Наскоро попаднах на една любопитна презентация, озаглавена “Биология на бизнеса: 11 прости правила от комплексните адаптивни системи”. В нея става дума за 11 правила, които фирмите могат да спазват, за да работят по-успешно, като правилата са взети от сферата на комплексните адаптивни системи – системи, в които има много взаимодействащи си агенти и връзките между тях са разнообразни, като тези агенти могат да се променят, както и да се учат от собствения си опит. Всъщност, на фирмите в един конкурентен пазар може да се гледа по подобен начин, както и може да се гледа по подобен начин на всяко едно друго разумно нещо в природата.
Най-напред, ето самата презентация, в която акцентът е върху креативността, новите подходи за решаване на стари фирмени проблеми и насърчаване на инициативността на хората:
Основната теза на авторката Шарън Вандеркай от Farrow Partnership Architects е, че всички ние толкова сме се откъснали от природата и нейните закони, че правенето на бизнес в унисон с природните закони би ни се струвало странно. Същевременно хабим ресурси, за да се опитваме да налагаме подходи, които се провалят отново и отново. Опитваме се с всички сили да инициираме и осъществяваме промени, но те не се получават. Планираме внимателно и прецизно, но стратегиите ни не сработват. Възвращаемостта върху инвестициите от редица наши начинания не е това, което трябва и искаме да бъде…
Вместо това презентацията изтъква, че за всяко нещо, което правим, независимо дали се опитваме да спасим планетата или просто искаме да сторим нещо много по-обикновено, следва да си задаваме следния ключов въпрос:
“С помощта на природните закони ли работя или срещу тях?”
И 11-те правила, които ще ни позволят да развиваме фирмената си дейност в унисон с природните закони са:
- Стремете се към гъвкавост и подвижност – живите системи са твърде сложни и многообразни, за да живеем с илюзията за статукво и предсказуемост. Следва непрекъснато да усещаме промените и да се нагаждаме спрямо тях.
- Съзнателно се учете от ежедневния си опит – бизнес уменията като усетът и предприемането на действия се подобряват чрез процес на проучване на света около нас чрез опита.
- Давайте шанс на решенията на проблемите сами да “изкласят” – следва да избягваме готовите бързи отговори и съждения, базирани на директни причинно-следствени връзки. Вместо това следва да наблегнем на процеса от експерименти, проби и грешки и учене, докато стигнем до по-добри решения на нашите проблеми.
- Дърпайте, не бутайте – вместо строгия контрол и конкурентната среда да насърчаваме създаването на последователи и адвокати на нашата кауза сред служителите си.
- Търсете здравословни комбинации (вместо монокултури) – разнообразието в природата е условие за оцеляване на живота. Еднообразието и повторението на нещата са врагове на иновациите. Различните гледни точки водят до по-добри решения.
- Поставете цел и формирайте рамки (здравият контрол нанася повече щети, отколкото носи ползи) – в индустриалната ера на хората се гледа като на придатъци на машините, но дали това наистина е така? Вместо това на хората може да се зададе цел и да се формират рамки и поле за действие – хората не са машини, те могат да бъдат използвани по-умело.
- Имайте предвид, че ще има проблеми по пътя – иновацията не се случва по график. Ще има сривове, проблеми, трудности.
- Очаквайте нелинеен прогрес – креативният процес зависи от опита, който се натрупва при всяка проба и грешка. Ето защо, вместо да сте разочаровани от бавния прогрес и трудностите, бъдете наясно, че именно така работят нещата. Това не е въпрос на позитивно мислене – просто така се случват нещата в адаптивните системи.
- Кооперирайте се, за да създавате изобилие – в самоорганизиращите се системи на природата благополучието на всеки един организъм зависи от благополучието на по-голямата общност или единица, на която този организъм е член.
- Промотирайте инициативи отдолу-нагоре – за разлика от обичайните фирмени програми, които се инициират отгоре-надолу и които водят до съпротива у хората, можете да стимулирате инициативи отдолу-нагоре, които са един по-добър начин за вършене на нещата.
- Работете в работна среда, създадена за хора – създавайте пространства, които вдъхновяват към раждане на големи идеи и улесняват потока на различни дейности, които могат да се извършват през деня.
{ 5 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Николай Стоянов 08.09.10 в 23:01
Къде в самоорганизиращите се системи действа правилото проба- грешка?
