Да направим ума си по-красив

Възможно ли е умът да е красив?

Оказва се, че е възможно. Така както полагаме усилия и инвестираме време и пари, за да постигнем физическа красота, така и умът ни може да стане по-красив, ако направим нещо за неговото “разкрасяване”. Само че какво?

Снимка: TZA, CC.

“Красотата е нещо, което може да бъде оценено от другите. Красивият ум може да бъде оценен от останалите. Това не е умът на човек, седящ в ъгъла и решаващ изключително сложни пъзели…

Красотата на ума ви ще блесне в разговорите. Точно както хората се вглеждат във физическата ви красота, точно така ще се наслаждават на вашето остроумие. Вие можете, ако поискате, да направите ума си по-красив. Това не е предмет на вродена интелигентност или големи познания. Важно е само как използвате ума си.”

Така мисли Едуард де Боно – признат за водещ експерт в областта на учението за мисленето като умение. В своята книга “Как да притежаваme красив ум” той описва 18 отделни възможности да придобием красив ум. Първата от тях е да се стремим да открием съгласие с човека, с когото разговаряме. Де Боно казва, че това е най-трудната възможност на фона на останалите 17, но във всеки случай е нещо, което може да се постигне.

Трудно е, защото мотивацията да се съгласяваме, е противоположна на естествените наклонности на хората да печелят винаги в битката между Аз-овете. А за някои хора съгласието с чуждото мнение е равнозначно на загуба.

Един пример.

Имам колега, който почти винаги в разговори и дискусии използва едни и същи думи. А те са: “Това не е така!”, “Не, категорично не съм съгласен!”, “Това не е вярно!”. Колегата не е глупав. Напротив, има професионални познания, мисли бързо, осведомен е в някои важни области на живота и познанието, поддържа контакти. Но този маниер да разговаря го прави досаден, неприятен, предизвиква негативно отношение и чувство, че той иска да донимира във всичко. Крайният резултат е желанието ти да нямаш нищо общо с този човек. Неговият ум, макар и с някои добри качества, не е красив, защото наранява другите хора.

Надявам се, че този пример не ви отнася в протовоположната посока на несъгласяването – съгласяването с мнението на останалите хора. Не е нужно да се съгласяваме с всичко и с всеки. Както не е нужно и полезно да се противопоставяме на всичко и на всеки.Но да се стремим да откриваме точките на съгласие с човека, с когото говорим – ето това е вече проява на красив ум.

Ето как бихме могли да откриваме точките на съгласие:

1. Като полагаме усилия да разберем каква е логиката на човека, с когото разговаряме.
2. Като обмисляме внимателно дали има някакви особени обстоятелства другият да има право да мисли по своя начин.
3. Като се фокусираме върху ценностите на другия човек и се постараем да открием съгласие по линия на общите между неговите и нашите лични ценности.
4. Като признаваме неговият “спецален” опит, стига да има такъв.
5. Като преценяваме възможността да се съгласим с някои от изводите, с някои от аспектите на гледната точка на събеседника ни.
6. Като се опитваме да усетим насладата от постигнатото допирни точки на съгласие.
7. Като се опитваме да променяме личните си възприятия по пътя на “оглеждане” на нещата от всички възможни гледни точки.

Наистина, 7-те предложения на Едуард де Боно да направим ума си по-красив чрез изразяване на съгласие с другите хора никак не са лесни. Изискват мотивация, търпеливо “обучение” и вяра, че така е редно да се постъпва.

Ако имате желание да прочетете и усвоите останалите 17 начина за постигане на красив ум, насочвам ви към книгата на Едуард де Боно “Как да притежаваме красив ум”. Кликнете тук, за да се запознаете с нейното подробно представяне и съдържание.