Съществуват два начина да хванеш самолета

Бел. ред.: По-долу представяме седмата от общо 10 статии-разкази от бизнес и маркетинг експерта Сет Годин, публикувани в книгата му “Малкото е новото голямо. 183 прозрения и забележителни бизнес идеи”. Публикуваме текста с официалното разрешение на издателство Locus Publishing, за което им благодарим!

Съществуват два начина да хванеш самолета.

Първият метод, който сякаш е по-разпространен, е да тръгнеш навреме, да направиш всичко възможно да паркираш наблизо, многократно да поглеждаш към часовника си и тогава да започнеш да се движиш по-бързо. До момента, в който стигнеш до охраната, осъзнаваш, че вече закъсняваш, затова пререждаш опашката (“Самолетът ми излита след десет минути”, крещиш). Ходиш бързо. Когато се приближиш по-близо до изхода, осъзнаваш, че бързото ходене няма да проработи и започваш да подтичваш. На три изхода разстояние преминаваш в бяг и ако имаш късмет, на косъм хващаш самолета.

Вторият начин е да тръгнеш към летището десет минути по-рано.

Най-лесният начин да се справиш с промяната и с всички притеснения, които вървят с нея, е като всъщност не правиш нищо. Най-лесно е да позволим на спешността на ситуацията да ни принуди да вземем решения (или да предприемем действия), които не бихме взели. Защо? Защото тогава не се налага да поемаме отговорност за случващото се. Виновна е ситуацията, не ние. Красотата на асимптоматичната крива е в това, че всяка крачка по пътя , все по-бързото тичане за самолета е напълно обяснимо. Колкото по-близо сме, толкова повече сме се раздали. Колкото повече даваме, за да осъществим полета си, толкова по-лесно е да обясним тичането като обезумели, за да го хванем.

Преди години публикувах указател на правните фирми. Не по-малко от 70 процента от фирмите изпратиха чрез FedEx плащанията си вечерта преди крайния срок. Осем от компаниите изпратиха плащанията си по куриер – на цена, която бе равна на около 10 процента от цялата стойност на вписването им. Очевидно нямаше нуждада се пропиляват всички тези пари. Правните фирми харчат милиони всяка година за доставки в последната минута, защото и те като повечето от нас бъркат спешното с важното.

Спешните въпроси са лесни за разрешаване. Те са онези, които вдигат всеки в бойна готовност за финалния напън. Те са онези, които трябва да разрешим веднага, преди да е станало прекалено късно.

Как да познаете дали сте прекалено обсебени от спешното?

Старшите мениджъри във фирмата ви отказват ли да се занимават с вземането на решения преди последната минута?

Отменят ли се редовно срещи, защото е изскочило нещо друго?

Чакането до последната минута ли е най-лесният начин да получите окончателно решение от своите началници?

Мъдрите организации игнорират спешното. Мъдрите организации разбират, че най-важните въпроси са онези, с които трябва да се занимават в настоящия момент. Ако се съсредоточите върху важното, спешното ще се погрижи само за себе си.

Ключов извод от този принцип е идеята, че ако нямаш време да направиш нещо както трябва, няма никакъв начин да намериш необходимото време да го приключиш. Прекалено често ние употребяваме спешното като извинение за зле свършената работа или за небрежно взетото решение. Бързият поглед върху политиката на Вашингтон (при която и да е администрация) е лесен начин да разберем колко широко разпространена е тази опора. Нито един отговорен бизнес (или прилежно семейство) не би похарчил пари и ресурси по начина, по който го прави правителството, когато се сблъска със “спешен случай”. Спешното не е извинение. Всъщност спешното често е обвинение – сигурен знак, че сте отклонявали важните въпроси до момента, до който са излезли извън контрол.

Ще успеете да се справите с промяната тогава, когато вземете трудните решения. Лесно е да обясните защо тичате за самолета си, когато той излита след две минути и ви остава да преминете покрай още пет изхода. Много по-трудно е да обясните ставането с един час по-рано, за да избегнете този проблем. Уви, да станеш по-рано е продуктивният, ефективен начин да се справиш с предизвикателството. По-ранното ставане може да изглежда глупаво в очите на човека в леглото до вас, но когато се насладиш на ползите от приятното шляене до изхода осъзнаваш, че трудното ти решение е било добро.

Организациите съумяват да оправдаят драконовите си мерки – временното спиране на хората от работа, обявяването на фалит, прецакването на доставчиците, затварянето на магазини – посочвайки спешността на ситуацията. Те отказват да вземат трудните решения, когато те са евтини. Те не желаят да хвърлят усилия да отговорят на конкуренцията си или да уволнят непреклонния вицепрезидент по развитието. Вместо това те се съсредоточават върху събитията, които са спешни в този момент, и оставят важното да им се изплъзне.

Бързият поглед към последователно провалящите се авиолинии, търговци и вериги ресторанти, за които всички ние знаем, потвърждава този анализ. Всички те се задоволяват да се тревожат за днешните спешни случаи, подготвяйки сцената за утрешното бедствие. Смятам, че е по-добре да станеш час по-рано, да вземеш няколко трудни решения преди закуска и да се насладиш на остатъка от деня си.

* * * * *