Преди няколко дни, вече по тъмно, по телефона ми се обади една позната. На нейното дете й предстояло да кандидатства за прием в икономически университет и заедно попълвали документите за кандидатстване, в които трябвало да се посочат в определена последователност специалностите, от най-предпочитаната към най-малко предпочитаната.
Моята позната ми каза, че детето й грубо вече се спряло на първите две най-предпочитани от него специалности (“Международни икономически отношения” (МИО) и “Туризъм”, като обосновката за това бе само, че детето е със завършена езикова гимназия), но за всички останали нямали идея какво да пишат. Помоли ме за съвет, да им кажа кои специалности да запишат по-нагоре в списъка с предпочитания. Трябвало да вземат решение за това.
Отговорих на моята позната, че ми дава задача, която няма правилен отговор.
Опитах се да насоча разговора с моята позната към това какво най-много харесва на детето й и кое е онова, което детето й желае да запише. Тя отговори, че детето й по-скоро знае какво НЕ би му харесвало да учи (например “счетоводство и контрол” и “финанси”), но не е наясно какво би му харесало. Тъй като ми беше практически невъзможно да назова една или друга специалност, като че ли моята позната остана леко разочарована от отговора ми и сподели с мен “Очаквах да ни насочиш с нещо по-конкретно”.
Изборът на специалности при кандидатстване в университет е действително нелека задача. Специалностите са много, най-разнообразни при това, коя да сложим по-нагоре и коя – по-надолу? Предвид на факта, че (ако ни приемат) ще учим в този университет цели 4 или 5 години, както и че ще инвестираме доста пари във висшето си образование, като че ли не е без значение какво точно избираме да учим. Тук се абстрахирам от качеството на висшето образование и правилата на живота и кариерното развитие в нашата държава, говоря принципно – все пак става дума за 4-5 години и хиляди левове издръжка за периода на обучение!
Това, което ме впечатли не бе, че един току що излязъл от училището млад човек не знае какво иска да учи. Има хора, които не знаят какво искат да правят и много след училищния си период. Това, което ме впечатли бе, че едно такова важно стратегическо решение като това в какво образование (като професионална насоченост) ще се инвестира в следващите 5 години се оставя за дискусия и вземане в последния момент, едва ли не последната вечер преди подаване на документите.
Затова и отговорът ми към моята позната бе, че тази задача, която предлага за обсъждане няма правилен отговор. Каквото и да посочат като списък с предпочитани специалности, ще бъде еднакво грешно, защото не е базирано на никаква информация, анализ или вътрешно осъзната потребност.
Отговорих на моята съвсем принципно, като не й спестих истината, която и тя самата вероятно знаеше, че в този университет (а много е възможно и в някой друг) детето й най-вероятно ще получи лошо образование, че ще учи неща, които изобщо няма да му са нужни или приложими някъде, че някои преподаватели вероятно няма да се напрягат да влизат в часовете за лекции и упражнения, че голяма част от заниманията ще са проформа, а оценките – без покритие.
Нямаше какво друго да й кажа. Телефонното обаждане бе много закъсняло. Дискусията по този стратегически въпрос, най-вече със самото дете, е трябвало да започне по-отдавна, може би преди година, ако не й повече.
Странно е как не обръщаме нужното внимание на важните неща, които могат да предопределят живота ни за дълго време напред. Хвърляме се да инвестираме сериозни усилия и пари (за години напред) в нещо, от което дори не знаем какво да очакваме, вместо да помислим предварително (навреме).
По същият начин стоят нещата и в някои фирми. Важни стратегически решения се вземат някак набързо, без обмисляне, без дискусия с нужните хора, без сериозен анализ “за” и “против”, а те повлияват на фирменото развитие за дълги години напред, понякога завинаги. Решенията, които се вземат за 60 секунди често могат да са правилни, но решенията, които се вземат в последния момент, са лоши решения.
{ 2 trackbacks }
{ 11 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Атанас Янев 25.06.10 в 10:32
Конкретно за това решение вариантите не са чак толкова страшни – в най-лошият случай ще последва прехвърляне в друга специалност, което не е кой знае каква философия, не коства пари, връзки или специални умения, по-скоро е въпрос на мотивация. Възможно е и прехвърляне в друг ВУЗ, включително със запазване на “миналите години и взети изпити”.
