Да си всичко за всички не е добра политика. Не е добре за брандинга, не е добре за продажбите, не е добре за печалбата в края на годината, ако сме собственици на фирми, нито за кариерата ни, ако сме наемни служители.
Вижте една история, в която се разказва за нещо подобно:
Старец, момче и магаре вървели към града. Момчето яздело магарето, а старецът вървял до него. Минали покрай едни хора, които отбелязали, че е срамно възрастният човек да върви, а момчето да язди. Старецът си помислил, че упреците им имат право и заел мястото на момчето.
По-нататък подминали други хора, които пък възкликнали: “Какъв позор! Да кара малкото дете да върви пеша.” Тогава решили да вървят и двамата пеш.
Скоро настигнали хора, които ги взели за глупаци, задето вървели пеша, когато до тях крачело чудесно магаре, което можели да яхнат. Старецът и момчето се покачили на гърба на магарето.
Малко по-нататък пък подминали група хора, които ги засрамили с упреците си колко е ужасно да натоварят така горкото животно. Момчето и старецът решили, че вероятно имат право и понесли магарето на ръце. Докато преминавали по един мост, изпуснали магарето, животното паднало в реката и се удавило.
Поуката от историята? Ако се опитвате да угодите на всеки, може и да се сбогувате с магарето си.
Откъсът е от книгата “Стъпи здраво на пазара” от Майкъл Порт, Изток-Запад, 2008г.
Помислете за вашето “магаре” – за онова ваше конкурентно предимство, което ви помага и води напред в работата и бизнеса.
А сега си представете, че в стремежа си да сте най-добри във всичко започнете да угаждате на всички около вас – на всички клиенти, на всички доставчици, на всички ваши колеги и т.н. Съобразявате се и с най-малката обратна връзка от клиенти и трескаво се впускате да правите промени или подобрения в продукта или процедурите си за работа. Треперите и от най-малката лоша дума или мисъл, която може да премине през главата на вашите колеги/служители и правите всичко възможно всички да са щастливи (за ваша сметка, естествено).
Ето и алтернативен начин за поведение – правете онова, което вие смятате за правилно. Работете с хората, с които ви е приятно да работите и правите бизнес. Отчитайте обратната връзка от хората около вас, но и бъдете наясно кой ви я подава и доколко сериозна е тя. Бъдете в комфорт най-напред със самите себе си, че правите правилните неща, по начина, по който вие искате те да се случват и се фокусирайте върху силните си страни и пазарната ниша, която най-силно ви вълнува.
Със сигурност ще има клиенти, които ще изгубите с подобно поведение. Но пък така ще можете да обърнете по-голямо внимание на онези ваши клиенти, които цените повече – те заслужават повече вашето внимание.
Със сигурност ще има колеги, които няма да са доволни, че не нещата не стават така, както ТЕ ги искат. Да, но пък по този начин ще се заобградите по-тясно с хората, които са истински важни за вас.
Започнем ли да се стараем да угаждаме на всички, има сериозен риск да изгубим нашето “магаре”. Нека го пазим.
Как мислите вие?
{ 9 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Едуард 03.09.10 в 08:37
Бизнесът е като любовта: ако го правим само за пари, значи сме приели ролята на жиголо; ако го правим смо по любов, има опсност да го загубим, така както се провалят браковете в съвремеито ни, защото са породени от силни, но нетрайни чувства; ако го правим само поради конформизъм … повлияваме негативно на своето психологическо развитие – себеприемане, ценнностна ориентация, вътрешни етични норми и т. н.
Затова, преди да решим в какъв бизнес да се впуснем, добре е да определим своите същностни нужди, своите материални нужди и очаквания, своите реализирани дадености и потенциал, както и най-важното – своя вътрешен спонтанен същностен стремеж.
След като се изясним със себе си, добива се и яснота за характера на търсената интимност с професионалния ни живот. Това определя “дали ще има магаре и дали ние ще го яздим”.
Като следствие от това, едно добре пласирано във времето, (бизнес)пространството и нашето вътрешно пространство, начинание, ще извърши селекцията (казвам го накратко, но със съзнанието, че това е важен и сложен процес) на нашия колектив и клиентска група. Статус.
После идва динамис-а: идва развитието на един или повече параметри на нашата система, което предизвиква съотв. промени … но това вече е друга приказка, за други магарета … то предишното и без друго се удави)))
Йорданка Иванова 03.09.10 в 08:59
Сега разбирам мъдрия си преподавател, че да избереш какво да учиш е като гаджето. След като силно го (специалността) обичаш, никой не може да ти повлияе отрицателно да реализираш картините в главата си. Трудно се повлиява човек, изпълнен с ентусиазъм и радост.
Ева Широкова 03.09.10 в 09:04
Да търсиш обратна връзка и да прослушваш всички комуникационни канали е задължително, ако си отговорен към аудиториите, бизнеса и себе си. Да даваш обратна връзка също е задължително, но да се подчиняваш на всяка критика, забележка или прищявка не е здравословно.
Определено трябва да пазиш своята идентичност, като се стараеш да превърнеш позитивните коментатори в партньори и приятели, а негативните да не превърнеш във врагове.
Даниела 03.09.10 в 09:37
Страхотна притча, накара ме да се замисля. Много навреме ми дойде, особено след седмицата, която изкарах.
Благодаря!
Детелина Митова 03.09.10 в 10:34
Притчата е актуална и за днешното развитие във всякакъв аспект.
Рени 03.09.10 в 10:34
Забелязвам една тенденция в комуникациите на лидерите на групи с аудиторията им: модерно е да се разказват приказки или басни.
Ще разкажете ли откъде тръгна тази мода? Кой даде идеята за полезност на този начин на комуникиране на идеи и намерения към собствените членски (читетелски, клубни, мрежови) аудитории?
Тодор Христов 03.09.10 в 10:44
Рени, хората обичат да слушат истории и примери (не само приказки или басни, но и истински, реални случки и истории) – те се запомнят по-добре, по-лесни са за възприемане, следователно могат да повлияят повече на мислите и поведението. Не бих го определил като мода обаче, историите и примерите са били винаги в арсенала на добрите презентатори и автори.
Невяна Коева 03.09.10 в 12:03
Определено има доста истина в историята,…и понякога за мен, четейки истории, ми е по-лесно да виждам грешките си ида се опитам да се променя…Според мен – историите са бърз и нагледен начин да се вгледаш в себе си..
Радко Славков 03.09.10 в 14:50
Определено притчата ми хареса много.Ще се опитам да я запомня ,и да я прилагам!Също така много ми хареса коментара на Едуарт!
“Дали ще имаме магаре и дали ние ще го яздим”.
Не напразно поговорките и притчите се предават от поколение на поколение!А,защо ли?