Всеки има свой личен финансов живот. Той се отнася до финансите – парите, които получаваме от заплати, от наеми на недвижимо имущество, от дейности, с които се занимаваме, от лихви и т.н., както и парите, които разходваме за различни неща, за да живеем. Склонни ли сме да отразяваме истината за личния финансов живот? И какво се случва, когато използваме лъжи, отнасящи се до нашите пари?
Според Сузи Орман – автор на “Законите на парите” някои хора “отразяват” истината за парите си. Други – използват лъжи.
“Смешното, обаче е, че много по-лесно е да оставите грешно първо впечатление за финансите си отколкото грешно първо впечатление за личността си.
Ако сте срамежлив, ще бъде трудно да създавате впечатление, че сте отворени, самоуверени и сигурни, независимо колко силно се опитвате. Докато финансово, можете лесно да създатете впечатление – грешно впечатление – че сте повече или по-малко от това, което сте.”
(Вж Орман, С. Законите на парите. София, Първо издание. 2007. с. 30)
Ето две крайности на лъжи, които се срещат най-често:
- Нямаме особено добро състояние на финансовия живот, но се представяме пред хората, че сме супер. Купуваме си по-скъпо облекло, посещаваме по-скъпи заведения, поръчваме си скъпи напитки и ястия – правим се, че всичко ни е наред.
- Имаме отлично или много добро финансово състояние, но се правим на бедни – оплакваме се, че едвам свързваме двата края, купуваме евтино облекло, живеем мизерно.
Защо лъжем за личния си финансов живот и се представяме не за това, което сме? Заради самочувствие, получаване на позитивна обратна връзка от околните, както и за да не ни завидят, урочасат, окрадат и какво ли още не. Какво следва след лъжата обаче? Успяваме ли да заблудим другите? Или засилваме заблудата у самите себе си?
Според Сузи Орман лъжата обезсилва и изцежда енергията ни, лишава ни от мотивация да закрепваме финансовия си живот. Лъжата е нещо повече от едно извинение за несвършена работа. Тя прикрива истината и ограбва силата ни – след лъжата идват събътия, които отнемат контрола над парите, затова и лъжата води до разруха.
А истината, когато става дума за личния финансов живот – както се казва в книгата “Законите на парите” – е че трябва да знаем какво става с парите ни. Признавайки и казвайки истината за парите е единственият начин да запазим това, което имаме и да създадем онова, което желаем.
Познавате ли хора, които използва една от двете лъжи за финансовия си живот, споменати по-горе? Смятате ли, че тези лъжи реално им помагат с нещо? С какво?
{ 2 trackbacks }
{ 9 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Тодор Христов 05.08.10 в 16:49
Ще дам пример от студентските си години. Най-редовно преди изпит имаше 1-2 колежки, които с будещ съжаление глас охкаха “Ох, божичко, нищо не знам, ще ме скъсат…” Идваше техния ред, влизаха в залата за изпита, а след 30 минути или след час излизаха с усмивка – “Шест!”.
Този ритуал се повтаряше на всеки изпит.
Мисля, че въпросните студентки правеха това, тъй като искаха да събудят съжаление в останалите, и да не “урочасат” късмета си. След петия-шестия път обаче на вечно повтарящ се сценарий с едни и същи реплики, жални погледи и въздишки всички разбрахме, че оплакванията им са фиктивни, и ни беше по-скоро смешно, а не “съжалително” да ги слушаме.
По подобен начин стоят нещата с някои хора и по отношение на финансите, предполагам. Преди време слушах затрогваща беседа колко труден е животът – от човек, който правеше всичко възможно да демонстрира, че буквално брои всяка стотинка, че е нещо повече от пестелив… до момента, в който не си купи с лека ръка последния модел на автомобила Honda.
Valentina 05.08.10 в 22:42
Ако авторката Сузи Орман беше писала книгата на база наблюдения в България, сигурно щеше да е на 1000-ната страница без изгледи за скорошно завършване.
), тъй като на всички нас ни е ясно за какво става въпрос: защо е така и т.н.
Разказаха ми за един господин, който след пенсионирането си внезапно се позамогнал: имоти. Но продължил да си живее в блока със съседи, с които се знае отдавна. При покупка на жилище изрично предупредил фирмата да не му праща никакви писма за вноските. Не искал да се повтори случая с писмото-известите от банка, което му били пратили на домашния адрес. Коментарът му бил: “Ами нали, ако съседът беше го отворил (очевидно съвсем предсказуемо поведение на съседа), щеше да ме намрази, като разбере, че имам пари в банка.”
Излишно е да правя изводи (макар че се изкушавам
Има доста интересни примери и за обратния вариант: да се представяш за по-богат, отколкото си. Смятам, че в разумни дози това поведение понякога стимулира растежа.
Ваня 06.08.10 в 06:11
Ако се придържаме към закона за привличането, визуализацията и други подобни техники, ще излезе, че ако си представяме и се представяме на по-богати, пред другите ще станем по-богати, и обратното – ако си представяме и се представяме за по-бедни, ще станем по-бедни.
Takvor 06.08.10 в 09:23
Както винаги лъжата е смъртен грях и който си играе с нея, не може да не бъде наказан. Аз се придържам към максимата, че колкото и пари да има човек, не трябва да се “перчи”,което е типично за ориенталците най-вече, а трябва да е много скромен. Бог ни дава много материални шансове и ни “гледа” как се отнасяме с тях, колко сме разумни, подлежим ли на изкушението и не можем ли да се предпазим, тогава умираме!
Освен това, дали един материален човек с неговите пари е наистина богат, ако духовната му красота е изчезнала?
Кремена Джорджева 06.08.10 в 09:56
А защо изобщо е нужно да лъжем? Ако вършим своята работа и харчим своите пари без да надничаме в живота на другите, няма да се налага да лъжем. Така всеки в по-голяма степен ще се справя сам и в обществото като цяло ще се създават повече ценности. До лъжи прибягва човек, който се опитва да манипулира другите и да им отнеме нещо – вещи, пари, внимание. Най-добрият начин да избягваме лъжата и да се придържаме към Вечния морал е просто да спестяваме информацията. Като господина, за който разказа Valentina.
Йордан Хинов 06.08.10 в 10:40
Винаги съм си мислел, че парите са средство, а не цел. Когато се правим на по-заможни, отколкото сме, търсим нещо (опитваме се да си го купим), което нямаме – самочувствие, увереност, любов, уважение, внимание… и т.н. Въобще има доста мотиви за това
Само хората на идеите могат напълно да се абстрахират от материалното като самоцел.
Йорданка Иванова 06.08.10 в 13:19
Книгата е разкошна, защото се пише истината в нея. В Притчи 13:7 е казано същото от цар Соломон “Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.”
http://biblia.duh-i-istina.net/index.php?k=20&g=13&tr=1
Иван Илиев 06.08.10 в 14:47
Според мене въпросът за финансите не е в парите а тяхното качество 1-во
и
2-ро : поколенчиското мислене – не на последно място.
иначе,
по друг начин казано в днешна БГ много хора са “на колене” защото мафията ни, т.е. настоящи и бивши партийци са а НАРОДЪТ ни е прекалено наведен за да се интерисува от таквиз работи, като финанси например.
Деяна 06.08.10 в 21:44
На мен пък ми се струва, че двете крайности на лъжите много добре пасват на определението за половината чаша на песимиста и оптимиста – за единия тя е наполовина празна, а за другия наполовина пълна. Така и този, който постоянно се оплаква, явно не успяда се получи удовлетворение от това, което притежава, а другият пък се наслаждава на това, което има.