Възможно ли е да кажем своята теза за 30 секунди?

Възможно ли е да кажем своята теза за 30 секунди? След като се запознах с мнението на експерти в тази област, считам, че това е възможно. Но се иска подготовка, за можеш да кажеш тезата си за 30 секунди, но така че другият да разбере за какво става дума.

А защо 30 секунди, не може ли 50 или 60 секунди? Разбира се, че може. Но според експерти по общуване тридесетсекундовият времеви отрязък се основава на средната продължителност на човешкото внимание. А спечелването и задържането на вниманието на слушателя е критично важно изискване в общуването лице в лице. Не случайно казват, че стандартното радио и телевизионно послание е най-ефективно, ако има 30-секундна продължителност.

На нас разбира се не ни се налага ежедневно да сме в радио ефир или по телевизията, но пък често можем да попаднем в ситуации, в които следва:

• да представим себе си;
• да установим връзка с други хора;
• да съобщим нещо много важно пред клиенти;
• да кажем и убедим свои колеги или шефове в правотата на някаква тези или мнение.

Колкото сме по-кратки в тези случаи, толкова по-голям е резултатът, на който се надяваме. Важно е да ни разберат правилно и да реагират, като зададат въпрос, изразят съгласие (несъгласие), вземат решение и др.

Пример

Ето един пример за това как кратката и добре изказана теза, може да въздейства още в началото на общуването.

Тези дни бях поканена да присъствам на лекция по астрология. В тази област съм абсолютен лаик. Но вярвам в научно доказаната от други науки теза, че ако си част от една система, то ти си във зависимост от останалите елементи и връзките помежду им. Името на лектора – световноизвестният Михаил Левин – също обещаваше лекцията да е интересна.

Щом влязох във залата обаче, почувствах притеснение, че навярно няма да мога да разбера думите и посланията на лектора. Може би защото присъствуващите – близо 90 човека във залата – се познаваха помежду си и изглеждаха като хора, които по един или друг начин четат, изучават или се занимават с астрология.

Още с първите думи обаче притесненията ми се изпариха. За по-малко от минута време разбрах какво ми предстои да чуя и какво за мен като непросветен слушател следва да бъде обект на внимание. Това стана благодарение на подхода, използван от лектора.

Забелязах, че той направи точно 4 неща.

1. Съобщи кратко конкретната цел на своята лекция.

Първото му изречение беше не “Много се радвам, че заставам пред вас да говоря по темата за…”, а “За запознатите с темата на лекцията искам да кажа, че ще им предложа 7 метода, които те могат успешно да прилагат в своята работа”.

2. Обърна се към тази групичка от хора, които не са толкова добре запознати с темата.

Второто му изречение беше: “За тези, които не се занимават професионално с този въпрос, искам да кажа, че следва да обърнат внимание на крайните ми заключения, а не толкова на методите, просто защото методите ще им звучат малко по-непознато.Но затова пък крайните мои заключения ще им бъдат интересни и достъпни за разбиране.”

3. Още в началото се фокусира върху най-значимото от темата, а не върху всички възможни аспекти.

Михаил Левин каза нещо от сорта на: “Темата е с много аспекти, но аз ще говоря по-най-значимия от тях, а именно…” Това изречение внесе яснота и повдигна температурата на емоциите на публиката, която очевидно проявяваше жив интерес към точно този аспект от темата.

4. Още с явяването си пред аудиторията, установи връзка с хората.

Презентаторът застана близо до първия ред със слушатели, обходи с “бърз поглед” залата, не пропусна да зададе реторичен въпрос и да се усмихне. И още нещо – говореше на български език, макар и с лек акцент, което допълнително повлия положително.

Можем ли да използваме тези няколко подхода в ежедневието, когато искаме да изкажем тезата си само за 30 секунди? Преценете сами. Аз мисля, че е възможно. Но както виждате, иска се да знаем как и да се подготвим “да го изиграем”.

Ако искате да научите повече подробности по този въпрос, както и по темата за общуването лице в лице, препоръчвам ви “Общуването лице в лице” от поредицата “Мениджмънт за конкретни резултати” на Harvard Business School Press.