Трите принципа на икономическа алхимия

Винаги съм била убедена, че ако познаваме истинския смисъл на думите, можем да избегнем недоразуменията и неподходящи действия. Една от думите, които познаваме едностранчиво, е думата “алхимия”. По тази причина се отнасяме пренебрежително към всичко, което е свързано с думата “алхимия”, мислейки, че става дума едва ли не за нещо лъжливо и измамно.

Дали по тази причина не подминаваме и концепцията на Пол Зейн Пилзър за икономическата алхимия и и нейните принципи, считайки ги за лъжовни, измамни, неверни?

Кой е Пол Зейн Пилзър?

Пол Зейн Пилзър е известен икономист,успял предприемач, академичен преподавател и автор на 9 книги и много научни статии.

Пол Зейн Пилзър е бил икономически съветник в две президентски администрации. Една от книгите, в които Пилзър излага своята концепция за икономическата алхия е “Бог иска да сте богати”.

Какво е “икономическа алхимия”?

На пръв поглед понятието звучи лъжовно, защото свързваме думата “алхимия” с “лъжливото”, “измамното”. Но Пилзър счита, че древните алхимици са се мъчели да открият тайната за превръщане на основни метали в злато, но на практика са вярвали, че откривайки как да получат злато, ще спечелят абсолютно благополучие за всички. Позовава на думите на един лекар и алхимик от 16 век – Парацелиус:

“Природата не произвежда нищо, което е идеално само по себе си: човек трябва да доведе всичко до съвършенство. Тази дейност по привеждане на нещата до тяхното съвършенство се нарича “алхимия”. И алхимик е този, който довежда това, което природата е произвела, до нещо полезно за човека, както и предопределено в крайна сметка.”

(Пилзър, П. Бог иска да сте богати. София, Анхира, с. 73.)

Каква е тезата на Пилзър за икономическата алхимия:

“…икономическата алхимия технически лежи вън от науката, в която понастоящем е поставена. Традиционните икономически теории определят икономиката като наука за това как ефикасно да се използват и разпределят недостатъчните ресурси или богатства. В контраст икономическата алхимия е наука за начина, по който ефикасно да се използват и разпределят неограничените ресурси или богатства, преди всичко чрез напредък и прилагане на технология. Вместо намиране на по-добри начини за разрязване на парчетата на същия стар пай, в алхичмичния свят вие се концентрирате върху изпичането на един нов пай, достатъчно голям, за да могат всички да го споделят.”

(Пак там, с. 75)

Съвсем ясно е, че икономическата алхимия се отличава от останалите икономически концепции по убеждението, че нашият свят е свят на неограничени възможности, а не на ограничени. Хората винаги са искали да подобрят благосъстоянието си, но най-ограничаващите фактори са всъщност “вътре” в определенията, понятията, схващанията. Например, дефиницията, която повечето икономисти използват за своята наука е – “наука за общественото разпределяне и разпространение на недостатъчните ресурси”.

Както отбелязва Пилзър, това е доста мрачна дефиниция за икономиката, защото ни подтиква да възприемаме света като един космически кораб, който е запратен в Космоса с ограничено количество гориво. В резултат на тази дефиниция и това виждане, възникват и се утвърждават съответните бизнес практиките в управлението, производството, маркетинга. Ползваме ги и сега, от което не ставаме по-богати и не увеличаваме възможностите за увеличаване на благосъстояние – това на индивидите, както и това на цялото общество.

Кои са трите принципи на икономическата алхимия?

Това са:

1. Основният определящ фактор на богатството е технологията. Технологията е тази, която определя природата и запаса от материални ресурси. Например, земята не е била ресурс, докато хората, използвайки технология за нейната обработка, не са започнали да я обработват. Нефтът също не е бил ресурс, докато хората не са разработили технолия за добив, пречистване и употреба.
2. Предимството на технологията се определя от нашите умения да обработваме информацията. Умеем ли да откриваме, да добиваме, да разпределяме и складираме определен ресурс? Ако умеем, то значи можем да увеличаваме ефективно нашите запаси от този ресурс. Технологичната невъзможност да разпространяваме ефикасно ресурсите до мястото, където биха били най-полезни, също е ограничение за ресурсите. Но ако имаме технологичните умения за най-ефикасно разпространение, няма да имаме ограничение на този ресурс.
3. Резервът от неприложени технологични предимства (така нареченета “технологична дупка”) е истински пророк за икономическия растеж. Всяко научно откритие подтиква не само създаването на ново устройство или услуга, а нацяла поредица от нови продукти и технологични процеси. Един напредък в някаква област провокира прогрес и в други области. Технологията се подхранва от само себе си. Затова всяка организация следва да търси и открива има ли технологичен пропуск в областа, в която се развива. И да усвои този технологичен пропуск (“дупка”).

Ако искате да разучите по-подробно една по-слабо разпространена икономическа теория – икономическата алхимия на Пилзър, можете да прочетете неговата книга “Бог иска да сте богати”, издадена вече и на български език. Тази книга може да се чете от всеки, който не е „съсредоточен” в една единствена гледна точка за материалното и духовно богатство, а е открит за възприемане на нови идеи.