Как да бъдем интересни

Да сме интересни е желание, присъщо на много хора. Интересният човек привлича околните към себе си, има почитатели, ползва се с добро име, харесван е, за него говорят като за умен и обаятелен човек. И може би в това е разковничето на неговия успех и в личния му живот, а и в работата.

Нека видим какво казва Едуард де Боно – автор на “Как да притежаваме красив ум” по този въпрос:

“Да бъдете интересни е много по-важно от това да спечелите даден спор. Да бъдете интересни е много по-важно от това да покажете колко сте умни. Ако сте интересни, хората ще се стремят към вас. Те ще търсят компанията ви. Ще се наслаждават на удоволствието да разговаряте.”

(де Боно, Ед. Как да притежаваме красив ум. София, Lokus, 2009, с. 41)

Намирам тези думи за много точни. Те са фокусирани върху няколко аспекта на интересната личност, но един от тях е показването на “ум”. Ако правим точно това – показваме се, че знаем, че сме наясно с много неща, че сме осведомени – това само по себе си няма да ни направи интересни. Трябват ни още неща, за да бъдем интересни.

Ето един пример.

Спомням си мой състудент в курса, в който учех. Отначало всички търсехме неговата компания – в междучасията, по време на общи събирания. Той не беше кой знае колко физически привлекателен. По-скоро го възприемахме като интересен, защото разказваше любопитни случки. Знаеше доста неща за географията, историята, живота на различни известни хора. С течение на времето обаче неговите фенове понамаляха.

Според Едуард де Боно не е достатъчно да знаеш и казваш интересни и любопитни случки, за да привличаш към себе си хората като интересна личност. Да, вярно е, отбелязва де Боно, че интересът се поражда от интересните неща, които знаем, правим или които искаме да знаем и правим. На другите ще им бъде интересно да узнаят това. Но до едно време, защото интересът се създава и подклажда и други неща. Например, от начина, по който водим разговора за интересните неща.

Ето какво предлага де Боно, за да бъдем по-интересни в очите на хората.

Да прилагаме техниката “Какво ще стане, ако?”

Става дума за една игра на идеи и предположения, разигравани в бъдещето, които имат “отворен” край и подтикват хората, на които ги задаваме, да изведат свои идеи и виждания. Например, един въпрос като “Какво ще стане, ако кучетата могат да говорят?” е покана към хората, с които сте, да дават отговори. Става интересно. Но най-интересният сред всички е този, който е задал такъв интересен въпрос, нали?

Да предлагаме алтернативи

Това определено превръща разговорът в по-интересен. Хората, с които разговаряме ще ни възприемат като интересни събеседници.

Да правим предположения, вместо прости описания

Много хора мислят, че говоренето трябва да е само “истина”. Едуард де Боно препоръчва да използваме и елементът на забавлението. Когато описваме нещата точно такива, каквито са, този забавен елемент яма как да се изяви. Но когато изказваме хипотези, предположения, става интересно. В крайна сметка стигаме до истината, но по един по-забавен начин. И това е, което ни прави интересни за другите.

Да откриваме и извеждаме връзки и препратки

Всяка тема предполага такъв стил на поведение. Директно можем да задаваме въпроси от сорта на “Има ли връзка между високите температури в България и туристопотока към Черноморието?”, а впоследствие да определим възможните връзки, както и да препратим отговорите към други теми. Това също ни прави интересни като личности. Ако включим събеседниците си в такъв стил на разговор, ще ще останат очаровани.

Да предлагаме нова идея

“Новото” винаги се възприема като начало на нов разговор, което привлича интереса на другите хора. Впечатлява и се запомня. С една дума, това също е хитър начин да бъдем интересни.

Да използваме израза “Това е много интересно”

Този израз е като поканата за танц със събеседника. Привлича вниманието. Кара събеседника да се чувства “специален”, а същевременно да ни възприема като интересна личност.

Накрая, искам да ви кажа, че да бъдем интересни, не е въпрос на гени и “наследство” от родители и продители, а умение, което може да се усвои. Можем спокойно и уверено да го упражняваме, за да станем интересни. Започва се с нещо простичко. Например, да се опитаме сами да открием какво интересно има в различните неща, предмети, събития, хора. Нужно е само да си представим, че обсъждаме подобни теми.

Ето, пробвайте сами, както съветва Едуард де Боно. Например, какво интересно има в:

• жабите
• демокрацията
• летищата
• дъвката
• знамената
• воланите
• рекламата
• кралските особи
• бърканите яйца

Ако вече ви е станало интересно, препоръчвам да прочетете “Как да притежаваме красив ум”. Освен умението да сме интересни, книгата ще ви помогне още да усвоите умения в следните области: как да се съгласяваме и как да не се съгласяваме, как да бъдем различни, как да отговаряме, как да слушаме, как да задаваме въпроси, как да изразяваме чувства, да изказваме лично мнение, да прекъсваме и др.