Включих днес телевизора в някъде около 7 сутринта и попаднах на Канал 1. Там водещата тъкмо представи своята събеседничка, с която може би щяха да четат сутрешната преса, след което с леко игрива интонация каза: “И не забравяйте, че днес е Петъъък!”.
Какво точно означаваше това “Днес е Петъъък”? Най-вероятно значеше това, което срещам в края на всяка работна седмица на десетки “стени” във Facebook – “Честит Петък – ден на Майстора!”.
Ще ви върна една седмица назад. Бе отново Петък, някъде около 17,00ч., когато наближавах с колата си детската градина на сина ми. Той е във втора група, от известно време го водя там всяка сутрин още в 07,30ч., защото напоследък държи да бъде първи там и винаги ме инструктира да го вземам първи от градината. Не винаги успявам да го взема първи, но когато отида в около 17,15ч. в градината, винаги има около десетина деца от неговата група.
Когато в този конкретен ден, в Петък, някъде в 17,10ч. влязох в градината, като си мислех дали съм успял да изпълня поставената ми задача да взема детето си първо, Мони ме посрещна на двора, а зад него стоеше само “госпожата” на групата и… никой друг. Синът ми бе останал последен!
Казано с други думи, в Петък, едва в 17,10ч., всички родители бяха успели отдавна да вземат децата си. Кога всички са свършили работа, кога са успели да се придвижат до детската градина, да вземат децата си и да си заминат, за мен остана една малка мистерия.
Всъщност, не трябва да е мистерия. Обяснение има и то е Петък – вездесъщия Ден на майстора. Но какво се чудя толкова, това е точно онзи ден, в който трафикът към NovaVizia.com е най-нисък измежду всички останали дни от работната седмица, вече почти 5 последователни години!
Не ме разбирайте погрешно. Не казвам никъде, че трябва да се претрепваме от работа и с цената на дълго работно време от Понеделник до Неделя да не успяваме да погледнем децата си, семейството си или самите себе си. Мина времето, когато работех прекалено дълго и до късно, от доста време насам все повече съм завладяван от идеята за по-кратко работно време през деня или седмицата (Тим Ферис показва пътя в 4-часовата работна седмица).
Нито пък мисля, че трябва задължително да “ходим” на работа, за да живеем. Робърт Кийосаки ясно показва алтернативите в своите книги Богат татко, беден татко и Четирите потока на парите.
Наясно съм също, че Петък е последният ден на работната седмица и е прелюдия към уикенда (Събота и Неделя). Напълно нормално е човек да си прави планове как ще прекара почивните дни (някой на разходка, друг на мач, трети и четвърти на шопинг, кино или кафе с приятели…) и Петък е една добра възможност да се помисли за това. Изобщо, трябва да почиваме, за да работим (качествено), а и животът не е само работа в крайна сметка!
За мен обаче е странно как толкова много хора буквално игнорират Петък като ден за работа, т.е. ден за творчество и нови постижения и гледат на него като на някакви 8-9 часа (често пъти и по-малко), които трябва да бъдат “изкарани” някак си, без много-много да се натягат, защото, както се казва в една народна “мъдрост” – “Който работи в Петък, шефът му умира”. За много хора тази максима далеч не е шега и те я изповядват в практиката си с непоколебима решимост.
Същевременно толкова много хора непрекъснато се оплакват на своите познати (вероятно още повече са тези, които не се оплакват явно, но го мислят), че не са добре платени, не са оценени на работа, че парите им не достигат, че държавата ни била скапана, че… Някои може би се успокояват с “Работя точно толкова, за колкото ми плащат!”?
Според мен тези хора не са честни със самите себе си. Иска се известна честност да признаеш, че получаваш от живота точно толкова, колкото даваш и съгласно това, което мислиш за него. Умни хора, както и книги като “Тайната” и “Законът за привличането” доказват това и тези неща се случват и в бизнеса, и в работата…
Не е задължително да блъскаме от сутрин до мрак, можем да работим и далеч по-интелигентно и по-качествено. Можем да повишим продуктивността си, като правим повече за по-кратко време (Дейвид Алън показва един подобен начин в “Как да постигнем максимални резултати без излишни усилия”), можем да гледаме на професията и работата си като на кариера, не просто на работа, можем дори да се научим да управляваме лудия си шеф, за да е работата ни по-приятна, качествена и спокойна, при това не само в Петък!
Има толкова много начини, които ще променят живота ни към по-добро, вместо да имитираме дейност в Петък, Денят на Майстора, след което да се оплакваме и хленчим как не ни върви…
А ако пък сме мениджъри и имаме служители, които са обхванати от Петъчна летаргия, също можем да направим много неща. Можем точно в Петък да организираме креативни работни срещи, на които да “заредим” с идеи за следващата седмица, можем да отделим половин час с колегите си (например на чаша кафе), за да анализираме някакъв конкретен въпрос или случка от изминаващата си седмица, можем да си определим точно този ден, за да направим онези вечно отлагани телефонни обаждания на най-важните ни клиенти, за да им благодарим, че работят с нас, можем да проведем персонални кратки срещи с някои от служителите ни, за да им възложим нови задачи, за да ги похвалим или разкритикуваме за нещо важно, за да ги насърчим с добра дума…
Всичко е в главата ни, а Петък ни дава толкова много възможности! Всъщност, като всеки друг прекрасен ден!
