Образователната система в България ме интригува силно, не само като майка. Имах възможността да наблюдавам и проуча образователната ни система от една друга гледна точка. През последните 8 години се занимавам с обучения за възрастни и макар, че времето не е нито много, нито малко, се опитах да направя една равносметка на това, което наблюдавам досега. Участието ми в работни срещи по създаването на проекти за училища, обучения за учители и ученици, провокира в мен смесени чувства и сега знам защо. Сигурно вече знаете, че ключовите умения са ми слабост и постоянна тема в главата ми, както и обект на дискусии в групата ни за супервизия.
Преглеждайки собствения си опит и този на другите около мен, както и на база на обратната връзка от участниците в обученията изкристализираха няколко съществени умения за всеки мъж, жена и дете, а в действителност изцяло липсващи в нашата образователната система.
Общо-взето нашите наблюдения могат да се обобщят по-долу в 9 направления. Не ни учат в училище на следните специфични ключови умения:
1. Как да накараме хората да ни харесват и да създаваме успешни връзки (мрежи)
Удивително е колко малко хора знаят и могат да прилагат едно такова умение, което оказва влияние върху всяка сфера от живота ни (от интимните срещи до работата и семейството). Невероятна сила се крие в това да знаеш, че можеш да се обърнеш към своята мрежа от хора, когато имаш проблем за решаване, да умееш да достигаш до ключови фигури на конференции и срещи, да правиш впечатление на публиката, да излъчваш увереност и стабилност, и да изграждаш приятелски отношения с други успели хора.
Нашата образователна система изглежда не цени умението да си “социален”, а живота непрекъснато предоставя примери за забогатели “слаби ученици” направили успешен бизнес или избрани за министри, защото знаят как да се представят.
Препоръчителни материали:
- How to Win Friends and Influence People
- How to Talk to Anyone: 92 Little Tricks For Big Success In Relationships
-
How to Have a Beautiful Mind
. Тази книга можете да прочетете и на български език – Как да притежаваме красив ум.
2. Как да четем “по диагонала” и силата на аудио-книгите
“Бързото” четене и бързото възприемане са реалност. Номиналната инвестиция от време, за което трябва да научим нещо се изплаща многократно до края на живота ни. Същото се отнася до аудио-книгите, достъпни и на нашия пазар напоследък. Ако прекарвате един час на ден в слушане на аудио-материал в колата си, вместо да псувате другите шофьори или да слушате Бритни Спиърс, ще установите, че сте участвали в еквивалента на цял семестриален курс.
Препоръчителни материали:
- The Psychology of Achievement: Develop the Top Achiever’s Mindset by Brian Tracy (Nightingale Conant): 5031CDS Abridged
от Брайън Трейси
3. Как да поставяме цели и да управляваме времето си
Искате да знаете как да свършите каквото и да било в живота си? Ако някога сте изпадали в ситуация, в която сте ангажирани по цял ден с задачи, само за да установите накрая, че нищо не сте постигнали, то тогава има нужда да се научите на това умение.
Нашата образователна система не счита за необходимо да ни учи на това. Тревожни данни получиха колегите в едно от последните проучвания в пловдивските училища, което показа, че значителен процент от учениците (34%) се въвличат в асоциални дейности или имат склонност към пристрастеност към интернет и наркотици, защото “не знаят как да разпределят” свободното си време.
Препоръчителни материали:
- Getting Things Done: The Art of Stress-Free Productivity
. Тази книга можете да прочетете и на български език – Да задвижим нещата.
- Eat That Frog. 21 Great Ways to Stop Procrastinating and Get More Done in Less Time
- No BS Time Management for Entrepreneurs
4. Как да съставяме бюджети и финансови отчети
Робърт Киосаки (автор на книгата “Богат татко, беден татко”) казва, че богатите учат децата си как да правят бюджети и разчитат финансови отчети, докато бедните не. Училищата никога не са успявали да научат хората как да забогатеят, може би защото в голямата си част от преподавателите са като цяло бедни и няма от къде да знаят как да ни обучават в това.