Ако се погледне от страни нещата не изглеждат чак толкова сложни и не са закъснели – напротив, не може, не е реално, да се очаква 100% увереност в желанието от едно 17-18 годишно дете (подчертавам – дете, щом майка му се ангажира с какво да учи за мен е дете
).
Според мен правилният отговор би трябвало да е нещо от рода на “why so serious”
Ники 25.06.10 в 10:36
Доста вярно – при тази безумна образователна система в България е редно човек да помисли малко по-рано по въпроса..
Но фундаменталния проблем е, че просто на 18-19 години няма как да вземеш смислено такова решение.. затова и liberal arts модела на обучение е толкова популярен в някои западни държави, както и заявяването на специалност примерно в края на втората или третата година от образованието.
Майк Рам 25.06.10 в 10:54
Споделям мнението на Наско. Някога вярвах, че кариерата ми е предопределена за години напред и си избрах такава специалност в университета, която вярвах, че ще ме подготви за нея. После се оказа, че знанията, които получих, бяха доста по-различни от онова, което очаквах, а 20 години по-късно изцяло си смених професията. В крайна сметка, от университета спечелих начина си на мислене, приятелите и най-важното – жена си
Така че, вече смятам, че човек не бива да се впряга чак толкова много в това. Животът е шарен и никой не знае какво е спечелил или изгубил с избора си на специалност.
Martinna 25.06.10 в 11:41
Абсолютно заклеймявам качеството на образованието в България, в който и да е университет. Още по-жалкото е, че повечето не разбираме как са минали тези 4-5 години, за които говорите. Факт е, че могат да се правят ротации и човекът да преоткрие по-добра материя в процеса на обучение. Но в повечето случаи и цените на образованието са на нивото на качеството му. Не бих могла да кажа, че се раздават хиляди левове. Още повече, че нашите студенти рядко остават под упеката на мама и тати и пожелават да са самостоятелни. Разбира се, това не е правило, но се случва все по-често.
Желая успех на въпросното “дете”. Реалността по университетските колоари, може би, съвсем скоро да я събуди от детския сън с розовите облачета
indica 25.06.10 в 12:09
Подкрепям авторът от гл.т. на това, че не можеш да очакваш друг да избере стратегическо решение, вместо теб. Най-вероятно тези хора не са прочели, дори справочника на университета, където са описани различните специалности, което малко или много обуславя избора (а в бизнеса да не си проучил поне основните фактори, които биха повлияли на избора).
От друга страна няма нищо страшно в това да вземеш грешно решение (било то избор на университет или бизнес решение), стига след това да прецениш новата ситуациата и ако не те устройва, да направиш съответните корекции.
Тодор Христов 25.06.10 в 16:41
Съществуват два начина да хванеш самолета.
Величка Крънджилска 25.06.10 в 19:02
Всъщност тази тема ми даде повод за размисъл над друг, свързан с нея въпрос. Защо на практика няма достъпна и добре формулирана инфорамция за специалностите в университетите? Моето кандидатстване не беше толкова отдавна, бяха започнала да мисля за това доста преди това, но този проблем стоеше пред мен. От фундаментално значение е да имаш насоката, ако я нямаш- жалко, какъвто е и случая. Но когато избираш специалност е наистина трудно да намериш систематизация а това какво ще учиш- в сайтовете на университетите има по 5 изречения за специалност, но няма изброени дисциплините, нито възможностите за профилиране. Визивам държавните ВУЗ-ове в София, където учим повечето студенти.
На практика съществува огромно изобилие от икономически специланости в моя университет, но разликата между Бизнес администрация и Бизнес икономика не е особено ясна. Да не говорим за абсурдното: Аграрен бизнес, Аграрна икономика и Агробизнес :Х
Наистина не би било излишно да се повиши информираността а итделните спциалности вместо да се разчита на “вирусен маркетинг” за това какво да запишеш.
