Да имаш късмет е хубаво нещо! Животът ти се подрежда, върви като по вода. Случват се различни и все хубави неща. И най-важното – спохождат те, без да се натягаш. На работа получаваме желаното повишение по-лесно, отколкото сме очаквали; клиентът, когото ухажваме се съгласява с всичките ни търговски условия и ни плаща без никакви пазарлъци този път; новият служител, когото сме назначили миналия месец се оказва просто страхотен в работата (особено за парите, които му плащаме); банковата сметка на фирмата се напълва благодарение на най-новия проект, по който сме спечелили финансиране…
Време е за най-новата ни анкета и тази седмица тя идва със следния въпрос “Нужен ли е късмет в работата и/или бизнеса?” Дайте вашето мнение сега:
Ако се чувствате късметлии (или пък обратното – усещате, че все не ви върви), вземете отношение по анкетата ни с глас и/или коментар по-долу! След седмица, живот и здраве, ще обобщим отговорите и ще публикуваме крайните резултати от анкетата за късмета в работата и бизнеса.
{ 2 trackbacks }
{ 9 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Екатерина Костадинова 08.09.10 в 09:11
Нужно е да знаеш къде се намираш и да знаеш къде отиваш. Късметът е само бонус и в такъв случай да, нужен е и той. Кой бяга от хубавото или от опита?
Йордан Хинов 08.09.10 в 09:33
Казват, че късметът отива при този, който го заслужава …
Кремена Джорджева 08.09.10 в 10:10
Късмета… Имам такъв щастлив пример в живота си
.
Оценяваме го, ако имаме цел и ако правим усилия, за да я постигнем. В такъв момент, ако се появи външно благоприятно обстоятество, което не сме планирали, се поздравяваме с добър късмет. Да, определено е нужен. Особено ако човек дава най-доброто от себе си да успее.
Augusta 08.09.10 в 12:00
Изключително интересен казус: от една страна ТРУДЪТ- усилия, целеустременост, стъпка-по-стъпка, от друга: КЪСМЕТЪТ – лекота, радост, пълна банкова сметка…
Преди време имах подобен разговор със строителен инвеститор, който твърдо стоеше на тезата, че без късмет нищо не става, и то при положение че прекрасно знае каква е цената на успеха като труд и усилия. Честно да ви кажа, бях изненадана, че разсъждава така. Очаквах, че ще ми разкажае нещо в стил за ябълките и Рокфелер.
Томас Джеферсън е казал: “Откривам, че колкото по-усърдно работя, толкова повече късмет имам”.
Ако истината е някъде по средата, бих добавила от себе си и щипка безгрижие, защото понякога сами саботираме късмета си.
Edward 08.09.10 в 12:44
Има обстоятелства, които бележат дадени аспекти на живота, които ние наричаме с определени имена. Но тези имена повече или по-малко размиват и загубват смисъла си поради неточната им и неясна употреба.
Причината за такава употреба се крие най-първо в това, че за да се определи дали е налице това или друго обстоятелство, първо трябва то да се прецизира и дефинира. После трябва наблюдателят да е добре запознат с дефиницията и на свой ред да сравни дали тя отговаря на обстоятелството. Чак тогава той може да употреби съответното име (и тази поредица от интелектуални процеси е позната на всеки от читателите на този блог).
Точно заради това, имената си имат смисъл и дават силата на дълбокото разбиране на тези, които си правят труда да ги осъзнаят в дълбочина. Ненапразно латините наричат понятията “термин”, което на практика значи “граница”, а също и граничен стълб – сиреч, белег за разпознаване на другата територия …
Пиша това уточнение, защото понятието “късмет” е до голяма степен неразбираемо поради дефиницията си (разбирай – поради нейната липса).
В същност, късметът е точно определено състояние и той може да се измери предварително, стига да се знаят и замерят нужните за целта параметри и да се включат в правилен алгоритъм. Освен това, късметът може да бъде променян в известни граници, както това може да се прави със съдбата или харизмата, например (други две, също толкова обтекаеми и по същите причини, понятия).