И преди да си навлека гнева на интелектуалците, бързам да уточня, че е естествено високият IQ вероятно да превръща трупането на пари в непоносимо скучно занимание в сравнение с вселената от интересни нови възможности. Тези възможности, обаче са предизвикателство, както за интелекта, така, уви и за банковата сметка. В практиката съм установила, че успеха не е въпрос на интелект, а по-скоро въпрос на развитие на специфични умения и тяхното приложение спрямо приоритетите ни в живота.
Препоръчителни материали:
- Cash Flow Quadrant
. Тази книга можете да прочетете и на български – Четирите потока на парите.
5. Как да преговаряме и да съставяме договори
Ако искате да постигнете нещо значимо, то ще ви се наложи да работите с други хора. Има си тънкости при съставянето на добри договорни отношения, както и при измерване на резултатите. Училищата не ни учат на нито едно от тях и повечето хора се налага да се учат по неволя от грешките си.
Препоръчителни материали:
- Trump: The Art of the Deal
- Everything is Negotiable: How to get best deal every time
. Тази книга можете да прочетете и на български език – Всичко може да се договори: Как винаги да постигате най-добрата сделка.
6. Как да спестяваме и да инвестираме
Хората не са научени как да изграждат своето състояние, което може би обяснява националната (дори световна) кредитна криза. Дори повече, хората не са запознати със силата на пасивните активи и как точно да се освободят от оковите на работата от 9 до 5.
Съществуват безброй литературни издания на тази тема, които дори не са споменати в традиционното образование.
Препоръчителни материали:
- The Richest Man in Babylon
- The Millionaire Next Door
- Way to Wealth
- Пътят към богатството 101 от Доналд Тръмп
- Наръчник по инвестиране от Робърт Кийосаки
- Бог иска да сте богати
7. Как да успяваме в живота
Някои изследователи са посветили живота си да разберат какво прави хората щастливи и успешни. Трите най-големи теми са: здраве, богатство и отношения с другите. Хората наистина трябва да осъзнаят какво всъщност искат да правят с живота си. Голяма доза самопознание и себеактуализация. Тук има доста какво да се научи!
Препоръчителни материали:
- What to Say When You Talk to Your Self [ Yourself ]
- When I Say No, I Feel Guilty: How to Cope, Using the Skills of Systematic Assertive Therapy
- Think and Grow Rich
- Way of the Superior Man
8. Как да разпространим идеите си и основен маркетинг
Основите на маркетинга са нещо, от което всеки ви трябвало да разбира. Дори да си мислите, че не сте в пазара, вие СТЕ в пазара. Ако имате идея в работата, или искате повишение, или просто искате да убедите децата си да гледат някой филм, то винаги ще се намери нещо приложимо от света на маркетинга. Тук се надявам психолозите и икономистите да се обединим в едно мнение.
Препоръчителни материали:
- The Ultimate Sales Letter: Attract New Customers, Get Face Time, Boost Your Sales
- CopyBlogger
- Influence: The Psychology of Persuasion
9. Как да управляваме стреса ефективно
Повишения стрес, повишава продуктивността – до степен, след което нещата главоломно се влошават. Тези нива са различни за всеки от нас. Представете си натиска върху струните на цигулка – недостатъчен натиск произвежда слаб дрезгав звук, а твърде много натиск – дразнещ писък или скъсване на струната. От друга страна, доброто владеене на натиска доставя красив тон.
По същият начин, ние всички трябва да можем да владеем правилно нивата на стрес, който ни позволява да композираме приятна музика в своя живот. Всеки човек може да се научи да използва и трансформира стреса, за да бъде по-продуктивен и по-малко разрушителен.
Препоръчителни материали:
Заключение
Докато училищната система се поправи, предполагам зависи само и единствено от всеки един от нас да се погрижи за собственото си обучение и образование. Това означава, че засега четенето, намирането на ментори, аудио-книгите (материали на CD и mp3), участието в конференции и обучения, блогатските курсове и така популярните сега уебминари, са нашите велики ресурси.
Какво ви е липсвало в училище и какво бихте искали да сте научили там? Ако пък сте преподавател, считате ли, че има несъответсвие между това, което се учи и това, което е важно?
Оставете коментар по-долу.
* * * * *
Тази статия се публикува за първи път в NovaVizia.com благодарение на Емилия Крушков.
