Познаваме ли себе си?

Познаваме ли себе си? Отговорите на хората по този въпрос могат да бъдат различни. Някои от нас вероятно ще отговорят съвсем убедително, че познават себе си. Други ще се колебаят, може би ще имат основание. А навярно ще има и такива, които откровено ще признаят, че не се познават.

Нека най-напред разсъждаваме върху въпроса какво всъщност означава “да познаваме себе си”, след което ще ви разкажа за едно бързо упражнение в три стъпки, за което прочетох наскоро в една книга.

„Познавам се”, „знам кой съм”, какъв съм” означава, че индивидът знае някакво количество достоверна информация за самия себе си, за своя Аз. Казано по-точно „познавам се” значи „мога да кажа кой съм и да потвърдя своите твърдения с някакви достоверни, валидни доказателства”. “Познаването” означава уверено изброяване на някакви аспекти на собствената личност и доказването им с помощта на примери, пояснения, случки в живота, в работата.

Според специалисти по този въпрос, повечето хора не разполагат с цялата или с ясната картина за истинското си Аз, т.е. не се познават достатъчно. Затова и по-трудно намират думите, с които да изразят кои са.

Вижте тези реплики:

• „Не знам как да се изразя кой съм”
• „Откъде да знам кой съм”
• „Не обичам да говоря за себе си, нека другите да кажат кой към”

Това са само част от репликите на хората, които не се познават добре и не могат да разкажат дори и нещо кратко и съвсем обикновено за себе си.

Последиците от подобно поведение могат да са сериозни и в ущърб на самите хора, които не се познават. Те много по-трудно от останалите установят и поддържат контакти и взаимоотношения с други хора. Същевременно много по-трудно намират работа или изграждат кариера, която искат да имат.

Марк Паркинсън – автор на „Професионални тестове за личностно оценяване” – книга от Топ 10 на бестселърите в интернет книжарницата Novavizia.net за месец Юни 2010г., отбелязва следното:

„Всъщност много е трудно човек да се опише точно. По същия начин вероятно бихте могли да се сетите за ситуации, в които сте направили нещо, което не бихте прогнозирали, т.е. не сте успели да прогнозирате собственото си поведение.

Изглежда че като отделни хора всички ние имаме чувство, че не осъзнаваме всеки аспект на собствения си характер. Някои аспекти изглеждат скрити и ние не ги осъзнаваме. По същия начин е трудно да опишем другите, тъй като сме склонни да обръщаме много по-голямо внимание на личните стереотипи, например че едрите мъже са агресивни.

На практика тези стереотипи са примери на собствените ни често пъти неточни теории. По-важното е, че онези, чиято работа е да оценяват вашата личност, също имат собствени теории. Това е една изключително основателна причина да разполагаме с обективен метод за измерване на личността – личностния тест.”

Този цитат е важен. Насочва ни към необходимостта да се познаваме като личности. В същата книга на Марк Паркинсън има едно простичко упражнение, което може да ви помогне да се вгледате в себе си. Състои се от 3 стъпки:

1. Напишете на лист хартия 10 прилагателни, които според вас описват личността ви. Не външния вид („Аз съм нисък, малко дебел, с черна коса, очите ми са кафяви…”), а личността ви. Личността е обичайния ви маниер, по който действате в различни ситуации. В упражнението има 240 прилагателни („аналитичен”, „ колеблив”, „непретенциозен” и пр.). Тези прилагателни описват вашите черти на личността.
2. Намерете човек, който ви познава добре и го помолете да ви опише също с 10 прилагателни имена каква личност сте, но не му показвайте вашия списък.
3. Сравнете двата списъка. Оценете дали ви беше трудно да се описвате и попитайте вашия приятел дали същото е изпитвал и той. Вижте какви са разликите, колко големи са отклоненията между вашето мнение и това на вашия приятел.

Това упражнение (може би) ще покаже, че начинът, по който се виждаме, не е идентичен на начина, по който ни възприемат другите. Нашата собствена личност е повлияна от генетични фактори, но така също и от житейски обстоятелства. Сигурно е едно – нашата личност насочва поведението ни в определени посоки. Затова, когато се знаят личностните качества е възможно да се прогнозира в някаква степен (макар че и тук има особености) и посоката на поведението. А това е важно, както за работодателите, така и за нас самите.

Що се отнася до възможностите да измерим личността си, насочвам ви към „Професионални тестове за личностно оценяване” – книга, в която ще намерите отговорите на много интересни въпроси – как се измерва личността, каква подготовка трябва да имате, за да попълните личностен тест, най-популярните тестове в света, които се използват от работодателите и др.