доста далеч от нужното…
… изглежда нещата опират до социални очаквания. Работниците не смеят да роптаят против абстрактната и фриволна, разтегната в безвремието, трудова оценъчност (ако изобщо я има), а родителите се радват на добрата атестация, въпреки че дълбоко в себе си си дават сметка за реалните възможности на своите потомци. (най-малкото, поради еднотипните атестации, би трябвало да им светне “сигналната лампа”)
Ще спомена, че има и много и различни системи на училищно диагностициране и оценяване. Приетата у нас съвсем не намирам за най-добрата…
Темата наистина е огромна, така че Ви пожелавам успешна работа!
Мария 03.06.10 в 11:06
Аз мисля че е в голяма степен естествено училището (“бизнеса с ученето”) – да е по-близо от останалите бизнеси до нужното в съвременния свят оценяване. Просто в училище продукта е развитието на човека и няма патерици като “невидимата ръка на пазара”, дето ще направи нещата, за които мениджърите не се сещат.
ПП. И уви, съм съгласна с г-н Генков относно пропастта между формата и съдържанието. Но това е друга гигантска тема – училищното образование – и не е редно да дави настоящата тема, която също е супер важна – за решаващата тежест на човешкия ресурс за който и да е бизнес и за органичата, а не механична природа на този точно ресурс. Която изисква съответни органични средства за поддръжка (персонализирана обратна връзка), защото механичните (тайм шийт, джоб дескрипшън и пр.) не са достатъчни за да расте.
Емилия 03.06.10 в 12:04
Много ми хареса аналогията с текущото оценяване в училището. Мисля, че е така не само в работата, а и в живота – ежедневно биваме оценявани от близки и далечни.
Моят син завърши първи клас и също получи “характеристика на ученика”, която е въведена като система едва от тази година и по мои наблюдения хвърли учителите в паника. Една от причините за това е липсата на обучение по въпроса. За мен, като родител е много важно, освен да видя оценките по различните параграфи, да бъдат ясно отразени някрая СИЛНИТЕ страни и Сферите за РАЗВИТИЕ. Точно тук една оценка става СПЕЦИФИЧНА, т.е оценката отличен или слаб сама по себе си не говори много за ученика (ако щете и за служителя), само стимулира ефекта на бележкарството. Именно в специфичната обратна връзка търсим да отразим индивидуалните качества и умения, както и нуждата от тяхното надграждане и/или усвояването на нови такива. Само по този начин, според мен, ще може да се изгради една балансирана представа за личността, както и да мотивираме поставянето на задачи за нейното развитие.
Страхотна тема!
Yanko 03.06.10 в 18:29
Поздравления за чудесната статия, доц. Христова !
Ще се радвам, ако споделите Вашето мнение и идеи, свързани с материала в http://obshtuvai.com/daskali-ili-uchiteli .
Татяна Христова 03.06.10 в 18:41
Благодаря за коментарите на всички! И за това, че изглеждам прекрасно, въпреки че “съм прекрачила прага на училище толкова отдавна”, с което изразявам специални благодарности и на Едуард! Ама какво да правим, наистина, трябва да се държим и да изглеждаме добре, нали?1
Наистина идеята ми беше да се направи сравнение между формите на оценяване, нищо друго. В много наши организации дори и “форми за оценяване” (в буквалния и преносния смисъл на тази дума) няма, което е направо отчайващо.
Надявам се силно все пак нещата да вървят към по-добро!
Irina 05.06.10 в 15:07
Благодаря Ви за невероятната подкрепа. Синът ми е в 11 клас и съм впечатлена от това, което прочетох.
ЖЕЛАЯ ВИ УСПЕХ И КЪСМЕТ!