Замисляли ли сте се за това как говорите за фирмата си, когато сте на среща с клиент или друг външен за организацията ви човек? Или пък как говорите с колегите си? Коя дума използвате обикновено – “те”, “ние” или “аз”?
За да стане по ясно, ето няколко примера:
- “Съжалявам, но шефовете ми решиха да преустановят производството на този вид артикул и той повече не се предлага за продажба.” – “Те” вариант.
- “Съжалявам, но във фирмата решихме да преустановим производството на този вид артикул и той повече не се предлага за продажба.” – “Ние” вариант.
- “Съжалявам, но не мога да ви предложа за продажба този артикул, тъй като преустановихме производството му” - почти “Аз” вариант.
Преди време в една от фирмите, в които работех имах един колега. Той обичаше да използва често “Те” варианта, когато общуваше с хората. Например, когато трябваше да обясни на служителите в отдела си нещо, обикновено казваше “Ами така наредиха от горе, няма как!”, т.е., самият той не е искал да се взема някакво решение, но “от горе” го натиснали.
Същевременно обаче, когато беше носител на добра новина, я представяше като едва ли не своя лична заслуга – “Уредил съм ви на 5-ти да се работи само до 14,00ч. И да не забравите да почерпите, нали?”
Звучи ли ви познато?
Наскоро с голямо удоволствие прочетох една статия по тази тема, при това от не кой да е, а от самия Ричард Брансън (предприемач-милиардер и автор на “Бизнес отвъд ограниченията”). В статията си за Open Forum Ричард Брансън казва така:
Мениджърите и бизнес лидерите трябва да внимават за подобна тенденция (бел.ред.: да се използва “те” вместо “аз”). Фирма, в която персоналът системно и прекомерно използва думата “те” е фирма с проблеми. Ако служителите не могат да се асоциират със своята фирма, като използват “ние”, това е знак, че хората по различните нива в йерархията не си говорят, и ако именно такава е практиката, обикновено ще са налице и други проблеми във фирмата, които влияят на всичко, от развойно-внедрителската дейност до обслужването на клиентите.
Слушайте за оплаквания на редовия персонал, като например “Те (мениджмънтът) са група идиоти, които никога не питат за мнение хора като нас” или “Ако просто ни бяха питали, щяхме да им кажем, че…”
Промяната на средата от “те” към “ние” е културно предизвикателство, което обикновено включва по-сериозно въвличане на хората и подобряване на вътрешната комуникация, от най-високия до най-ниския пост във фирмата. Моят опит сочи, че средният мениджмънт е добро място, в което могат да се търсят източниците на проблема. Обратната връзка “отгоре” или “отдолу” често се спира в някой среден мениджър, който е жертва на синдрома “информацията е сила” (бел. ред.: т.е. мениджър, който не обича да разкрива каквато и да е било информация на хората около себе си).
Ричард Брансън е успял да улови, че лошите новини имат склонността да се представят от хората в трето лице множествено число (“те”), докато добрите новини е много по-вероятно да се представят в първо лице единствено число (“аз”). Примерът от по-горе с моя бивш колега е много сходен.
А ето още няколко примера, на които съм ставал свидетел:
- “Работата във фирмата не върви и причината е, че няма хора! Проблемът с персонала е много сериозен, хората просто нямат подходящите знания и умения!” – “Те” вариант. А може би и ти самата имаш някоя и друга треска за дялане, г-жо Велик Мениджър?
- “Хората ми не са мотивирани. Освен това и продуктите ни са прекалено скъпи, шефовете решиха да не свалят допълнително цените и това много затруднява продажбите!” – “Те” вариант, чут от мен на обучение по продажби, което водих преди време.
- “Ние нямаме иновации във фирмата. Не правим нищо, за да създадем свежи и интересни услуги, които клиентите да харесат!” – “Ние” вариант, чут от мен на фирмена среща.
