Защо не споделяме успехите си с други хора?

Зададох въпрос на няколко мои познати дали споделят успехите си с други хора. Получих следните отговори:

• “Защо трябва да споделям, който иска сам ще види това, което съм направил?!”
• “Не, никога не споделям успехите си, какво ще се хваля?!”
• “Не споделям, защото наоколо е пълно със завистници!”
• “Споделям само пред най-близиките ми хора!”

Определено тук липсва нагласата да се споделя успех. Прозират ясно и причините. За сравнение, вижте какво казва един успял човек – Доналд Тръмп:

“Добре е да имаш его и да го съзнаваш. Егото е център на съзнанието и то ни дава чувство за значимост. Хората без его са безжизнени, а тези с прекалено високо его са склонни към диктаторство. Както с всяко друго нещо и тук важното е да се намери баланса.

Егото ти помага да поддържаш набраната енергия. Държи те бодър и фокусиран, където трябва – в работата ти. Ще дойде време, когато няма няма да има нужда да разказваш за успехите си, защото хората вече ще ги знаят. Не пренебрегвай егото си.”

(Вж: Тръмп, Д. Съвети за бизнеса и живота, София, Изток-Запад, с. 107)

Споделянето на успехи не е самохвалство, а израз на свободния и уверен в себе си индивид, който изпраща ясни послания за себе си – какво може, какво постига, какво още може да направи и към какво се стреми. Такова послание прави впечатление. Разбира се обратната връзка на хората, с които споделяме успехите си е с различни форми и една от тях е завистта. Но значи ли това, че трябва да се свиваме като охлюви в черупките си и да се страхуваме да кажем какви сме и какво сме постигнали?!

Защо не споделяме успехите си с други хора? Кое е нещото вътре в нас, което ни възпира?

Едно от възможните вътрешни причини да не споделяме успехите си с други хора са нашите собствени емоции. Например, страх, срам, тревожност.

Страх

Страхът е естествена реакция на организма срещу някаква опасност, която застрашава живота ни или нашата цялостност. Казваме чистосърдечно какво сме успяли да свършим по определена задача, а докато говорим забелязваме как колегите се подсмиват и споглеждат иронично, а шефът равнодушно слуша и казва сухо “Добре, разбрах!” Ако тази ситуация е типична и се повтаря в работата ни, то страхът да не се повтори подобно незачитане, “свива” желанието ни да споделяме успехите си. Резултатът е, че вече няма да се стараем към успехи и ще станем “сиви” и безлични като останалите.

Срам

Срамът е другата емоция, която също е бариера пред споделянето на успехи с други хора. Развива се на на основа на унижение, отхвърляне и наказание. Представлява своебразен страх да не останеш без помощ, обич и подкрепа. “Срам ме е да се хваля с това, което съм направил” е типичната реплика на човек, който в работата и живота си е бил отхвърлян, игнориран, подценяван, наказван.

Тревожност

Тревожността, макар че е естествена и нормална човешка емоция, също може да се превърне н бариера да не искаме да споделяме успехите си с други хора. Особено, ако се опитваме да скриваме тревожността си, вместо да я изживяваме (като си поплачем от радост, че сме успяли да свършим определена работа). А когато се тревожим и притесняваме да поискаме подкрепа и помощ от определен човек, за да свършим собствената работа – желанието ни да постигнем определен резултат се стопява.

В резюме

По-добре е да споделяме успехите си, отколкото да изчакваме някой да ни разпитва за тях. Споделянето на успехи е начин “да презаредим батериите си”. А причините да не споделяме своите успехи би следвало да потърсим първо вътре в себе си. Редно е да очакваме, че ръководителите, които ни ръководят знаят тези особености в човешкото поведение. Само по този начин биха се старали да създадат работна среда, в която хората могат да постигат и могат свободно да споделят успехите си.