{ 1 trackback }
{ 8 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Белчо Христов 20.08.10 в 11:14
Уникална статия!
“Ден на майстора” – та всеки ден е ден на майстора – за този, който играе с перото на “ненаписаните” закони! Колко обаче от тях “празнуват” в петък – изключително малка цифра! Трагични факти, но иначе, масата като види 3 следобяд в петък и стяга багажа … е това майсторлък ли е? Не разбира се – едно клиширано поведение, което не подхожда на един истинки майстор, който както казах умее да борави със ненаписаните закони.
Още венъдж – статия е един път!
Фантима Иванова 20.08.10 в 22:58
Здравейте,
от години чета Вашия блог и много ми харесва, а тази статия е трогателна и увлекателна. Идеята за снимката с детето е върхът.
Незнам дали наистина петък е ден на майстора, но статията е майсторска.
Владимир Йосифов 21.08.10 в 11:30
Добър ден г-н Христов, повечето хора работят без да се забавляват.
Това им пречи да се развиват и за тях работата е тегоба.
Когато могат бягат от работа.
Това е вид терапия. И тази седмица им избягах.
—
Договарям по-малко почивни дни през годината, но пътувам в чужбина 30 дни през лятото и 15-20 дни за Нова година. Затова се радвам да работя и в събота и неделя. Защото работя за себе си и семейството си.
Аз съм на първо място !
След това е семейството ми !
След това са клиентите ми !
След тях са работодателите ми.
След това са приятелите ми / приятелят не трябва да пречи на работата/забавлението/ ми .
Шефовете ми са след клиентите. Това означава, че няма работно време и почивни дни за да спечеля заедно с клиентите си .
Разликата между майстор и професионалист е точно в това.
Майсторът е прост /или не толкова/ работник, който не уважава себе си.
Професионалистът знае колко струва и поставя всичко на мястото.
В България са малко професионалистите и много майсторите.
Затова нямаме развит сектор услуги.
Червените направиха така, че да няма мислене за услуги, защото тогава ще има повече професионалисти, а на тях не може да им скачат по раменете.
“Майсторите” са електорални роби.
Всичко е пари.
Всичко е политика, защото тя е пари.
Поздрави,
Елена 21.08.10 в 12:47
Изречението ,Петък – ден на майстора , е върхът ! Толкова е ужасно … и аз винаги го свързвам с чалга…И винаги се сещам за хората , които работят без почивен ден,защото нямат друг избор…
Тодор Христов 21.08.10 в 16:15
Привет Фантима,
Радвам се, че ни следите от толкова много време, оценявам го!
Г-н Йосифов, действително, когато работата е тегоба, нещата не вървят, но те не вървят най-вече за самите хора, за които работата е тегоба, и цикълът се затваря.
Владимир Йосифов 21.08.10 в 19:01
Добър ден г-н Христов, преди години работех в голяма адвокатска кантора. Най-много работа имаше в петък след 15.00 часа.
Клиенти – абонати на Кантората даваха поръчките си за “почивните дни”.
Хората са платили за това предната година и никой не иска да почиваш петък следобед, събота или неделя.
Почиваш само един месец в годината.
Когато човек е млад не пречи, след години разбираш, че парите не са всичко.
Животът е кратък.
—
Скоро се върнах от Тулон, Франция.
Французите са по-мързеливи и от нас. Не можеш да ги накараш да работят по никакаъв начин. Напротив, страхуваш се да не обидиш работещия. Минимум 500 евро е поставяне на бойлер. И търсиш човек за работа от един час поне 3 дни.
Градинар не можеш да намериш. Появяват се дизайнери, които искат 2000-3000 евро за месец / без осигуровките / за да идват по няколко дни седмично по няколко часа.
Не можеш да наемеш всеки, защото “пада” застраховката на имота.
Работят хората над 50 години – те са от друг материал.
Живеят си живота.
Белите Държави са устроени така, че да не пречи мързела или простотията на населението. Лошите страни на хората са отчетени при организиране на бизнеса. Ако си мързелив или нямаш нужда да се “бъхтиш” – добре.
Този, който иска да работи – печели.
До денят в който разбере, че всяко второ евро отива за данъци и помощи на мързеливите – спира да работи. Гледа си семейството и си плува на воля в чистото море.
В България няма държава и мързела или майсторлъка на хората пречи на всички останали.
Поздрави на всички читатели на novavizia.com
Руска Раданова 21.08.10 в 23:41
С нетърпение чакам следващата статия – продължение на тази – “Понеделник – ден за релаксация”
Поздравления за чудесната статия и интересния сайт!
Дамян Мутафов 22.08.10 в 23:51
Освен всички изброени причини до тук петък да е ден на майстора,искам да посоча още една.Повечето от работещите в големите Български градове са родом от села и малки градчета отдалечени на няколко часа път с кола.В петък всички те бързат да напуснат колкото се може по-рано работа за да избегнат огромния трафик по пътищата и да се приберат по-рано по родните си места.Затова и в петък трафикът е най-натоварен от всички останали дни в седмицата.