- “Не мога да продавам добре! Просто не се получава, явно или не ставам за тази работа, или просто нямам подходящите знания и умения. Каква книга по продажби ще ми препоръчаш да прочета?” - “Аз” вариант, който използва мой познат в разговора с мен във връзка с неуспешните му опити да продава продукта на фирмата си. Все още не бяхме открили интернет книжарница NovaVizia.net, за да го насоча към едно или друго заглавие при нас, но определено човекът търсеше вината и причините вътре в себе си и не упрекваше целия останал свят (“те”) за неудачите си.
Вероятно и вие можете да дадете примери за употребата на “Те”, “Ние” и “Аз” във вашите фирми, както и във вашата лична практика. Помислете сами кое от обръщенията доминира и до какво води всичко това. Изводите, до които ще стигнете в резултат на анализа на тези три думи от фирмения речник могат да ви изненадат.


{ 2 trackbacks }
{ 7 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
tonino 12.08.10 в 16:44
Работех в една гръцка фирма тук в България , собственика държеше да си говорим на ти .Казваше на развален български-Щом работим заедно няма господин има Янис.
Мила 12.08.10 в 17:07
tonino, това, за което говориш е малко по-различно. Вие сте си говорили на “ти”, т.е. неформално, по приятелски, а тук става дума за това дали се олицетворяваш с фирмата си или не, като заставаш с името си зад някакво действие.
От моята предишна работа мога да кажа, че това с “Те” си е факт. Много хора, може би и аз, сме упреквали шефа си за някакви негови решения или действия, а може би е било просто като оплакване, или хленчене някакво, понякога дори като присмиване какво ново е измислил. Но и затова си е имало причини, разбира се. Когато те е срам или не си съгласен с много от нещата във фирмата, в която си на работа, може да стане точно така – ТЕ отношение и отказ от поемане на лична АЗ отговорност.
tonino 12.08.10 в 20:44
Мила,това беше в началото на демокрацията,човека наистина ни уважаваше и
държеше на нас,и затова при нас нямаше “Те”.Но в другите фирми където съм
работил е така.-причините са много,заплащането,възпитанието на работодателя и
неговата компетентност .
Гаров 13.08.10 в 06:11
Май много хора в България мислят по навик в “Те” перспектива, вечно ще чакат някой друг да стори нещо вместо тях или да мисли заради тях!
Венелин Недялков 13.08.10 в 07:42
Понякога да говориш в “Те” е оправдателно, особено ако няма връзка мениджър-служител. Много пъти ми се е случвало да го използвам, основно по теми, в които съм давал предложения за промяна и е нямало отклик. Така че не виждам основание да поемам вина, каквато нямам.
Ева Добрева 13.08.10 в 09:22
Както знаем рибата се вмирисва от главата, та ако някой не казва ние за фирмата, в която работи, то явно политиката на компанията не е такава, че да го накара да се чувства така.
По повод на примера: ами ако този колега наистина се е опитал да промени лошите решения, но не са му обърнали внимание, а в другия случай е успял да се наложи и положителните резултати за подчинениете му са негова заслуга, тогава къде е проблема, че е представил нещата по този начин? Да обереш негативите за чуждите грешни решения, а да оставиш позитивите за друг?
Диян Дочев 13.08.10 в 14:47
Използването на “Те”-формата е вид психологически трик, дори и неосъзнат(това е мнение), с който се бяга от отговорност и “се прехвърля топката”.
Но също така, като фирма, са ни прилагали “Те”-формата върху нас и с друго предназначение.Пример:работим с дългогодишен доставчик-служител, с който имаме изградени почти приятелски отношения.Когато той ни съобщава за вдигане на цени, “ТЕ” – шефовете(или отдела Продажби) му са виновни.Той се е опитал да ни помогне, но “ТЕ” били безкомпромисни.Така той, използвайки съпричастност с нас се опитва да смекчи удара, който ни нанася фирмата му.И успява.”Доброто ченге” и “лошото ченге” изиграни, чрез “Те”-формата.Привидна разединеност за пред клиентите, но всъщност – отдаденост на фирмата.