И накрая, ето цитат от описание на реализацията по специалността, която уча- Маркетинг- от сайта на моя университет : “Завършилите специалност „Маркетинг” могат да работят в органи на държавната и местната власт, големи, средни и малки фирми, холдинги, сдружения, корпорации, фондации, специализирани агенции, финансови институции, международни организации. ”
Чудесно, нали- ще можем да разботим във всички тези форми на съществуване на юридическо лице
))
Свилен от BusinessWorkshop 26.06.10 в 07:58
“Решенията, които се вземат за 60 секунди често могат да са правилни, но решенията, които се вземат в последния момент, са лоши решения.” Добър извод. Относно специалноста , тук вината е отново в нашето образование защото трябва да има ориентации за гимназистите. Мога да дам пример за Швейцария където учениците имат възможност дори да направят пробно стажуване за седмица за да видят как са нещата с определена професия и ако не ти харесва да си знаеш, а не след 4 години като ти почне първата работна седмица да си кажеш ” Егати гадоста…”
Здравко Колев 26.06.10 в 10:17
Ами един наистина сложен въпрос, но това неозначава да бъде оставен без отговор. Помоща която трябва да се окаже в такъв момент е и важна и необходима. На първо място чисто технически може да се помогне, виждал жъм хора които пишат по над 20 специалности в листа за кандидатстване , а технически те немогат да преминат максимум петата .Необходимо е да се проследят баловете от минали години и да се направи някакъв извод коя да е първа коя втора и коя трета. Отдавна хората в някой страни са приели да се обучават общо първите години и чак след като се запознаеш със всички основни предмети тогава да избираш , но в БГ не е така за жалост. Но решението е магистратурата както направих и аз. Не бива да се пренебрегват и семейните традиции и “връзки ” които в бъдеще могат да помогнат за реализиране на този човек. Без връзки да се набуташ в специалност която те обучава за ръководител е самоубийство , това че най- кадърните ще успеят само по филмите става. И като цяло тези 4-5 години и издръжката са най-малкия проблем който съществува все ще се оправиш някак , но после с една грешна специалност ще страдаш цял живот. И е крайно време , да се разбере че университета не е място за проповеди а място за даване на насоки и съвети , ако чакате някой да дойде и да ви научи ще си умрете неуки , това е основната причина много хора да обвиняват образованието в България . С фуния няма да ви го налее никой , четете повече и ще се образовате а професорите ще ви помогнат с насоки какво да четете !
Надя Монева 28.06.10 в 21:40
Като майка на кандидат-студентка напълно разбирам въпросната дама.Моята дъщеря пет години се поти в езикова гимназия,кандидат-студентският справочник цяла година стоя на бюрото й,за да ми каже в последния момент,че не знае,какво иска да учи.Като амбициозен родител заявих,че без диплома за висше образование в България е за никъде.Съветът ми към нея бе,като не знае какво иска,поне да си изясни какво НЕ иска да учи.Избра си един ВУЗ и по интуиция,точно за 60сек.си подреди желанията./без да е чела статиите/.Надеждата й е,че когато дойде време за магистратура,ще е наясно със себе си.За съжаление,това е милата родна картинка за две трети от децата от техния клас.
Симеонка 02.07.10 в 09:09
Здравейте,
често чета вашите статии, но не пиша, защото другите пишат по-добре от мен. Но темата, която зачеквате е болезнена. Има ли статистика колко от завършилите висше образование работят по специалността си или близка до нея? Ако имаше такава статистика – тя щеше да е убийствена, защото по мои наблюдения около 70% от магазинерите, консултантите, камериерките както и шофьорите на таксита са хора с висше образование. Дали това е мечтата им за реализация?!!!
Затова подкрепям Здравко Колев.”Без връзки да се набуташ в специалност която те обучава за ръководител е самоубийство , това че най- кадърните ще успеят само по филмите става”. А аз ще допълня – и не само за ръководител.
И съм съгласна с още нещо, че университета е място за даване на насоки и съвети, място където ще те научат да четеш систематично, да извличаш полезна информация от всичко прочетено и чуто, да разсъждаваш аналитично и да вземаш решения. И най-важното – ще те научат, ЧЕ ТРЯБВА ДА УЧИШ ЦЯЛ ЖИВОТ. ПОСТОЯННО. Момента, в който човек спре да учи, започва смъртта. Е, не буквално.
Лошото е, че вече май не ги учат и на това.
И на фона на всичко казано: Какво значение има каква специалност и в кой момент ще я избере детето, ако след като завърши ще работи в магазин или като шофьор на такси?
При това, може да се преквалифицира във всеки един момент, стига да иска.
Знам, че това което написах звучи много грубо, но от това какво искаш да станеш и какво ще станеш разликата е огромна и в никакъв случай не зависи само от умствени възможности, образование и рано осъзнатата ориентация.
Те са плюс , но не са най-важното.
И моля да ми простят онези, които съм обидила с разсъжденията си. Аз съм човек на практиката, не на теорията.