В една средностатистическа фирма мениджър от ниско ниво допуска грешка в управлението на потока- я си представете какво ще му се случи? Да ли ще има време да се поучи от грешката си? Вие как мислите?
Тодор Христов 09.09.10 в 07:47
Николай, Вие сам сте отговорили на въпроса, който задавате, като казвате “средностатистическа фирма”. В статията по-горе става дума не за средностатистическите фирми, а за онези фирми, които искат да стимулират креативността, да откриват нови подходи за решаване на стари фирмени проблеми и да насърчават инициативността на хората.
По тези теми сме публикували и други статии в миналото, насочвам ви към три от тях:
Защо провалът е жизнено важен за вашия успех
“Стажантът” и иновациите
Бизнес мисленето, без което не можем
Edward 09.09.10 в 11:02
Чудесна концепция.
Напълно съм съгласен с нея. Тя контрастира с идеите на книгата, която чета в момента и в която разглеждането и анализа на системите се извършва на базата на сухи параметри. Така тази концепция ми връща надеждата, че не всички теоретици на мениджмънта подкрепят технократските подходи за оценка и управление.
Бих внесъл само едно допълнение: В т. 4. “Дърпайте, не бутайте” трябва да се изясни, че е описана концепцията на водача. Но на един друг, принципно по-висш, план действа управителят. Схематично казано, той трябва да създаде водача, да определи целите, рамките и принципите и да следи (и при нужда да корегира) процеса от достатъчна дистанция.
Както е казал Лао Дзъ: Истинският водач върви най-отзад (цит по памет)
Николай Стоянов 09.09.10 в 21:40
Г-н Христов,
С интерес прочетох препоръчаното от Вас, за което Ви благодаря. Със сигурност прочетеното не ме изненада, просто потвърди определена тенденция формирала се в мен. От 1997 г. живея и работя в България, преди това в Германия….. до преди три години поглъщах такъв тип формули като “топъл хляб”….до момента ,в който осъзнах сам на собствен гръб и от собствен опит, че това е опит на други хора в друг свят, който не кореспондира с нашата действителност. Като четиво за обща култура или като тема за коментар на чаша кафе тематиката е актуална, но в действителността темата е безпочвена, защото нивото, във всяко едно отношение на “средно статистическата фирма” в България спрямо тази в Германия или Америка е “100 години назад и 50 в ляво”…за съжаление никога няма да ги стигнем, не защото нямаме желание или не съм “креативен мислител”…….просто сме родени в България. колкото по- бързо осъзнаем този факт, толкова по лесно ще приемем съдбата си. Иначе никой не ни пречи да си помечтаем…. и да си купим поредната книга на топ мениджър преуспял в оня живот…
Тодор Христов 10.09.10 в 06:50
Здравейте Николай,
Разбирам, че имате собствен бизнес опит, който не ви е направим много щастлив, но поглеждайки малко по-глобално, не вярвам в тезата, че в България има някакви други правила на правене на бизнес. Правилата са такива, каквито ние си ги правим, управлението е такова, каквото ние като управители го правим, никой не ни е виновен за нищо – ние сме отговорни за всичко като собственици на фирми, като мениджъри или като хора, които градят кариера. Това, че сме родени в България има своето значение и безспорно има културни особености (например, че сме адски песимисти), но да се използва националността ни като оправдание защо не трябва да правим нищо не е моя стил.
Използвам възможността, че оставяте втори коментар по тази статия, за да публикувам моя отговор на е-мейла, който ми изпратихте, отново по темата на статията:
Реалността в България е същата, каквато е реалността в много други страни – грешките се наказват. Все пак, следва да правим разлика между “грешка” и “грешка”. Има грешки, породени от немърливост, от некомпетентност, от безотговорност. Допускам, че Вие говорите за тях. Има и грешки, породени от това, че си рискувал, че си опитал да направиш нещо ново, нещо различно. Авторката на презентацията, която цитирам в NovaVizia.com говори за тях. Надявам се да усещате нюансите.
Това, че в реалния бизнес повечето т.нар. “средностатистически” фирми не толерират грешките от втория тип на своите служители не значи, че това е добра фирмена практика, нали така? Може би затова и тези фирми са средностатистически, а не изключителни, иновативни, кративни…
За повече информация и храна за размисъл по тази тема моля прочетете статиите, към които ви насочих, в тях има и примери от реалността.
Поздрави и успех!