Благодарим ти, Емилия!
Емилия Крушков е психолог, водещ на интерактивни обучения и програми за личностно развитие, основател и управител на Център за превенция на стреса “Серенити” и активен член на УС на Център “Образование за демокрация”.
{ 1 trackback }
{ 24 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Евгени Йорданов 21.07.10 в 10:06
Точка 8 ми направи особено впечатление и съм повече от съгласен в случая. Представен е много правилен поглед над нещата от живота като цяло. Препоръчвам тази статия!
Мая Мишева 21.07.10 в 11:46
Статията е страхотна и найстина те кара да се замислиш. Изключително много ми хареса примера с цигулката.
albena 21.07.10 в 14:31
Здравей, Еми!
Материалът съвпада с нещо, с което се занимавам в момента.
Моят въпрос е последователен:
Щом не ни учат на тези умения в училище, защо тогава не го правят в университета?
Кой би го правил там? Преподаватели, които преподават материя, която е толкова далеч от действителността, че ако те попаднат в нея /действителността/, не съм сигурна дали ще оцелеят само със своите собствени знания.
Има нужда от всичко, което си описала и това ще повиши ефективността на образаванието. Несъмнено. Въпрос на воля, далновидност и национална култура.
Дотогава?
Децата ще разчитат за изграждане на тези умения преди всичко на родителите си. На последните мога да пожелая на този етап да приемат предизвикателството да се учат. Непрестанно.
детски център 21.07.10 в 15:09
Благодаря за добрата статия.
Чакаме слeдващата,
Krasimir 22.07.10 в 01:20
NB.I don’t have Kirilitza for Bulgarian so I`ll be writing in English in Latiniza.
First of all – BRAVO:) I really enjoyed your post.For some years now i`ve been using audio books as a main educational resource.1st – its free (try to search any of the above mentioned books above in demonoid.com for example)2nd its quick and interesting 3rd-you can “read” them anywhere(especially in traffics or community transportation vehicles:) Goooood way – lets reorganise our education
Тодор Христов 22.07.10 в 08:10
Много интересна и актуална лично за мен статия!! Беше голямо съвпадение да я прочета, от гледна точка на това, че от около 5-6 дни обмислям да съставя материал за книгите и образованието и как едно висше икономическо образование (например по управление, по маркетинг…) би могло да стане много, много по-добро, ако програмата му се базира на определен брой заглавия и технология за тяхното прочитане.
Ангел Ангелов 22.07.10 в 08:37
Работя от 30 години в образованието. Мисля, че повдигнатата тема е актуална, но това като цяло не е решено и в други образователни системи- Това разбира се не ни оправдава, че не променяме нищо. Като преподавател в университет трябва да кажа, че има и се реализират дейности, които попълват посочените от авторката пропуски. Това разбира се са идиници, но все от някъде трябва да се почне. Подкрепям авторката да се поведе дискусия за тези, а и други проблеми в образователната ни система на всички нива.
Сашка 22.07.10 в 09:02
Аз бих допълнила още нещо – умение за синтезиране на информация и подреждане на знанията. Много голямо улеснение е, когато човек може да извлече най-важното от голям обем информация и да го подреди по определена логика, така че лесно и бързо да го запомни. За съжаление наблюденията ми са, че в много училища не се обръща внимание на това, а е полезно в много ситуации. Според мен такива умения биха били доста по-ползотворни от дословното зубрене и възпроизвеждане на текст. Това може би е добре да се комбинира с идеята от точка 2. Би било много хубаво, ако в часовете се обръща внимание на такива техники за бързо четене и бързо запомняне.
Фани Иванова 22.07.10 в 09:11
Здравейте Емилия,
Не си ли противоречите още в началото като започвате с образователна система, работни срещи и проекти за обучения на учители и ученици без да конкретизирате каква категория са, а в цялото изложение коментирате проблематика, която се разглежда в специализираните университети?
Смятам, че г-н Тодор Христов е направил много фин паралел между средношколско и университетско образование.