И понеже такава дефиниция липсва, нека образно кажа, че късметът е наличието на резонанс между индивида и средата в която се интегрира или задачата (крайния продукт), която иска да реализира. На езика на физиката (в частност – акустиката) висикочестотната вълна на изпълнителя, трябва да е “носена” от нискочестотния неин хармонѝк и тогава тя става по-пробивна.
Това не е новост за никой сърфист, радиотехник, стрелец и т. н. професии и занимания. Правилното използване на носещата вълна придава на малкото усилие голяма мощ. До днес не знам съвременната научна мисъл да е изследвала подробно този проблем в нейния психосоциален план. Едва наскоро започна да се говори, че харизмата може да се постигне и култивира … а аз съм убеден, че същото важи и за късмета.
Но пък си спомням в една от приказките на Шехеразада, в някой от разказите за подвизите на Ал Зайбак Ел Мисри се споменаваше как един стар магйосник го пленил, но не посмял да го убие, защото, както той сам казва “твоят късмет е много по-голям от моя”. Подобни идеи има и в сериозната египтология, но там нещата са много трудни (да не кажа невъзможни) за категорично доказване. Едно от над 40-те тела на човека, които са разпознавали жреците на старите царства, се счита, че по смисъл се нарича “тяло на късмета”.(пак напомням, че категоричният превод е невъзможен) … и не ги подценявайте, те са работели с тази “материя”. Аз не бих ги нарекъл наивници или шарлатани, само защото не ги разбирам докрай.
Так че, да! късметът съществува. И да! (макар изразът да не е докрай коректен) късмет е “нужен”: той “помага”.
В същност, няма хора без късмет. В това е ключът към щастливия живот – да намериш “своята посока”, тази в която ще се носиш на крилете (резонанса) на късмета. И понеже всеки индивид си има своя “честота на трептене”, винаги ще се намери и среда, която да му хармонира. И ако някой е добър мрениджър, това означава, че той успява да сглоби своя “оркестър” от подчинени, така че звукът издаван от всеки един от тях да не се противопоставя, а да подсилва звука (производителността) на останалите му колеги. И всичко това съобразено с общата външна акустична картина (разбирай – бизнес средата).
Една от причините редовно да чета този блог е, че тук се отбелязват достатъчно много параметри на индивидуалните и групови прояви и взаимодействия и това е нито повече, нито по-малко, технология на (фирмения) късмет т. е. “висшият пилотаж” на мениджмънта.
“no fate” казваха в една от сериите на “Терминаторът”, така че за какъв късмет да си говорим?
Всичко е технология (която за сега не познаваме докрай) и малцината налучкали я наричаме таланти или късметлии. Всичко си е до можене … както се казва в онази народна песен “леко пееш, далеко се чуе …”
Въобще, малките работи са голяма работа ))))
Теодоси Бялков 08.09.10 в 14:52
” Колкото повече тренирам, толкова повече ми върви ” – неизвестен шампион
Augusta 08.09.10 в 23:10
Edward, това, което си написал е едно прекрасно есе, щеше ми се да е по-дълго – описал си изкючително интересно нещо толкова желано като късмета. Дали няма възможност да гостуваш тук със статия по темата? Молбата е към теб и към г-н Христов.
Тодор Христов 09.09.10 в 14:24
Привет Augusta,
Всеки, който има какво да каже и има желание да направи публикация при нас, е добре дошъл да я изпрати. Използвам възможността, че става дума за това, за да насоча с линк към нашите скромни изисквания към т.нар. “външни автори”. Там сме споменали няколко важни неща в тази връзка.
Иначе, самата тема за късмета в бизнеса и работата е интересна за публикация. Ние също подготвяме такава след няколко дни, когато дойде време да обобщим резултатите от анкетата.
Дамски парфюми 11.09.10 в 19:04
Разбира се че трябва известна доза късмет… без него нищо не може да се постигне…