Магдалена Георгиева 22.07.10 в 09:13
Не е вярно, че не се изучават тези умения в училище. В България има няколко десетки училища, който от 1991г. работят по програма на “Уйлсдън Колидж” от Северозападен Лондон. Аз именно преподавам в такова училище по бизнес и финанси. В края на обучението успешно завършилите ученици получават английска диплома, която важи в страните от ЕС и повечето от споменатите направления се изучават. Например в първата година от обучението учениците се научават да правят бюджет на домакинството, бизнес план, работят по екипи и защитават устно детайлизираната и разработена от тях идея пред екипа от преподаватели по бизнес дисциплините. Такива училища има в Русе, Силистра, София, Троян, Пловдив и др.градове на страната. Учениците са оценявани освен по предметите и по т.нар. Общи умения и компетенции, който включват например умение за работа в екип, за разпределяне на задачите във времето, уважение на чужди мнения и мн.др.
Мира Михова 22.07.10 в 10:16
Като родител всеки се замисля над въпроса – на какво трябва да се научи моето дете, за да успее в живота? Обобщението на ключовите умения, което е направила авторката е напълно актуално и подходящо за настоящата ситуация. Въпросът, над който аз се замислям често е как би могла да се промени системата? Според мен съществува един триъгълник родител-дете-учител и ефективна промяна може да настъпи при въздействие от страна на всички елементи. В този ред на мисли си задавам въпроса: като родител полагам ли достатъчно усилия да науча децата си на тези ключови умения и как изисквам от образователната система да прави същото за децата ми?
Пламен Петров - Пламски 22.07.10 в 10:47
Защото целта на Обучилщето не е да на ни научи – а да ни обучи!
За послушни овчици…
Петя Димитрова 22.07.10 в 10:53
Хубава е аналогията с триъгълника родител-ученик-учител, но колко родители си дават ясна сметка от необходимостта и голямата полза от тези компетемции. Хората, които четата тези материали ги търсят, защото знаят за тях, а тези, които през живота си не са чували за компетенции, а още по-малко за ключови. Обучавам в тази област в един град наречен Враца, където този вид обучение не стои на дневен ред и не е насока, в която ще инвестират хората, въпреки, яе точно тук има крещяща нужда точно от тези компетенции. Отлична статия. Това трябва да знаят всички.
Даниела Тенева 22.07.10 в 11:48
Всичко е съвършено вярно. Сещам се, че по т.3 навремето в училище много добре ни учеха. Може би по социалистически неправилно, но по същество, аз все още си разпределям времето по научената от мен рамка. Всъщност за мен образователната ни система до преди 15-20 години не беше лоша, просто трябваше да се осъвремени като фактически материал. Това бе и основния ми мотив да напусна системата на образованието (бях учител по изобразително изкуство 12 години). Не научавах моите ученици да се справят с живота след завършването, а спазвах установени нормативни документи и спуснати програми…
Малина Маринова 22.07.10 в 11:49
Аз благодаря!
Прекрасен материал.Харесва ми последователността компетенции и умения.Съгласна съм с Вас за липсата на подобни обучения в българското училище- извинете – но това че има единици по определени програми е добре , но не характеризира цялото.За мен статията Ви е много полезна- систематизира и надявам се да доразвие моите компетенци и умения.Очаквам още …
ariman 22.07.10 в 12:32
Чудесна статия, хубаво е, както научаваме от коментарите, че се прави нещо по въпроса, за съжаление тази информация трудно може да дойде от родителя – зает и често образован по едни други правила, но може да дойде от средното и висшето образование, както и от специализирани, но цялостни и не прекалено дълги курсове – една добра пазарна ниша.
П.П. Дайте насока от къде да се сдобия с аудиокниги, без значение платени или безплатни.
Красимир Лойков 22.07.10 в 13:13
Привет Еми,
Аплодисменти за добрата статия !!!
С представения материал ти повдигаш болезнени въпроси за образованието, което се предлага на децата ни днес. С усилията си, които полагаш в собственото си развитие в полза на общността съм убеден, че ще се утвърдиш като водещ обучаващ и консултант в Пловдив и страната ни.
Вълнувам се в очакване на следващите ти публикации.
Янева 22.07.10 в 13:26
Благодаря за прекрасния материал!
Като активно работеща в сверата на средното образование смятам, че статията е нацелила изключително важен момент или по скоро липсата на такъв – усвояването на задължителните за съвремения човек ключови компетенции.
Георги Нейчев 22.07.10 в 16:15
Супер статия!
Сещам се и за една поговорка, която гласи;(Най-добрия ученик е този,
който надмине своя учител!),но за жалост в България се оказва нещо
доста различно. Просто нашите преподаватели са най-добрите и подържат
образованието на следващите поколения в БУДНА КОМА,защото не са се
дообразовали!?!
Ралица Николова 22.07.10 в 18:36
Eми, много добра статия. Честно не съм се замисляла по доста от поставените от теб актуални въпроси.Когато нашето поколение учеше някои от тези въпроси не бяха така актуални както са в момента. Явно времето се промени по-бързо от образователната ни система и и някои трудно се награсят към бързите промени на всички нива. Мисля че повечето деца се учат в движение /и някои от тях доста добре се справят/ дори от родителите си. Мисля чепо-някои точки едва ли може да се изнесе лекция, то просто трябва да се научи в движение.
Краси 22.07.10 в 19:02
Чудесна статия, но…. не мислите, ли че ние сме овчици, а не тигрици и ако постоянно влагаме услия в това да бъдем харесвани от другите ще пропуснем шансовете си да бъдем различни, да бъдем креативни, да бъдем успели?!…
Ще се радвам ако подготвите нещо по темата.
Калчо Стоев 22.07.10 в 19:53
Много добра статия и с много и полезни линкове.
Към т.3 бих препоръчал и http://www.simpleology.com
На ariman и на всички останали препоръчвам http://www.audible.com
На albena за това,че децата трябва да разчитат на родителите си, препоръчвам родителя да опита и чрез влияние върху най-добрия приятел на детето си като по-бърз път.
Благодаря ти Емилия!
albena paralingova 23.07.10 в 07:58
Благодаря за съвета, Калчо!
Най-краткият път да стигна до дъщеря ми е да общувам с нея ВСЕКИ ДЕН. Правя го от години. Спортуваме заедно, включваме много често най-добрата й приятелка в общите ни уикенди.
Подкрепата се гради постоянно – ден след ден. Така се изгражда увереност, обич и едно от най-важните за мен качества на личността – оптимизъм.
Емилия 30.07.10 в 18:32
Благодаря на читателите на NovaVizia.com (на екипа, с който винаги е изключително удоволствие да се работи) за коментарите, мненията и допълненията по темата.
Радвам се, че считате статията за актуална и че намирам толкова много съмишленици, които също работят в тази област. С готовност бих участвала в развитието на идеите и бих се запознала с вашите идеи и проекти. Който желае да се свърже с мен, може да го направи на e-mail address: emilia.crushcov@serenitybg.net
Без да пренебрегвам останалите, считам, че ако можех да напиша статията отново, щях да прибавя като 10 точка предложението на Сашка. Абсолютно ключово умение!!!: Как да събираме информация, да я проверяваме за валидност и достоверност и как да я синтезираме и прилагаме при проблем/дилема/тема. В своята програма за решаване на проблеми съм отделила цели две сесии за развитието на това умение…
Благодаря за направения паралел между училището и университетите. За съжаление там историята се повтаря…специалистите излизат със силни показатели по различните “технически умения” и слаби “меки” умения. Още миналата година това пролича от доклада на Лондонското бизнес училище (LBS), където беше посочена нуждата от развитието на подобни умения при магистрите в MBA програмата. В нашите университети (и училища) също има успешни опити за прилагането на такива програми, но са по-скоро пожелателни, отколкото задължителни.
Поставеният от мен въпрос е по-скоро риторичен, отколкото критичен. В съвременната пазарна среда, едва ли има шанс да се разширяват и допълнително оскъпяват учебните програми със залагането на подобни модели. Затова считам, че стремежа на всеки към себепознание и себеактуализация е ключов, както и себеотговорността за собственото развитие и за развитието на собствените ни деца.
Като родители е възможно да въздействаме по няколко основни начина: чрез моделиране (собствен пример или ползване на чужд опит), чрез насочване и чрез обратна връзка. Това важи в пълна сила при взаимоотношенията в триъгълника: родител-учител-дете.
Има още много какво да се каже по темата.
Още веднъж ви благодаря!